Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха днес ключово споразумение за взаимна отбрана, което може сериозно да промени архитектурата на сигурността в Близкия изток и съседните региони. Най-важната клауза предвижда въоръжено нападение срещу една от трите държави да бъде третирано като нападение срещу всички тях, съобщи Асошиейтед прес.
Пактът беше сключен в свещения за мюсюлманите град Мека на среща между саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф. Сделката идва в момент на рязко нараснали рискове за сигурността заради войната с Иран и разширяващото се напрежение в целия регион.
Принципът е ясен: Един е нападнат - тримата реагират
Документът носи името „Съвместно отбранително споразумение от Мека“ и поставя в центъра си принципа на колективното възпиране.
Според идентични съобщения на пакистанското външно министерство и комуникационната дирекция на турското президентство трите страни поемат ангажимент да разширят всички аспекти на отбранителното си сътрудничество. Ключовото политическо послание е, че евентуален агресор вече трябва да отчита не военните възможности на една държава, а потенциала и на трите.
Турски медии съобщават, че пактът вероятно ще отвори пътя за съвместни военни учения и подготовка, обмен на разузнавателна информация и трансфер на технологии. Точните механизми за военно подпомагане обаче все още не са публикувани.
Събират три съвсем различни вида мощ
Особеното значение на споразумението идва от това какво носи всяка от страните в новата конструкция.
Пакистан е ядрена държава със значителен военен опит. Турция разполага с втората по численост армия в НАТО и с бързо развиваща се собствена отбранителна индустрия. Саудитска Арабия добавя огромния си финансов ресурс, политическо влияние в арабския свят и ключовата си роля на световния енергиен пазар.
Пакистанският анализатор Абдула Хан определя пред Асошиейтед прес трите компонента като взаимно допълващи се - пакистански военен опит, саудитска икономическа и регионална тежест и турски отбранителни технологии. Според него пактът формализира стратегически отношения, изграждани от десетилетия.
Рияд търси нова защита след ударите
За Саудитска Арабия моментът е особено чувствителен. Нейна критична инфраструктура и петролни обекти вече бяха атакувани в хода на войната с Иран, което принуди кралството да ускори диверсификацията на своите партньорства в областта на сигурността.
Само ден преди подписването Ройтерс съобщи, че Рияд очаква възможни координирани нападения от подкрепяни от Иран сили от две направления - иракски милиции от север и хусите в Йемен от юг. Саудитските опасения са свързани включително със заплахи срещу енергийни съоръжения, пристанища и летища.
Пакистан и Саудитска Арабия вече имаха двустранен договор за взаимна отбрана от септември 2025 г. Новото споразумение включва Турция и така значително разширява стратегическия обхват на тази система.
Анкара: Това не е пакт срещу конкретна държава
Турски представител подчерта пред Асошиейтед прес, че новото споразумение е „изцяло отбранително“ и не е насочено срещу определена държава. По думите му към него в бъдеще могат да се присъединят и други страни от региона.
Пактът не отменя съществуващите двустранни или многостранни ангажименти на трите държави. Това е особено важно за Турция като член на НАТО - новият механизъм трябва да съществува паралелно със задълженията й в Северноатлантическия алианс.
Ройтерс също отбелязва, че трите правителства не представят договореността като създаване на нов военен или ядрен блок. Политическата й тежест обаче е очевидна - трите влиятелни сунитски държави изграждат собствен механизъм за колективно възпиране в момент, когато сигурността в региона става все по-непредвидима.
Иран, Израел и съмнението в стария ред
Споразумението се появява на фона не само на войната с Иран, но и на нарастващото напрежение между Турция и Израел заради Газа, Ливан и останалите регионални конфликти. Паралелно с това държавите в Близкия изток все по-настойчиво търсят собствени гаранции за сигурност в условията на несигурност доколко традиционната американска защита ще бъде достатъчна при бъдещи кризи.
Затова договорът от Мека е много повече от поредното споразумение за военно сътрудничество. За първи път в един общ механизъм за взаимна защита се събират една от най-мощните армии в НАТО, единствената ядрена сила в мюсюлманския свят и най-влиятелната петролна монархия в Персийския залив - комбинация, която неизбежно ще бъде внимателно анализирана в Техеран, Тел Авив, Вашингтон и останалите столици в региона.
