Президентът Доналд Тръмп обяви Иран за "провалена държава“, като заяви, че страната е икономически и военно съсипана, а подновените сблъсъци със САЩ поставят под въпрос колко влияние все още има Техеран. "Иран официално е провалена държава. ТЯ Е МЪРТВА!“, написа Тръмп в Truth Social. "Те нямат военноморски флот, нямат военновъздушни сили, нямат валута, не плащат на войниците си, нито на полицията.“
Тръмп също така заяви, че инфлацията в Иран е достигнала 300% и че ръководството на страната е "в пълен хаос и неспособно да представлява адекватно страната“.
Иран е подложен на натиск от почти всички страни — подновени военни удари от страна на САЩ, по-строги санкции и рязък спад в износа на петрол — което повдига нови въпроси за това колко дълго Техеран ще може да понася икономическите трудности и все пак да запази влиянието си спрямо Вашингтон.
Войната между Иран и Съединените щати навлезе в седмия си месец, след като на 28 февруари 2026 г. американски и израелски сили започнаха мащабни удари по иранска територия. Основните цели бяха обекти, свързани с ядрената и балистичната програма на Техеран, системите за противовъздушна отбрана и други елементи от военната инфраструктура. При първоначалните атаки беше убит дългогодишният върховен лидер аятолах Али Хаменей, а за негов наследник впоследствие беше избран синът му Моджтаба Хаменей.
Техеран отговори с ракетни и дронови атаки срещу американски военни обекти и съюзници на Вашингтон в Близкия изток. Иран ограничи и движението през Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Конфликтът постепенно се разпространи и върху други части на региона, като доведе до атаки срещу военни и дипломатически обекти в държави от Персийския залив и до сериозни нарушения на морската търговия.
През юни с посредничеството на Пакистан Вашингтон и Техеран постигнаха меморандум за прекратяване на бойните действия. Документът предвиждаше САЩ да прекратят морската блокада на иранските пристанища, а Иран да гарантира свободното преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток. Двете страни трябваше в рамките на 60 дни да договорят по-трайно споразумение, но изпълнението на договореностите се провали и военните действия постепенно бяха подновени.
В края на август напрежението отново рязко се повиши. Американските сили нанесоха удари по ирански ракетни установки на остров Ларак в Ормузкия проток, а Техеран отвърна с ракети срещу две американски бази в Йордания. Това беше първата пряка размяна на удари между двете страни от около месец. Въпреки взаимните предупреждения и заплахи за нови ответни действия, както Вашингтон, така и Техеран дадоха сигнали, че засега не желаят връщане към пълномащабните бойни действия от началото на конфликта.
Шест месеца война нанесоха тежки поражения върху иранските въоръжени сили. Според данни, представени от американското военно командване, значителна част от иранския флот и системите за противовъздушна отбрана са били унищожени или извадени от строя. Въпреки това Иран запазва значителен арсенал от балистични ракети и дронове и продължава да демонстрира способност да атакува американски обекти и цели в региона. Затова оценките, че страната е загубила изцяло военния си потенциал, остават спорни.
Успоредно с военния натиск администрацията на Тръмп засили икономическата кампания срещу Техеран. През август американското финансово министерство започна операция „Economic Outcast“, насочена към банки, компании и посредници, които поддържат финансовите и търговските връзки на Иран. Вашингтон заплашва със санкции и компании и държави, които продължават да правят бизнес с Ислямската република.
Особено тежък удар за Техеран е ограничаването на петролните приходи. Според данни на Reuters износът на ирански суров петрол е намалял от около 2 млн. барела дневно през март до приблизително 220 000–255 000 барела дневно през август. Китай остава ключовият купувач на ирански петрол, но американската морска блокада и вторичните санкции значително затрудняват доставките и достъпа на страната до чуждестранна валута.
Икономическата криза се задълбочава и от обезценяването на риала, високите цени и свиването на външната търговия. Иранският президент Масуд Пезешкиан съобщи за спад на външната търговия с около 35%, а официалната годишна инфлация достигна 66%. Международният валутен фонд я оценява на около 70%, докато през юли поскъпването на храните на годишна база е достигнало 128%.
Тежките икономически и военни загуби обаче засега не са довели до срив на иранската власт. Правителството продължава да функционира, а Техеран запазва способността си да оказва натиск чрез Ормузкия проток, ракетния си арсенал и регионалните си позиции. Това превръща конфликта във все по-продължително противопоставяне, в което Вашингтон се опитва да съчетава ограничени военни операции с икономическа блокада, докато Иран разчита на способността си да издържи на натиска и да постигне отстъпки чрез преговори.
