Русия разшири ограниченията върху вноса на риба и рибни продукти от Армения, като временно спря сертифицирането и на последните две арменски предприятия, които досега не бяха напълно засегнати от мярката. Така на практика се преустановява вносът в Русия от всички арменски доставчици на рибна продукция.
Решението идва на фона на рязко изострено противопоставяне между Москва и Ереван след изборната победа на прозападния премиер Никол Пашинян. Формално руската страна говори за нарушения и безопасност на храните, но политическият контекст превръща новата забрана в пореден сигнал за икономически натиск срещу Армения.
Последните два доставчика също са спрени
Руската служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол „Росселхознадзор“ първоначално поиска арменските власти временно да спрат сертифицирането на рибни продукти за руския пазар от всички предприятия с изключение на „МФ Експорт“ и „Инвест плюс“. Тези две дружества бяха участвали пряко в проверките и за тях беше въведен режим на засилен лабораторен контрол.
След последващ анализ на инспекциите обаче е изготвен предварителен доклад, въз основа на който Москва спира сертифицирането и на тяхната продукция. Мярката ще действа до отстраняването на твърдените нарушения и представянето на необходимите доказателства. Така дори малкото останало изключение отпада, а арменският рибен износ към Русия се оказва блокиран изцяло.
Храните като политически инструмент
Москва твърди, че продължава съвместната работа с арменските власти за гарантиране безопасността на рибата и рибните продукти, предназначени за руския пазар. Но новото решение не идва в празно пространство. От май насам Русия поетапно въведе ограничения върху редица арменски стоки - цветя, зеленчуци, плодове, алкохол, минерална вода и рибна продукция.
По-рано Ройтерс съобщи, че Москва е засилила натиска върху Армения преди парламентарните избори, включително чрез ограничения върху арменски селскостопански продукти и предупреждения, свързани с евтини доставки на петрол, газ и диаманти, ако Ереван продължи курса си към сближаване с ЕС.
Изборите, които Москва не можа да обърне
Управляващата партия „Граждански договор“ на Никол Пашинян спечели парламентарните избори на 7 юни с около 49,8 процента от гласовете и запази властта в Армения. Вотът беше наблюдаван внимателно именно заради геополитическия залог - дали страната ще продължи да се отдалечава от Русия и да търси по-тесни връзки с ЕС и САЩ.
Ройтерс съобщи, че наблюдатели от Европейския парламент и ОССЕ са говорили за руска намеса и натиск около изборите, включително чрез заплахи и търговски мерки. В същото време проруската опозиция оспори резултатите, но победата на Пашинян остана политическият факт, който Москва трябваше да преглътне.
Армения между пазара и суверенитета
Новото ограничение върху рибните продукти показва уязвимостта на Армения, която дълго време е зависела от руския пазар, руските енергийни връзки и формати като Евразийския икономически съюз. Именно тази зависимост сега се превръща в средство за натиск, когато Ереван търси по-самостоятелна външна линия.
Армения изглежда като жертва на наказателна икономическа логика - когато политическият избор не съвпада с очакванията на Кремъл, пазарът започва да се затваря парче по парче. Днес това е рибата, вчера бяха други храни и стоки, а утре натискът може да се прехвърли върху още по-чувствителни сектори.
Кремъл наказва там, където най-много боли
Случаят не е просто спор за лабораторни проби и ветеринарни сертификати. Той е част от по-широката криза между Русия и Армения - страна, която след войната за Нагорни Карабах все по-открито поставя под въпрос старата си зависимост от Москва.
Русия използва познат инструмент - търговски ограничения, облечени в административен език. Армения от своя страна плаща цена за опита си да излезе от ролята на послушен съюзник и да търси нови гаранции за сигурност и развитие. В този сблъсък рибата е само поводът; истинският залог е правото на Ереван сам да избира посоката си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
