До 28 август светът се намира в онзи мистичен и тежък прозорец, наречен „Коридор на затъмненията“ - между слънчевото и лунното, в който времето сякаш се сгъстява, изваждайки на повърхността скрити кризи и съдбовни трансформации.
Това е астрологичното обяснение на безспорния геополитически факт, че светът тези дни влезе в зоната на необратими промени, а двете най-големи военни огнища на планетата едновременно достигнаха своите критични повратни точки.
Доналд Тръмп даде старт на своя „Икономически Д-Ден“ срещу Иран, пренасяйки конфликта от Ормузкия проток в сърцето на световната банкова система.
В Украйна повратната точка изби отвътре. На фона на зловещите руски удари по инфраструктурата, призивът на бивш ключов министър за провеждане на незабавни избори изправи Киев пред дълбока вътрешна системна криза.
Така, на хоризонта вече е очертана нова повратна точка на войните, а от това в каква посока занапред те ще тръгнат, ще зависи и бъдещето на глобалната сигурност. В частност и на българската.
Д-Ден
Външният министър на Иран Абас Арагчи побърза да иронизира Доналд Тръмп, сравнявайки неговия „Икономически Д-Ден“ с Нормандския десант от Втората световна война и наричайки го просто пиар маневра за отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми на САЩ.
Зад тази политическа реторика и престорено безразличие обаче се крие неоспорим факт, а той е, че Вашингтон наложи брутална повратна точка, която заплашва из основи да пречупи Техеран.
Целта на Тръмп е ясна. Вместо военни удари, той започва финансовата атака, в която икономически и логистично да задуши Техеран, който и без това е в пред изтощение.
Този път американският удар е насочен към пълно пресичане на иранските капитали чрез блокиране на черния флот от танкери и кухи компании. Най-острото оръжие в плана на Белия дом са тежките вторични санкции, които пряко ще ударят Иран, но ще имат не по-слаб рикошет върху Китай.
Пекин, който купува над 80% от иранския суров петрол, вече е пред съдбоносен избор - да спасява евтините си енергийни доставки от Техеран или да рискува изхвърлянето на големите си банки от доларовата система.
И докато Пекин категорично отхвърляше американския натиск като нарушение на международното право, пазарите бяха безпощадни. Те реагираха нервно, вдигайки цената на петрола над 92-94 долара за барел.
Истинският шок за Иран обаче дойде от регионалните съседи. Обединените арабски емирства предприеха изпреварващ ход и изцяло спряха финансовите и търговските си връзки с Техеран, затваряйки най-важната икономическа вратичка на режима в ислямската република.
Тази нова турбулентност засили паниката и в Европа. Европейските лидери остават дистанцирани от действията на Тръмп, но засилиха совалките за връщане на масата на преговорите, тъй като се опасяват от нов инфлационен шок на континента и блокиране на собствените им компании заради американските брутални санкции.
Два сценария
В тази нажежена обстановка, западните анализатори очертават два коренно различни сценария за бъдещето на войната. Единият е на принудителната капитулация. Той предвижда икономически колапс, в който хиперинфлацията и спирането на петролните долари ще оставят Техеран без средства за армията. Притиснат от недоволство у дома, режимът ще бъде принуден да подпише ново, много по-строго ядрено споразумение при условията на САЩ.
Вторият сценарий е ужасяващ, защото предвижда военна ескалация. Според него, изправен до стената и пагубен фалит, Иран ще реши, че няма какво да губи. За да завлече целия свят след себе си, Техеран ще предприеме масирани ракетни атаки срещу арабската петролната инфраструктура, взривявайки глобалната икономика.
Федоров разтресе Украйна
Много различна по характер, но еднакво критична е повратната точка на европейския фронт. Докато в Близкия изток правилата на играта се променят чрез външен икономически шок, в Украйна пречупването идва отвътре - като взрив на натрупаното физическо, психологическо и политическо изтощение след четири и половина години кошмарна война.
Символ на тази вътрешна повратна точка стана безпрецедентният призив на наскоро отстранения министър на отбраната Михайло Федоров за провеждане на незабавни президентски избори.
Досега темата за вот по време на военно положение беше абсолютно табу в Киев, а нарушаването му от фигура с такъв ранг открехна вратата към дълбока криза на легитимността.
Критиката на Федоров, че демокрацията не може да бъде заложник на безкраен конфликт, освети проблемите с корупцията в управлението и умората на обществото, изправяйки Володимир Зеленски пред най-тежкото му вътрешнополитическо предизвикателство от началото на войната.
Патовата ситуация
Този политически трус в Украйна се засилва и от усещането за патова ситуация на бойното поле, където конфликтът е навлязъл във фаза на взаимно унищожение без реален стратегически напредък.
От една страна, руският инфраструктурен терор и масираните ракетни бомбардировки над Киев и големите градове достигат зловещи нива, заплашвайки напълно да парализират енергийната система на страната преди наближаващата зима.
От друга страна, Украйна отговаря с безпрецедентни по мащаб дълбоки удари, като рекордната вълна включваше стотици дронове срещу Московска област и руските рафинерии.
Западните анализатори обаче подчертават горчивата истина, че тези зрелищни и опустошителни атаки дълбоко в тила на двете държави изтощават, но по никакъв начин не променят статичната линия на фронта.
Именно тази липса на военен изход, комбинирана с денонощния ужасяващ натиск върху цивилното население, превърна думите на Федоров в катализатор на общественото недоволство.
Новата повратна точка е, че Киев вече не се бори просто за оцеляване на бойното поле, а е изправен пред екзистенциалната дилема как да запази националното си единство и западната подкрепа в момент, когато вътрешните политически окопи заплашват да станат по-опасни от истинските.
България в очакване
На фона на новия типинг пойнт в двете войни, България се оказва уязвим кръстопът на геополитическите бури.
От една страна, сигурността по Черноморието ни е под постоянен натиск от падащи или прелитащи дронове от войната в Украйна.
От друга страна, индиректните заплахи от Иран, свързани с евентуални удари по съюзнически обекти в региона, внасят огромно допълнително напрежение.
Вместо да консолидира нацията обаче, този нов тупик се превърна в инструмент за вътрешнополитическа употреба. Опозицията умело се заиграва със страховете на хората за собствената им безопасност, за да трупа електорални дивиденти.
Ситуацията се усложнява и от факта, че в София все още няма официално встъпил в длъжност нов американски посланик. Процедурата по одобрение на номинацията на Дъглас Холдър се следи под лупа от дипломатическия и политически елит у нас и вече открито се прокрадва надеждата, че с неговото официално пристигане Вашингтон най-после ще помогне да се внесе ред в хаоса, който е обзел българския политически живот в това тежко военно време.
Дотогава обаче в България политическото говорене трябва да се замени с държавническа отговорност, която да даде на обществото ясни гаранции, стабилност и адекватни защитни мерки за справяне с преките последици от икономическата война срещу Иран и кризата в Украйна.
