Необичайно тежко предупреждение за състоянието на руската икономика дойде не от опозиционер или западен анализатор, а от човек, назначен лично от Владимир Путин. Борис Титов - специален представител на руския президент за връзките с международните организации по въпросите на устойчивото развитие - предупреди, че Русия рискува да премине в своеобразен „режим на подивяване“, ако практически всички ресурси бъдат подчинени на военно-промишления комплекс.
Думите му идват при очакван растеж на икономиката от едва около 0,4% през 2026 г. и на фона на все повече сигнали за затруднения извън секторите, захранвани от войната.
Сигналът е важен и по друга причина - Титов далеч не е изолиран критик на Кремъл. Той е заможен предприемач, дълги години представляваше интересите на руския бизнес, кандидатира се за президент през 2018 г., а през 2024 г. Путин го назначи на сегашната му длъжност. Затова публичното му предупреждение показва, че дебатът за цената на войната вече прониква и в среди, които обикновено избягват открит сблъсък с икономическата политика на Кремъл.
Ключът е да се запази балансът
„Военната и гражданската икономика винаги и навсякъде са съществували в симбиоза. Много технически изобретения, полезни за всички, са възникнали именно във военно-промишления комплекс. Ключът е в запазването на баланса“, заяви Титов пред руското делово издание РБК.
Границата според него се преминава тогава, когато почти всички икономически ресурси започнат да обслужват една-единствена цел - войната. „Това вече изобщо не е икономика, а някакъв „режим на подивяване“, който може да съществува само много ограничено време и необходимостта от него трябва да бъде преценявана изключително внимателно“, предупреди той.
РБК обяснява използваната от Титов метафора с берсерките от скандинавските предания - воини, които според легендите изпадали в състояние на неудържима ярост, сражавали се ожесточено и сякаш преставали да усещат болка. С други думи - огромна мобилизация на сила за кратко време, но модел, който трудно може да бъде поддържан без тежки последствия.
Близо 40% от федералните разходи отиват за отбрана и сигурност
Предупреждението не идва във вакуум. Русия преобрази икономиката си след началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г. За 2026 г. бюджетът предвижда около 13 трилиона рубли само за национална отбрана, а заедно със силовите и правоохранителните структури разходите достигат около 16,8 трилиона рубли. Това е приблизително 38% от всички федерални разходи и около 7% от БВП.
За да поддържа огромните разходи, Москва увеличи данъчното натоварване, включително основната ставка на ДДС от 20 на 22%, преразпределя собственост и все по-настойчиво търси принос от частния бизнес за военните усилия. Руските власти дори започнаха да заплашват със санкции предприятия, които според тях не защитават достатъчно добре производствените си мощности от украински дронове.
Именно тук се появява конфликтът, за който говори Титов - военните заводи получават поръчки, хора и държавни средства, докато части от гражданската икономика се сблъскват със скъп кредит, недостиг на работна ръка и по-слабо търсене.
И Централната банка вече свали очакванията
Официалните данни също показват рязко охлаждане. През юли Централната банка на Русия намали прогнозата си за икономическия растеж през 2026 г. до едва 0-1%. Институцията отчете влошаване на очакванията на бизнеса за бъдещото търсене и производство и призна, че в отделни отрасли производствените възможности са намалели.
Сбербанк е още по-конкретна - главният й икономист Александър Исаков очаква само 0,4% растеж тази година. Банката прогнозира и инфлация около 6,5%, докато рублата вече е отслабнала с около 15% спрямо долара от май насам.
Това е драматична промяна след годините, през които огромните военни разходи поддържаха високо производство и създаваха впечатление, че руската икономика успешно е погълнала първоначалния санкционен удар. Сега ефектът от този стимул очевидно отслабва, а цената на продължителната мобилизация на ресурси става по-видима.
Ако убиеш нормалната икономика, убиваш страната
Титов не е първият човек от системата, който започва да говори необичайно открито. Миналия месец кметът на Москва Сергей Собянин отправи предупреждение, което трудно може да бъде сбъркано с обичайната оптимистична реторика на руските власти. „Да убиеш нормалната икономика е равносилно на това да убиеш цялата страна“, заяви Собянин.
Думите му сега звучат още по-силно на фона на предупреждението на Титов. Ройтерс определя случващото се като предпазлива, но нарастваща съпротива в части от руския политически и икономически елит срещу идеята страната да премине към модел, напомнящ пълна военна мобилизация.
Колко чувствителна е темата пролича и през август. Андрей Клепач, главен икономист на държавната банка за развитие ВЕБ, загуби поста си, след като публично обърна внимание на икономическите трудности, които създава продължаващата война.
Сталинският лозунг отново се появи
В твърдото крило на руския политически елит се чуват и съвсем други идеи. Привърженици на максималната военна мобилизация все по-често дават като исторически пример преструктурирането на съветската икономика при Йосиф Сталин през Втората световна война и лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“.
Това е точно моделът, срещу който Титов предупреждава. Икономиката може да бъде принудена за известно време да работи почти изцяло за военните цели, но тогава гражданското производство, инвестициите и бъдещият растеж неизбежно плащат част от сметката.
Особено показателно е, че Титов направи изявлението непосредствено пред големия Източен икономически форум във Владивосток, на който се очаква Владимир Путин да участва тази седмица. Така въпросът за баланса между войната и „нормалната икономика“ вече е поставен публично точно преди едно от основните икономически събития на Кремъл.
Нов удар по петролния двигател на Русия
Във вторник дойде и още една лоша новина за Москва. Правителствен проект на икономическата прогноза, видян от Ройтерс, показва, че Русия е понижила очакванията си за добива на петрол през 2026 г. до най-ниското равнище от 2009 г. насам. Очакват се около 494,2 млн. тона, или приблизително 9,88 млн. барела дневно.
Причините са комбинация от санкции, ограничения върху износа и все по-интензивните украински атаки срещу руски рафинерии и друга енергийна инфраструктура. Те вече доведоха до недостиг на горива в части от страната и принудиха правителството да ограничи износа на дизел, бензин и авиационно гориво. Прогнозите за производството до 2029 г. също бяха намалени.
Това засяга един от най-важните източници на приходи за държавния бюджет и може допълнително да усложни финансирането на едновременно високи военни разходи и нормално функционираща гражданска икономика.
Изборите наближават, а антивоенният глас е отстранен
Политическият момент също е деликатен. Русия ще проведе парламентарни избори между 18 и 20 септември. Либералната партия „Яблоко“ - единствената регистрирана политическа сила, която открито настоява за край на войната - няма да участва. Върховният съд я отстрани от изборите на 10 август, а седмица по-късно отхвърли жалбата срещу решението.
Ройтерс съобщава, че социологическите проучвания показват растяща умора от войната и увеличаване на подкрепата за мирно уреждане. Паралелно с това в Русия се разпространяват слухове за нова голяма мобилизация след изборите. Кремъл ги определя като измислица.
Украинският президент Володимир Зеленски отиде още по-далеч и заяви през август, че Киев разполага с оценки за възможно набиране на още около 300 000 руски военнослужещи след изборите. Москва не е потвърждавала подобен план, затова твърдението остава украинска оценка, а не установен факт.
