Американското разузнаване е променило една от ключовите си оценки за Владимир Путин и вече допуска руският президент да опита да тества НАТО с ограничена атака срещу държава от алианса още през есента на 2026 г. Сценариите варират от кибератака и хибридна операция до действия на въоръжени групи без опознавателни знаци и дори ограничено сухопътно нахлуване, съобщава „Уолстрийт джърнъл“, позовавайки се на американски представители.
Най-тревожната част е времевият прозорец - според оценките подобна провокация е възможна между тази есен и 2029 г. Основната предполагаема цел не би била завладяването на голяма територия, а проверката дали Съединените щати действително ще изпълнят ангажимента си да защитят съюзник от НАТО.
Вашингтон промени оценката си
Доскоро американските служби смятаха, че Москва едва ли ще рискува пряка конфронтация с НАТО, докато основната част от руските военни усилия е съсредоточена във войната срещу Украйна.
Новата оценка променя именно това допускане. Според американското разузнаване Путин може да реши, че ограничена и внимателно калибрирана операция ще му позволи да провери докъде стига политическата воля на алианса, без непременно да предизвика незабавно пълномащабна война.
Това би било изключително опасен залог. Въоръжено нападение срещу една държава от НАТО попада в сърцевината на член 5 от Северноатлантическия договор - атаката срещу един съюзник се разглежда като атака срещу всички. Всеки член е длъжен да окаже помощ, макар конкретната форма на тази помощ да се определя от самата държава.
Голямата мишена може да е доверието в САЩ
Според оценката една от възможните цели на Кремъл би била не толкова военна победа, колкото политически удар по самата конструкция на НАТО.
При ограничено нахлуване или по-неясна хибридна операция Москва би могла да постави Вашингтон пред най-трудния въпрос - готови ли са САЩ реално да рискуват пряк военен сблъсък с Русия заради нападение срещу европейски съюзник.
„Въпросът е как биха реагирали Съединените щати“, коментира Хедър Конли от Американския институт за предприемачество. Според нея Москва отдавна се стреми да подкопае доверието в НАТО и да раздели САЩ от европейските им партньори.
Само преди месец, на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, лидерите на алианса отново обявиха ангажимента към член 5 за „железен“ и повториха принципа, че нападение срещу един съюзник означава нападение срещу всички. Русия беше определена като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност.
Най-опасни са действията под прага на войната
Проблемът за НАТО е, че евентуалният руски тест може да бъде замислен така, че да остави съюзниците в спор дали изобщо е достигнат прагът за колективна отбрана.
Самият алианс признава, че значителни кибератаки и някои хибридни действия могат да бъдат разглеждани като въоръжено нападение по смисъла на член 5, но решението се взема според конкретния случай. Именно тази сива зона прави сценарии като саботаж, кибератака или операция с неидентифицирани въоръжени формирования особено чувствителни.
Предупреждението идва и на фона на тревожни оценки от държавите по източния фланг на НАТО. Литва вече предупреди, че Русия би могла да използва различни провокационни операции в Балтийския регион, за да изпита реакциите на съюзниците и да разклати единството им. Кремъл отхвърля подобни предупреждения като опити да бъде оправдано засиленото военно присъствие край руските граници.
Русия вече проверява границите
Опасенията във Вашингтон не възникват във вакуум. През последните години ракети и дронове, свързани с войната в Украйна, многократно са навлизали или падали на територията на държави от НАТО, сред които Полша и Румъния. Според новата американска оценка тези инциденти допълнително засилват въпроса дали Кремъл постепенно проверява реакциите и границите на алианса.
Още през ноември 2025 г. високопоставен германски генерал предупреди, че Русия вече разполага с възможност за ограничена атака срещу територия на НАТО и че решението би зависело от политическата преценка на Москва. През март тази година Литва съобщи и за разширяване на руски военни формирования по границите с алианса.
В предупреждението има и още един тревожен детайл
Новата оценка на американското разузнаване се появява в момент, когато самите Съединени щати изпитват недостиг на част от боеприпасите, необходими при потенциален голям конфликт с Русия или Китай.
Според „Уолстрийт джърнъл“ запасите са били сериозно натоварени от доставките за Украйна и от други американски военни ангажименти. Сред системите, за които представители предупреждават за ограничени наличности, са далекобойни прецизни ракети, тактическите ракети ATACMS и зенитните ракети „Стингър“.
Това не означава, че американското разузнаване твърди, че Путин вече е решил да нападне НАТО. Става дума за нова оценка на риска - но промяната е съществена: сценарий, който Вашингтон доскоро смяташе за малко вероятен, докато продължава войната в Украйна, вече се разглежда като възможен още през следващите месеци.
За България това предупреждение също не е абстрактно. Страната е член на НАТО и участва в системата за колективна отбрана, а на българска територия действа една от многонационалните бойни групи по източния фланг на алианса.
