В продължение на 34 години британски милионер плащал на стотици работници да копаят тунели под Ливърпул, без никога да обясни защо. Подземните проходи не водели до определена цел, някои достигали огромна дълбочина, а за строителството не били оставени нито чертежи, нито писмени обяснения. След смъртта на богаташа през 1840 г. лабиринтът постепенно бил забравен. Близо два века по-късно изследователите достигнали до изненадващо предположение - мистериозното строителство може да е било една от най-необичайните благотворителни инициативи на XIX век, разказва испанското издание „Хатака“.
Богаташът, който решил да прокопае Ливърпул
Джоузеф Уилямсън е роден през 1769 г. в Йоркшир, но още като 11-годишно момче пристига в Ливърпул, където започва работа в търговията с тютюн. Постепенно натрупва значително състояние, а през 1803 г. поема управлението на фирмата, в която е започнал кариерата си.
Три години по-късно купува земя в района Едж Хил, на няколко километра от центъра на града. Първоначалното му намерение било да построи жилища, но скоро проектът придобил съвсем необичаен характер.
Уилямсън започнал да наема работници, които прокопавали тунели в пясъчниковата скала, изграждали стълбища, арки, подземни помещения и огромни сводести зали. Строителството продължило чак до смъртта му през 1840 г., без никой да разбере истинската цел на начинанието.
Самият милионер имал репутацията на ексцентричен човек. Разказвали се истории за странното му поведение, необичайните му шеги и склонността му да изненадва околните, макар достоверността на много от тези разкази да остава спорна.
Огромни зали на десетки метри под земята
Мащабите на подземния комплекс са впечатляващи дори според съвременните представи. Някои оценки предполагат, че мрежата може да обхваща площ до 2,6 квадратни километра, въпреки че действителните й граници все още не са установени.
Сред най-забележителните съоръжения е така наречената Банкетна зала - сводесто помещение с дължина около 20 метра и височина над 8 метра. Под видимия под вероятно има още няколко метра натрупани отломки.
Изследователите са открили тунели, разположени на два и три етажа, както и галерии, достигащи поне 18 метра дълбочина. Според някои доброволци отделни участъци може да слизат до 27 метра под повърхността.
Още по-странното е, че много от проходите не изглеждат свързани с конкретна практическа цел. Някои завършват внезапно, а други водят към помещения, чието предназначение остава неизвестно.
След смъртта на Уилямсън подземията постепенно се превърнали в сметища. В тях започнали да се изхвърлят битови, търговски и промишлени отпадъци, докато голяма част от комплекса не изчезнала под земята.
Контрабандисти или убежище за края на света
Липсата на обяснение породила множество теории. Според една от тях богаташът изградил тунелите за тайно пренасяне на контрабандни стоки. Други предполагали, че подземният град е трябвало да служи като убежище при настъпването на апокалипсис.
Последната версия била свързана със съпругата му Елизабет. Според старо предположение тя попаднала под влиянието на проповедник, убеден, че краят на света наближава, и убедила мъжа си да построи огромно подземно убежище.
Съществува и по-практична теория. Възможно е тунелите да са били част от строителна дейност, чрез която изоставени каменоломни били укрепвани, за да може над тях да се изграждат жилищни сгради.
Нито едно от тези обяснения обаче не успява напълно да изясни защо строителството продължило повече от три десетилетия и защо някои изкопи достигали толкова голяма дълбочина.
Истинската цел може да е била да даде работа на бедните
През 1989 г. е основано Обществото на Джоузеф Уилямсън, което започва систематични проучвания на комплекса. След десетилетия изследвания доброволците достигнали до хипотеза, която променя представите за странния милионер.
Според тях Уилямсън вероятно е използвал богатството си, за да осигурява работа и доходи на бедните жители на Ливърпул.
В началото на XIX век градът е процъфтяващо пристанище, но голяма част от работническото население живее в тежки условия. Навлизането на машините оставя много занаятчии без препитание, а след края на Наполеоновите войни през 1815 г. хиляди завърнали се войници също търсят работа.
Възможно е именно тези хора да са получавали заплата от Уилямсън, за да копаят тунели и да усвояват строителни умения. Това би обяснило защо той продължавал да финансира дейности, които на пръв поглед нямали никакъв икономически смисъл.
Доброволците открили дори изкопи, които изглежда били направени само за да бъдат отново запълнени. Според изследователите подобни задачи може да са имали една основна цел - работниците да останат заети възможно най-дълго.
Още един любопитен детайл подкрепя предположението. Църковни регистри показват, че някои местни семейства кръщавали децата си на Джоузеф Уилямсън, вероятно в знак на благодарност към него.
Забравеният лабиринт постепенно оживява
Интересът към подземния комплекс се възражда през XX век, а през 1999 г. при строителни дейности е открит вход към стара система от подземни помещения. Оттогава доброволци от организации, посветени на наследството на Уилямсън, прекарват хиляди часове в разчистване и изследване на тунелите.
Извадени са огромни количества отпадъци, сред които стари бутилки, мастилници, керамични съдове, глинени лули, детски играчки и предмети от всекидневния живот през XIX век.
Днес част от тунелите са достъпни за посетители, а проучванията продължават. Изследователите подчертават, че благотворителната цел все още не е окончателно доказана с исторически документи и е възможно някои съоръжения да са имали практическо предназначение. Но именно стремежът да осигурява препитание на бедните остава едно от най-убедителните обяснения за продължилото 34 години строителство.
