Вместо да чертаят държавни граници с молив върху картата, тримата президенти - Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин , се събират в технологичното сърце на Азия – Шънджън, в битка за геоикономически интереси. Защо старите модели от XX век вече не важат и какво се крие зад дипломатическия код „Шънджън 2026“?
Треската подготовка
САЩ, Русия и Китай трескаво подготвят безпрецедентната тристранна среща не върха, а само след седмица геополитическият компас на планетата ще се обърне към китайския технологичен мегаполис Шънджън. На 18 и 19 ноември градът ще бъде домакин на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.
Истинската сензация обаче не се очаква от резултатите на икономическия форум, а от първата по рода си тристранна среща на върха между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин.
Всеки от тримата има своя прочит на срещата. Доналд Тръмп обяви през уикенда, че заминава за Китай и очаква да се срещне лично с Путин и Си. Той обича залозите на висока маса и вижда в този формат шанс за личен триумф.
Кремъл също постепенно засилва реториката. През септември срещата се обявяваше като „възможна“, днес вече нарече форматът „подходящ“ и потвърди, че тече интензивен обмен на предложения за дневния ред в търсене на консенсус.
Китай традиционно действа с източна предпазливост. Говорителят на външното министерство Мао Нин съобщи за засилени контакти със „съответните страни“, но спести детайли за протокола, тъй като Пекин, като домакин, носи цялата отговорност за сигурността и престижа на събитието.
Трите пласта на преговорите
Анализаторите очакват в Шънджън дипломацията да се развие на три отделни нива, което прави събитието, освен всичко друго, изключително комплексно.
Срещата на Голямата тройка, ако се състои, ще бъде абсолютен прецедент. В този състав тримата лидери никога не са сядали заедно на отделна тристранна маса извън общите многостранни формати.
Двустранната среща между лидерите на Русия и Китай на подиума на АТИС вече е официално потвърдена от Кремъл. Очаква се те да циментират своето стратегическо партньорство още преди разговорите с Тръмп.
Кремъл потвърди, че се подготвя и отделна двустранна среща между Тръмп и Путин, чийто детайли ще се договарят в последния момент от съображения за сигурност и политически деликатност.
Ядрено разоръжаване или нещо повече?
Официалният акцент, който Доналд Тръмп постави, е контролът върху ядрените оръжия. Това е класически ход за американския президент, част от стратегията му за миротворец, която включва и намаляване на ядрения риск.
Зад кулисите обаче дневният ред е много по-широк. Руското външно министерство настоява за обсъждане на „цял кръг от международни въпроси“.
А източните и западните анализатори вече очертават три големи теми. Първата е бъдещето на конфликта в Украйна, което включва и новите граници на влияние. Втората тема е Тайван и сигурността в Азия, по която Пекин няма да позволи компромиси, но ще изисква гаранции от Вашингтон.
Третата тема е политиката през призмата на геоикономиката. В нея на преден план ще са санкциите, митата, ролята на долара в международната търговия и новите световни коридори.
Икономическото чудо Шънджън
Изборът на мястото не е случаен. Шънджън е символът на китайското икономическо чудо, технологичната витрина на Пекин. Поставянето на Тръмп и Путин в тази среда е ясен знак от страна на Си Цзинпин, че иска да се превърне в икономическия двигател на бъдещето.
Самият факт на домакинството, вече поставя Китай в нова световна роля, тъй като АТИС е форумът, който по право събира лидерите от двата бряга на Тихия океан. Не случайно, Кремъл директно посочи Пекин като „основната организационна сила“, което показва, че Русия залага на китайската дипломация като мост към Белия дом.
От Ялта 1945 до Шънджън 2026
Срещата на тримата големи, които се събират, за да чертаят сфери на влияние, задейства историческия рефлекс на сравнението с Ялтенската конференция от февруари 1945 г. Тогава Сталин, Рузвелт и Чърчил разделиха картата на Европа с молив върху лист хартия, създавайки двуполюсния свят на Студената война, който просъществува почти половин век.
Аналогията с Ялта днес обаче е остаряла поне по три причини.
В Ялта се сблъскаха две ясни, коренно противоположни идеологии – капитализъм срещу комунизъм. В днешно време, в Шънджън, тримата лидери няма да говорят идеологически, а прагматично и това ще е битка на геополитически и икономически интереси.
През 1945 г. границите се чертаеха според това - докъде са стигнали ботушите на Червената армия или съюзническите войски. Днес влиянието се измерва с контрол над веригите за доставки, изкуствения интелект, микрочиповете, редките метали и господството на валутните пазари.
Символично е, че домакин е Шънджън - технологичното сърце на Азия, а не военен гарнизон
В Ялта Чърчил представляваше залязващата Британска империя, която се опитваше да запази баланса. В Шънджън няма почетен статист. Има класически триъгълник от суперсили. И макар в геометрията триъгълникът да е най-стабилната фигура, в геополитиката това е най-непредсказуемият , защото всеки двама могат да се съюзят срещу третия.
Затова и светът след Шънджън няма да бъде същият, но там няма да се роди нова Ялта.
Няма да видим официални договори, които преначертават държавни граници пред камерите. Вместо това ще станем свидетели на нещо много по-модерно и опасно – начало на едно динамично, флуидно договаряне.
Дори тристранната среща да завърши без обща декларация, самият факт, че лидерите на трите най-влиятелни ядрени и икономически сили сядат на една маса в момент на глобална криза, е знак, че статуквото от края на миналия век е окончателно погребано. Започва голямото надпреварване на XXI век, а Шънджън е просто първият рунд, в който правилата ще се пишат в движение.
