Световната икономика е изправена пред рядко съчетание от рискове - трайно високи цени на енергията, рекорден публичен дълг и огромен инвестиционен бум около изкуствения интелект, който може едновременно да стимулира растежа и да създаде нов финансов шок. Това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева преди годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок. Според нея светът е притиснат между негативния енергиен шок от конфликта в Близкия изток и силния ръст на търсенето, свързан с AI. Комбинацията вече поддържа инфлацията висока и натоварва бюджетите и финансовите пазари.
Енергията може да остане скъпа дълго
Георгиева предупреди, че дори войната в Персийския залив да приключи скоро, последиците върху енергийните пазари няма да изчезнат веднага. Петролът остава около 100 долара за барел, а проблемите с рафиниращия капацитет добавят още около 100 долара марж при ключови продукти, включително дизела.
Допълнителен риск идва от зимния отоплителен сезон. Търсенето на природен газ ще нараства, докато доставките остават ограничени заради несигурността около втечнения природен газ и преминаването през Ормузкия проток.
„Дори ако войната в Персийския залив приключи скоро, проблемът с високите цени на енергията вероятно ще продължи известно време“, предупреди Георгиева. По думите й пазарните фючърси сочат високи цени на суровия петрол и през 2027 г.
Предишната прогноза на МВФ от юли допускаше средна цена на петрола от 89 долара за барел през 2026 г. и 78 долара през 2027 г., както и постепенно нормализиране на движението през Ормузкия проток до март 2027 г.
Войната удря най-силно засегнатите икономики
Новата прогноза на МВФ за световния растеж ще бъде представена следващата седмица. Георгиева не каза дали ще бъде променена оценката от юли за растеж от 3% през 2026 г. и възстановяване до 3,4% през 2027 г.
Тя обаче предупреди, че най-тежките понижения ще бъдат за икономиките, пряко засегнати от война. Сред тях е Украйна заради големите поражения върху гражданската и икономическата инфраструктура, както и държавите от Персийския залив, засегнати от ирански удари и рязко свиване на енергийния износ.
Георгиева подчерта, че последиците са крайно неравномерни - докато едни държави печелят от бума на изкуствения интелект, други почти изцяло остават извън него.
Инфлацията остава упорита
По-високите цени на енергията вече тласкат нагоре инфлацията, лихвените проценти и доходността по държавните облигации. Доходността по 10-годишните книжа на Съединените щати, Германия и Япония е достигнала най-високите си нива съответно от 2007 г., 2009 г. и 1996 г. и продължава да расте.
Според Георгиева светът вече пет години и половина живее с инфлация над желаните нива. Натискът идва едновременно от скъпата енергия и храни, митата, по-високите разходи за отбрана, обслужването на дълга и огромните инвестиции в изкуствен интелект.
Затова според нея за редица държави може да е настъпил моментът за благоразумна „ястребска“ парична политика - тоест за запазване или повишаване на лихвите. Тя определи последните увеличения от Федералния резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка като „изключително подходящи“.
Публичният дълг стига опасни нива
Другата голяма тревога е държавният дълг. МВФ прогнозира, че световният публичен дълг е на най-високото си равнище от Втората световна война и може да надхвърли 100% от глобалния БВП преди 2030 г.
Георгиева посочи развитите икономики, начело със Съединените щати, като най-сериозните нарушители по отношение на дълговата тежест. Там съотношението между дълга и БВП вече е по-високо, отколкото в много развиващи се страни и икономики с ниски доходи.
Според нея правителствата вече не могат да разчитат, че по-бързият икономически растеж сам ще реши бюджетните им проблеми.
Тя настоява за надеждни средносрочни планове за ограничаване на дефицитите и стабилизиране на публичните финанси. В някои държави според нея ще бъдат необходими предварителни фискални мерки, които да намалят натиска върху централните банки.
Изкуственият интелект носи и огромен риск
Кристалина Георгиева отдели специално внимание на инвестиционния бум около изкуствения интелект. По оценки на МВФ инвестициите в AI като дял от БВП може да надминат историческите капиталови вълни, свързани с железниците, електропреносните мрежи и телекомуникационната инфраструктура.
Проблемът е, че икономическата и финансовата концентрация става все по-голяма. Огромните оценки на технологичните компании ги поставят под постоянен натиск да доказват, че AI може да генерира необходимата производителност и печалби.
Ако очакванията не бъдат оправдани, разочарованието на инвеститорите може според Георгиева да се превърне в „широкомащабен шок“ за финансовите пазари.
От друга страна, потенциалът остава огромен. Изследванията на МВФ показват, че ако технологиите бъдат използвани правилно, изкуственият интелект може да добавя около половин процентен пункт към световния икономически растеж всяка година.
AI може да засегне и работните места
Георгиева настоя и за регулаторни предпазни механизми около изкуствения интелект. По думите й рисковете далеч не са само финансови.
Те включват сериозно отражение върху пазара на труда, киберсигурността, финансовата стабилност и развитието на най-мощните гранични AI модели. Тя предупреди и за необходимостта да се следят технологии, които потенциално могат да излязат извън ефективния човешки контрол.
Затова според МВФ подготовката на държавите за ерата на AI ще бъде решаваща - както чрез инвестиции в човешки умения, така и чрез ясна регулация.
Реформите вече не могат да чакат
Заедно с фискалната стабилност Георгиева призова правителствата да предприемат структурни реформи, които да повишават потенциала за растеж.
Сред тях са подобряване на уменията на работната сила, по-лесно създаване и закриване на предприятия, по-добра енергийна сигурност и опростяване на регулациите.
Посланието на управляващия директор на МВФ е, че световната икономика навлиза в период, в който държавите ще трябва едновременно да се справят със скъпа енергия, високи лихви и тежък дълг, но и да не изпуснат потенциала на технологичната революция. А грешка в която и да е от тези посоки може да направи следващия глобален шок значително по-болезнен.
