Двудневните мирни преговори между Украйна и Русия с посредничеството на САЩ в Абу Даби приключиха с договореност за мащабна размяна на военнопленници, но без решаващ напредък към прекратяване на войната. Вторият ден на срещите продължи по-малко от два часа, след като във вторник делегациите разговаряха близо четири часа.
Американските представители отчетоха напредък по бъдещите гаранции за сигурност, но признаха, че териториалните въпроси остават най-трудното препятствие. Москва и Киев запазиха противоположните си позиции за прекратяването на огъня и участието на Европа в дипломатическия процес.
Къшнър обяви напредък, но призна за тежки различия
Разговорите в сряда започнаха около 12:40 ч. местно време и приключиха приблизително в 14:30 ч. Това беше първата среща между представители на воюващите страни от февруари насам, след като мирният процес беше блокиран заради разногласията между Москва и Киев и войната в Иран.
Американският пратеник Джаред Къшнър определи преговорите като трудни, но продуктивни. Според него е постигнат значителен напредък в обсъждането на гаранциите за сигурност, които трябва да предотвратят нова война след евентуално мирно споразумение. Той обаче призна, че между страните продължава да липсва доверие.
Пред Фокс нюз американски представители разкриха, че администрацията на Доналд Тръмп разглежда възможността Украйна да получи гаранции, сходни с механизмите за колективна защита на НАТО. Обсъжда се и създаването на нов формат за отношенията между Русия и Запада, който да позволи постоянни консултации при възникване на кризи.
Според американски служител, цитиран от телевизията, Москва и Киев са показали известна гъвкавост по териториалните въпроси при непубличните контакти. Вашингтон обаче не очакваше спорът за териториите да бъде решен още в Абу Даби.
Москва потвърди голяма размяна на пленници
Ръководителят на руската делегация Владимир Медински съобщи след края на преговорите, че Русия и Украйна са постигнали принципна договореност за мащабна размяна на военнопленници. Подробностите за броя на участниците и условията трябва да бъдат обявени допълнително.
Според украински представители се обсъждат варианти за размяна на най-малко 1000 души от всяка страна. Украинският депутат Давид Арахамия, който участва в делегацията, заяви, че тя може да се окаже една от най-големите от началото на войната.
Медински потвърди и частичен напредък по въпросите за бъдещата европейска сигурност. „Заедно с американската страна обменихме мнения. По някои въпроси постигнахме взаимно разбиране, а по други не. И този разговор, разбира се, ще продължи“, заяви руският представител.
По думите му светът се нуждае от нова, справедлива система за сигурност, която да не поставя отделни държави в неблагоприятно положение.
Зеленски доволен
Украинският президент Володимир Зеленски заяви от Копенхаген, че е удовлетворен от промяната в подхода на американските преговарящи Джаред Къшнър и Стив Уиткоф. Той не посочи конкретните причини за оценката си, но подчерта необходимостта Европа да бъде включена в бъдещите разговори. „Не можем да мислим за сигурността на Европа без Европа“, заяви украинският президент.
Според Аксиос американската администрация работи по разширяване на преговорния формат. Вашингтон иска да привлече представители на Великобритания, Франция, Германия, Италия, НАТО и Европейския съюз към бъдещите разговори за сигурността.
Изданието разкри, че САЩ разглежда възможността за отделен дипломатически канал между Русия и европейските държави. Целта е да бъдат изработени правила за намаляване на военното напрежение и предотвратяване на бъдещи конфликти.
Москва обаче продължава да се противопоставя на прякото участие на европейските представители. Медински заяви, че Русия не е получила нито една конкретна мирна инициатива от европейските държави, и постави под въпрос какво би могла да обсъжда с тях.
Териториите остават най-голямата пречка
Основното разминаване между Киев и Москва продължава да бъде свързано с териториите и последователността на стъпките към мирно споразумение.
Украйна настоява първо да бъдат прекратени бойните действия и да бъдат осигурени надеждни гаранции за сигурност. Русия иска предварително споразумение по ключовите политически въпроси, включително териториалните претенции и бъдещата система за европейска сигурност.
Москва продължава да настоява украинските войски да се изтеглят от цялата Донецка област, включително от териториите, които остават под контрола на Киев. Украинското ръководство отказва да приеме подобно условие.
Според Аксиос Киев поставя три непосредствени задачи пред американските посредници: споразумение за безопасно корабоплаване в Черно море, спиране на ударите срещу енергийната инфраструктура и подготовка на среща между президентите Доналд Тръмп, Владимир Путин и Володимир Зеленски.
Украинската страна настоява също бъдещото мирно споразумение да включва дългосрочна финансова подкрепа за поддържането на армия от около 800 000 военнослужещи и за възстановяването на разрушената инфраструктура.
Американските пратеници се отправят към Путин
След приключването на разговорите Къшнър съобщи, че американската делегация планира да посети Москва в четвъртък, 12 ноември, за нова среща с Владимир Путин. Целта е да бъдат обсъдени спорните въпроси от Абу Даби и да се уточнят параметрите на договорената размяна на пленници.
Американският пратеник заяви, че бъдещите разговори с Путин и Зеленски ще засегнат и възможността европейските държави да бъдат включени в разширен формат на преговорите.
Медински също потвърди, че дипломатическите контакти ще продължат, макар да не беше обявена конкретна дата за следващата тристранна среща.
