Русия отправи едно от най-тежките си предупреждения към Запада през последните месеци. При нова военнополитическа ескалация в Балтийския регион руският отговор щял да бъде „опустошителен“. Заплахата беше изречена от говорителя на руското външно министерство Мария Захарова на фона на засилено военно присъствие на НАТО по източния фланг и американски разузнавателни оценки, че Москва може да опита да изпита единството на Алианса.
Само преди дни директорът на ЦРУ Джон Ратклиф тайно посети Москва и според американски източници лично предупреди Русия да не атакува държава от НАТО.
Ще бъде опустошително за тях
Захарова използва необичайно твърд език. „В случай на по-нататъшна ескалация на военно-политическата ситуация в Балтийския регион, трябва да се подчертае още веднъж: отговорът на Русия на подстрекателите на безразсъдни антируски начинания ще бъде решаващ. И те трябва да знаят това - това ще бъде опустошително за тях“, заяви тя.
Москва не уточни какви конкретни действия смята за граница, след която би последвал подобен отговор, нито какво точно означава „опустошителен“. Захарова насочи критиките си и към Германия, обвинявайки я, че раздухва „въображаемата заплаха“ от Русия и засилва военната инфраструктура на НАТО в региона. Руската страна сочи като примери мисията Baltic Sentry в Балтийско море и укрепването на източната граница на Алианса.
От гледна точка на НАТО тези действия са отбранителни. Baltic Sentry действа от началото на 2025 г. за защита на критичната подводна инфраструктура, а Eastern Sentry беше създадена след поредица от нарушения на въздушното пространство по източния фланг. Алиансът поддържа сили, изтребители, системи за противовъздушна отбрана и военноморски средства в региона и заявява, че е готов да защити всяка държава членка.
Шефът на ЦРУ занесе предупреждението лично
Заплахата от Москва звучи още по-тревожно заради случилото се само дни по-рано. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е предупредил Русия да не атакува държави членки на НАТО по време на необичайно посещение в Москва, съобщи Си Би Ес, позовавайки се на няколко източника, запознати с разговорите. Това е първата известна визита на Ратклиф в Русия като директор на американското разузнаване.
Посещението първоначално остана в тайна и стана известно, след като самолет на американските Военновъздушни сили беше забелязан на московско летище, а дипломатически кортеж премина през руската столица. Кремъл потвърди, че Ратклиф е разговарял с представители на руските служби, но не и с Владимир Путин. Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи визитата като до известна степен рутинна, докато Кремъл отхвърли съобщенията за възможни руски действия срещу НАТО като „страшилки“.
Причината Вашингтон да изпрати толкова висш разузнавателен представител обаче е сериозна. Според оценки на американските служби Путин може да е все по-склонен да разреши провокации, които да достигнат територия на НАТО - кибератаки, хибридни операции или други действия под прага на откритата война. Сценарият според американските оценки не предполага непременно желание за пряк военен сблъсък, а опит да се провери дали съюзниците ще останат единни и дали САЩ ще изпълнят ангажиментите си към тях.
НАТО: Няма непосредствена заплаха, но сме нащрек
Самият Алианс засега не твърди, че руска атака предстои. В края на август представител на НАТО заяви, че няма непосредствена заплаха от пряко нападение, въпреки увеличаването на руските хибридни действия и напрежението в Европа. Полският премиер Доналд Туск обаче предупреди, че възможността за руска провокация срещу държава от НАТО не може да бъде изключена.
Гаранцията, зад която стоят балтийските държави, е член 5 от Северноатлантическия договор - въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. На срещата на върха в Анкара през юли лидерите на 32-те страни от НАТО отново потвърдиха този принцип и определиха ангажимента към колективната отбрана като непоколебим.
Точно затова руските думи за „опустошителен“ отговор в Балтика са толкова чувствителни. Литва, Латвия и Естония са членове на НАТО, а всеки реален въоръжен удар срещу тях би изправил Москва пред съвсем различен мащаб на конфронтация от войната в Украйна.
Руските ракети стигнаха до румънската граница
Напрежението се покачи още повече в същия ден, когато Русия нанесе нови масирани удари срещу Одеска област. По данни на украинските власти мишени са били пристанищна, енергийна и експортна инфраструктура, както и граничният пункт Орловка непосредствено до Румъния - държава от НАТО.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия „умишлено“ е повредила граничния пункт и инфраструктура, използвана за износ. При атаките е възникнал пожар и в жилищна сграда, като един човек е бил ранен. Фериботният контролно-пропускателен пункт в Орловка беше повреден и обработването на граждани и автомобили временно беше преустановено.
Самият удар е на украинска територия и няма данни Русия да е атакувала Румъния. Но близостта до границата на НАТО допълнително увеличава риска от инцидент или грешна преценка при все по-интензивните атаки в региона.
Одеска област вече е под почти постоянен въздушен натиск. Само през август там са били обявени над 300 предупреждения за въздушна опасност с обща продължителност 238 часа. Русия увеличи ударите срещу черноморските и дунавските маршрути, използвани от Украйна за износ, след като войната силно затрудни работата на традиционните морски пристанища.
Балтика се превръща в най-опасната граница
И други събития през последните дни засилват усещането за опасно приближаване между Русия и НАТО. Германия се готви да обвини Москва за опит за атака с дрон срещу украински товарен самолет на летището в Лайпциг/Хале, което има значение и за военната логистика на НАТО. Русия досега отхвърля подобни обвинения и твърди, че западните държави използват инцидентите, за да оправдават военното си укрепване.
Само преди няколко дни Москва заплаши и Великобритания, че може да удари британски военни обекти, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна срещу руска територия. Тогава Захарова предупреди за „катастрофални последици“.
Сега риториката вече е насочена към целия Балтийски регион. В рамките само на няколко дни Вашингтон предупреждава Москва да не докосва НАТО, разузнавателните служби говорят за възможно изпитване на Алианса, Русия отвръща със заплаха за „опустошителен“ отговор, а ракетите и дроновете продължават да падат все по-близо до границите на съюзнически държави. Това все още не означава пряка война между Русия и НАТО. Но означава, че пространството за грешка става опасно малко.
