Руският външен министър Сергей Лавров рязко изостри тона към Германия заради проваления опит за атака с дрон на летище Лайпциг/Хале. Той заяви, че обвиненията на Берлин към Москва са „до голяма степен начало на истинска война“ и сравни затварянето на руски дипломатически и културни представителства с действията на Германия преди Втората световна война.
Германското правителство обаче твърди, че полицейските разследвания, разузнавателните данни и моделът на операцията сочат към Русия. Москва категорично отрича и обвинява Берлин, че фабрикува доказателства.
Намериха някакъв дрон и казаха, че е руски
В интервю за руската държавна телевизия Лавров постави под съмнение самата основа на германските обвинения. „Летището на Лайпциг. Намериха някакъв дрон. Казаха, че е руски, никой не си направи труда да разследва. Общо взето, до голяма степен това е начало на истинска война“, заяви той.
Лавров припомни и решенията на Берлин за закриване на руското генерално консулство в Бон и Руския дом в Берлин. По думите му подобни стъпки му напомнят за периода преди германското нападение срещу Съветския съюз през 1941 година. Тагесшау отбелязва, че руският министър е отишъл още по-далеч, обвинявайки правителството на канцлера Фридрих Мерц в курс към конфронтация с Русия.
Какво всъщност е открито на летището
Случаят започва през нощта на 4 срещу 5 август. Според разследване на NDR, WDR и „Зюддойче цайтунг“, цитирано от Тагесшау, до украински товарни самолети Антонов е открит дрон със самоделно взривно устройство. Анализът показал следи от PETN и пластичния експлозив „Семтекс“, използвани и за военни цели.
По-късно германските следователи открили още дронове и предполагаем военен експлозив в района. Според разследващите първоначалната цел вероятно е била украински товарен Антонов, използван за превоз на военни товари. Германските медии съобщават, че самолетът е превозвал боеприпаси непосредствено преди инцидента.
Дронът ударил крилото и не избухнал
Една от най-необичайните подробности идва от разследвания на „Цайт“ и други германски медии. Камери за наблюдение показали как около 19:30 часа дронът целенасочено се насочил към украинския товарен самолет и ударил крилото му. Устройството обаче не избухнало, а паднало на земята, като взривният заряд се отделил. Според медийни данни ударът е бил близо до резервоара за гориво.
Още по-любопитно е как бил открит дронът. Не сработила автоматична система за сигурност, а около четири часа след удара шофьор на летищен автобус забелязал устройството и дори го настъпил, без да знае какво представлява. Експлозивът бил паднал малко по-далеч.
ДНК, антена на дърво и консервна кутия
Следователите открили биологични следи не само по дрона. ДНК е била намерена и от вътрешната страна на консервна кутия, използвана за взривния заряд, както и върху малка антена, закрепена на дърво близо до летището. Предполага се, че антената е служила като усилвател на сигнала за управление на дрона.
Сравнението с европейски бази данни е дало съвпадения в Литва и Финландия. Именно тези следи помогнали на германските служби да стигнат до част от заподозрените.
Двама заподозрени с връзки с Русия
Германските медии съобщават за двама заподозрени. Единият е роден в Русия мъж с латвийско гражданство, който според разследването е играл важна роля в подготовката на операцията като логистичен помощник и инструктор. Той пристигнал в Германия в края на юли през берлинското летище BER, взел автомобил под наем и отпътувал към Саксония. Два дни преди опита за атака напуснал Германия със самолет.
Другият заподозрян е беларусин с руски паспорт. Германските служби са възстановили маршрута му и той е влязъл в Шенген с италианска туристическа виза, издадена в Минск в края на април. Твърди се, че преди това е попадал в полезрението на правоохранителните органи в балтийските държави.
Берлин твърди, че вижда руски модел
На 1 септември германският вътрешен министър Александър Добринд заяви, че събраните данни сочат към хора, действали „по поръчение на руски държавни структури“. Според него използваните дронове, експлозивите и начинът на действие съответстват на вече познат модел на руски хибридни операции в Европа. Германското външно министерство също заяви, че случаят се вписва в поредица от опити за дестабилизация, саботаж и натиск срещу европейски държави.
Правителството в Берлин подчертава, че не е отправило обвинението веднага. В продължение на около три седмици властите са се въздържали от официално посочване на Русия, докато службите са обработвали физическите доказателства, ДНК следите и разузнавателната информация.
Европейският съюз застана зад Германия
Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че атаката носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“ и че страните от ЕС подкрепят Германия. По това време Брюксел вече подготвяше нов санкционен пакет срещу Русия, който според Тагесшау може да обхване още около 1600 физически лица и компании, свързани с руския военно-промишлен комплекс.
„Гардиън“ поставя инцидента в Лайпциг сред поредица от подозирани хибридни операции в Европа - саботажи, пожари, атаки срещу инфраструктура и използване на наети посредници, които затрудняват прякото доказване на връзка с Москва. Изданието посочва, че европейските държави все по-често публично назовават Русия като предполагаем организатор на подобни действия, докато Москва отхвърля обвиненията.
Дипломатическата война вече започна
Германия реши да закрие руското генерално консулство в Бон и Руския дом в Берлин, да затегне контрола върху влизащи в страната руски граждани и да засили мерките срещу руския „сенчест флот“.
Москва отвърна почти веднага. Русия обяви закриването на три представителства на „Гьоте институт“ на своя територия. Лавров заяви, че това е пряк отговор на германското решение срещу Руския дом.
Руският президент Владимир Путин също поиска Берлин да покаже доказателствата и нарече германските мерки „тежка грешка“. Москва продължава да определя случая като провокация и отрича руски държавни структури да стоят зад опита за атака.
Германия вече готви специален щит срещу дронове
Само часове преди последните изявления на Лавров германският вътрешен министър Добринд обяви план за разширяване на защитата срещу хибридни атаки. Предвиждат се специализирани звена за наблюдение и защита на въздушното пространство над стратегически важни места, възможности за прихващане на враждебни дронове и екипи за обезвреждане на взривни устройства. Планира се и отделна цифрова защитна мрежа срещу кибератаки.
Германските власти определят заплахата като висока, макар към момента да не говорят за конкретна непосредствена опасност за населението. Федералното правителство съобщава, че Националният съвет за сигурност е заседавал по случая още на 7 август, а след официалното приписване на атаката на Русия Берлин координира следващите си действия с партньорите от ЕС и НАТО.
