Един от най-неочакваните геополитически ефекти на войната в Украйна започва да се усеща не в Европа, а на другия край на Евразия. Задълбочаващото се военно партньорство между Владимир Путин и Ким Чен-ун дава на Северна Корея пари, технологии и политическа свобода, каквито режимът в Пхенян не е имал от години, а това все повече тревожи Китай. Според анализ на „Форбс“ проблемът за Пекин е двоен - Си Цзинпин рискува да загуби част от традиционното си влияние върху Ким, докато една по-силна и по-самоуверена Северна Корея може да направи целия регион значително по-опасен.
Ким стана необходим на Путин
Русия плаща огромна цена за продължителната война в Украйна. Разходите на Москва се оценяват на приблизително 290 млрд. долара годишно и тя има загуби от около 30 000 военнослужещи месечно. Руското настъпление е спряло или се забавя по отделни направления, а икономическата тежест на конфликта все по-силно достига до населението.
Към това се добавят украинските удари дълбоко в руската територия. През юли украински дронове атакуваха петролен терминал в Санкт Петербург и близко пристанище. Още в края на 2025 г. Русия обяви увеличение на ДДС до 22%, а през 2026 г. според данните цените на хранителните продукти са нараснали с 18%.
Именно този натиск отвори огромна възможност пред Ким Чен-ун. Според оценки на южнокорейското военно разузнаване от октомври 2024 г. Северна Корея е изпратила в Русия над 16 000 военнослужещи и повече от 15 млн. артилерийски снаряда. Пхенян е доставил и десетки балистични ракети KN-23 и KN-24, превръщайки се в един от най-важните външни военни партньори на Москва.
Украйна дори допуска, че с времето в Русия могат да бъдат разположени до 50 000 севернокорейски военнослужещи. Сестрата на лидера Ким Йо-чен отхвърли тази оценка като „напълно безпочвена“, но самият мащаб на вече установеното сътрудничество е достатъчен, за да покаже колко далеч са стигнали отношенията.
За Северна Корея войната се оказва изключително доходоносна. Според оценки, цитирани от „Форбс“, страната вече печели между 7,7 млрд. и 14,4 млрд. долара от продажби на оръжие и разполагане на войски в Русия. За икономика от мащаба на севернокорейската това са огромни средства - и най-важното, те дават на режима алтернатива на почти пълната зависимост от Китай.
Москва влиза в територия, която Пекин смяташе за своя
Промяната личи не само по снарядите и парите, а и по дипломатическата активност. За последните 18 месеца между Русия и Северна Корея са осъществени 23 посещения на високо равнище с участието на министри. Между Китай и Северна Корея за същия период те са само осем.
Това е чувствителна промяна за Пекин. Десетилетия наред Китай беше икономическият кислород на Пхенян - през китайската граница минаваше огромната част от търговията на Северна Корея, а оттам идваха горива, храни, машини и потребителски стоки. Тази зависимост даваше на китайското ръководство един от малкото реални инструменти за натиск върху севернокорейския режим.
Русия вече променя уравнението. Китай все още е несравнимо по-важен икономически партньор, но Ким Чен-ун има втори силен покровител, който може да предоставя пари, дипломатическа защита и технологии. Колкото повече се задълбочават тези отношения, толкова по-трудно става за Пекин да използва икономическата зависимост като лост върху Пхенян.
Това обяснява и защо китайски официални и академични източници подчертават, че Пекин няма интерес от създаването на формален тристранен военен съюз Китай-Русия-Северна Корея. Макар засиленото сътрудничество между Москва и Пхенян да увеличава натиска върху Съединените щати и техните съюзници, един официален военен блок би ограничил свободата на действие на Китай и би го обвързал твърде пряко с решенията на Ким Чен-ун.
Истинската тревога са технологиите и един по-самоуверен Ким
Най-големият проблем за Китай може да се окаже не това, което Северна Корея дава на Русия, а онова, което получава в замяна. Има трансфер на чувствителни военни технологии, сред които системи за противовъздушна отбрана, технологии за дронове и възможна помощ в области, свързани с военноморски реактори за ядрени подводници.
С руска подкрепа Пхенян може да получи достъп и до по-съвременни автономни дронове, използващи изкуствен интелект и реактивни двигатели. Ако подобна технологична помощ се разширява, Северна Корея би могла да ускори не само безпилотните си способности, а и ядрената, ракетната и космическата си програма.
