Неотдавнашната държавна визита на китайския президент Си Цзинпин във Вашингтон отново насочи вниманието към един от най-малко познатите символи на китайската държавна власт - самолета, с който лидерът на страната пътува в чужбина. За разлика от Съединените щати Китай не поддържа отделен постоянен президентски самолет от типа на Air Force One. Вместо това за задграничните пътувания на Си Цзинпин се използват машини от флота на „Еър Чайна“, които предварително преминават през специална подготовка и преоборудване. По време на посещението си в САЩ през септември китайският лидер пристигна с „Боинг 747“.
Защо Китай няма отделен президентски самолет
Практиката не е нова. Още след идването на Си Цзинпин на власт през 2013 г. за задграничните му пътувания са използвани самолети „Боинг 747-400“ на националния превозвач „Еър Чайна“. Бившият ръководител в протоколния отдел на китайското външно министерство Лу Пейсин обяснява, че подходът позволява да се избегнат разходите за поддържане на самолет, който през по-голямата част от времето би стоял неизползван.
Според него има и чисто технически аргумент. Един съвременен самолет съдържа огромен брой компоненти и системи и продължителното стоене на земята не е непременно най-добрият вариант от гледна точка на експлоатацията и безопасността. Затова Китай предпочита машини, които могат да бъдат използвани и в нормалната дейност на авиокомпанията.
Моделът продължава да се използва и днес. Само дни преди визитата си във Вашингтон Си Цзинпин пристигна в Ню Делхи за срещата на върха на БРИКС с „Боинг 747-8 Интерконтинентал“. Това беше първото му посещение в Индия от седем години.
Как обикновеният самолет става президентски
Подготовката за подобен полет започва значително по-рано. Подбира се специален екипаж, извършват се подробни технически проверки и самолетът се преоборудва за нуждите на държавния лидер и придружаващата го делегация.
Според описанието на Лу Пейсин част от стандартните пътнически седалки могат да бъдат демонтирани и заменени с дивани, легла и работни пространства. Кабината се разделя на отделни зони, като в предната част се оформя пространство за държавния лидер с помещения за работа, почивка и срещи. Следват зоните за министри и други високопоставени представители, а по-назад пътуват останалите членове на делегацията, охраната, медицинският персонал и журналистите.
Около днешните машини, използвани от Си Цзинпин, обаче има значително по-малко публична информация. Китай не разкрива подробно системите за комуникация, сигурност и защита на борда, а подготовката на полетите на висшето държавно ръководство е обвита в строга поверителност.
Air Force One е съвсем различна философия
В Съединените щати моделът е почти противоположен. Air Force One технически е позивната на всеки самолет на американските Военновъздушни сили, на борда на който се намира президентът. На практика името от десетилетия се свързва с двата специално модифицирани „Боинг 747-200B“, обозначени като VC-25A и носещи бордови номера 28000 и 29000.
Машините са създадени не просто за превоз, а като летящи центрове за управление. На борда има президентски помещения, офис, конферентна зона, пространства за съветници, охрана и журналисти, медицинско оборудване и кухни. Самолетите разполагат със защитени комуникационни системи, собствени стълби и система за товарене на багаж, а VC-25A може да бъде зареждан с гориво във въздуха.
Тръмп вече има и нов временен самолет
През лятото на 2026 г. президентската въздушна флота на САЩ получи и междинна машина - „Боинг 747-8I“, обозначена като VC-25B Bridge. Самолетът е бивша машина за държавни полети на Катар, предоставена на американското правителство и впоследствие модифицирана за президентски нужди. Тя трябва да намали натоварването върху двата остаряващи VC-25A, докато бъдат готови новите постоянни VC-25B.
Самолетът, оценяван на около 400 млн. долара преди преоборудването, предизвика сериозен политически спор в САЩ още при обявяването на подаръка от Катар. След извършените промени Доналд Тръмп направи първия си президентски полет с него през юли 2026 г.
Така двете най-големи икономики в света следват две различни концепции за въздушния транспорт на своите лидери. САЩ разчита на специализирани самолети, превърнати в летящи командни центрове, докато Китай запазва по-дискретен модел с машини, свързани с националния авиопревозвач и специално подготвяни за държавните мисии.
В Китай периодично се поставя и въпросът защо Си Цзинпин не използва произведения в страната пътнически самолет C919. Машината вече изпълнява редовни търговски полети, но засега за най-дългите задгранични мисии на китайския лидер продължава да се разчита на далекомагистрални „Боинг 747“.