Тъкмо тук интересите на Русия и Китай започват да се разминават. За Москва една по-силна Северна Корея означава надежден доставчик на боеприпаси, военна подкрепа и допълнителен източник на напрежение за западните съюзници. За Пекин обаче КНДР е полезна преди всичко когато е стабилна и предвидима - достатъчно силна, за да не рухне и да остане буфер срещу американското военно присъствие в Южна Корея, но не толкова силна, че да престане да се съобразява с Китай.
Исторически отношенията между Пекин и Пхенян никога не са били толкова идилични, колкото изглеждат в официалните комюникета. Те винаги са съдържали съперничество, подозрение и дълбоко взаимно недоверие. Китай гледа на Северна Корея като на стратегически важен буфер, но често и като на недисциплиниран партньор, способен с една провокация да разруши внимателно изграден регионален баланс.
Това личи и в обществените нагласи. Публикации в китайските социални мрежи показват силно негативно отношение към Северна Корея, която често е представяна като неблагодарен и проблемен съсед. Русия се възприема съвсем различно - много китайски потребители демонстрират открита подкрепа за Москва във войната и настояват, че „Русия трябва да спечели“, а китайските медии често изграждат положителен образ на Путин като силен, разумен и способен лидер.
Страхът от ядрена верижна реакция в Азия
Най-неприятният сценарий за Пекин обаче се намира отвъд Северна Корея. Колкото по-силни стават ядрените, ракетните и конвенционалните възможности на Ким Чен-ун, толкова повече аргументи получават САЩ, Южна Корея и Япония да задълбочават военното си сътрудничество.
Това би могло да доведе до точно обратния резултат от желания от Китай. Вместо американското влияние в Източна Азия да отслабне, една по-агресивна и по-добре въоръжена Северна Корея може да направи присъствието на САЩ още по-необходимо за Сеул и Токио. Всяка нова севернокорейска провокация позволява на Вашингтон да настоява за повече военна координация, учения, противоракетни системи и стратегическо присъствие в близост до Китай.
В Пекин има и още по-сериозна тревога - че една прекалено мощна Северна Корея може да засили дебатите в Южна Корея и Япония за необходимостта от собствено ядрено възпиране. Ако това някога се превърне в реална политика, руският опит да подпомогне Ким би довел до резултат, който е стратегически кошмар за Китай - още повече ядрени сили непосредствено около китайските граници.
Затова Пекин не желае нито рухването на режима в Пхенян, нито неговото прекомерно укрепване. Китай се стреми към стабилност, а не непременно към силна Северна Корея. За Си Цзинпин идеалният Ким Чен-ун е лидер, който може да оцелее, но знае докъде може да стигне. Руската помощ постепенно размива именно тази зависимост.
Бракът по сметка може да се окаже дълготраен
Експерти определят руско-севернокорейските отношения като преди всичко основани на сделки. Историята дава основания за това. През 2014 г. Северна Корея беше сред малкото държави, подкрепили руската анексия на Крим, надявайки се според анализа на икономически облаги в замяна. Такива обаче дълго време не последваха.
Още през 2020 г. двустранната търговия между Русия и Северна Корея възлизаше на едва около 42 млн. долара, а КНДР се нареждаше чак на 139-о място сред търговските партньори на Москва. Войната в Украйна промени тази реалност почти из основи.
Русия изведнъж се нуждае точно от онова, което Северна Корея може да предостави в огромни количества - съвместими артилерийски боеприпаси, ракети и хора. Ким Чен-ун на свой ред получава това, от което режимът му има най-голяма нужда - валута, технологии, горива, дипломатическа защита и военно ноу-хау. Бракът може да е по сметка, но в момента сметката излиза и за двете страни.
Руснаците също не изпитват непременно особена обществена симпатия към Северна Корея, което подсилва впечатлението за прагматично, а не идеологическо сближаване. Но подобни съюзи могат да бъдат изключително устойчиви, когато интересите на страните продължават да съвпадат.
И именно това е голямата дилема на Китай. Пекин все още е най-важният икономически партньор на Северна Корея и Москва не е близо до пълното му изместване. Но монополът върху влиянието вече е нарушен. Ким Чен-ун може да балансира между две велики сили, да извлича облаги и от двете и да бъде много по-малко зависим от волята на Си Цзинпин.
Путин печели оръжие и войници за войната си. Ким получава финанси, технологии и ново международно самочувствие. А Китай се оказва в най-неприятната позиция - Русия му помага да притиска Запада, но едновременно с това прави най-непредсказуемия му съсед по-силен и по-независим.
