Китай се опитва да има по-активна роля в една от най-опасните геополитически кризи в последните години, след като президентът Си Цзинпин представи четири ключови предложения за мир и стабилност в Близкия изток. Изявлението му дойде на фона на напрежението между САЩ, Израел и Иран, както и след провалени мирни преговори и крехко примирие. Пекин едновременно настоява за диалог и се опитва да защити собствените си икономически интереси, свързани с енергията и търговията. В основата на китайската позиция стои предупреждението, че светът не трябва да се връща към „закона на джунглата“.
Си вади четири карти на масата
Си Цзинпин отправи едно от най-силните си послания за сигурността в Близкия изток от началото на конфликта, като очерта рамка от четири основни принципа. Първият е свързан с идеята за мирно съжителство между държавите като основа за стабилност, вторият - с изграждането на устойчива архитектура за сигурност, формулировка, която Пекин често използва като критика към съюзите, водени от САЩ.
Третото предложение поставя акцент върху върховенството на международното право. „Авторитетът на международното право трябва да бъде защитен; то не трябва да се прилага избирателно или да се изоставя, когато е неудобно“, заяви китайският лидер. В четвъртото предложение се подчертава значението на държавния суверенитет и защитата на институции, персонал и инфраструктура, както и необходимостта от баланс между сигурността и развитието.
Изразът „законът на джунглата“ е пряка критика към едностранните действия на международната сцена, често приписвани от Пекин на Вашингтон. Според анализатори това е опит Китай да се позиционира като защитник на многостранния ред. Испанският премиер Педро Санчес, който се срещна със Си в Пекин, призна: „Много трудно намирам други събеседници, освен Китай, които могат да решат тази ситуация.“
Реакциите на тези предложения са смесени. Част от международните наблюдатели ги определят като опит за дипломатическо позициониране без конкретен механизъм за прилагане, докато други виждат в тях сигнал за постепенно изместване на баланса на влияние в региона. В арабските държави подобни формулировки се възприемат по-скоро положително, тъй като подчертават суверенитета и ненамесата, принципи, които са чувствителни за региона. В същото време западни анализатори подчертават, че зад универсалния език на предложенията стои ясна геополитическа линия, насочена срещу влиянието на САЩ.
Дипломация на ръба между Иран и САЩ
Изявленията на Си идват след седмици на активна дипломация от страна на Пекин. Китайският външен министър Ван И проведе серия разговори, включително с пакистанския си колега, като призова да се „запази трудно постигнатият импулс“ от преговорите между САЩ и Иран. Пекин също така настоява за връщане към диалог и деескалация в региона.
В същото време Китай се опитва да запази внимателен баланс. От една страна осъжда военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, от друга избягва директна конфронтация със Вашингтон, особено преди очакваното посещение на Доналд Тръмп в Пекин в началото на май.
Според професора от Шанхайския университет Дин Лун ключът е в прекратяването на бойните действия възможно най-бързо. „По същество става дума за спиране на военните действия възможно най-скоро. Това е ключът“, казва той. „Става дума за това да се даде шанс на мирните преговори и Китай е готов да играе по-голяма роля“, обяснява професорът.
В последните дни Пекин прие редица чуждестранни лидери и специални пратеници, като използва дипломатическата активност, за да подчертае ролята си на посредник. Срещите с представители на Обединените арабски емирства и други държави от региона показват, че Китай се стреми да изгради мрежа от контакти, която да му позволи по-голямо влияние в преговорния процес.
Въпреки това експерти като Чжу Фън предупреждават, че Китай няма намерение да се намесва военно, тъй като подобен ход би нанесъл сериозен удар върху отношенията със САЩ. Тази предпазливост очертава границите на китайската стратегия - активна дипломация, но без пряка военна ангажираност.
Блокираният Ормуз стиска Китай за гърлото
Зад дипломатическите усилия стоят сериозни икономически интереси. Китай е най-големият вносител на енергия в света и разчита в значителна степен на доставките през Ормузкия проток. Около 40 процента от китайския внос на петрол преминава през този ключов маршрут, а според данни на авторитетни организации близо 38 процента от петрола и 23 процента от втечнения природен газ, преминаващи през пролива, са предназначени за китайския пазар.
Въпреки че страната разполага със значителни резерви, достатъчни за повече от 100 дни, според анализатори напрежението вече оказва влияние. Цените на горивата растат, авиокомпаниите повишават цените на билетите, а транспортните разходи са се увеличили с 10 процента на месечна база през март. След дълъг период на дефлация фабричните цени също започват да се повишават.
Китайските власти вече са дали разрешение на държавните рафинерии да използват търговските резерви от петрол, за да смекчат ефекта от кризата. Това показва, че правителството активно управлява ситуацията, опитвайки се да избегне шокове в снабдяването.
Икономисти предупреждават, че този тип инфлация, породена от разходи, не е здравословна. Тя свива печалбите на компаниите и намалява разполагаемите доходи на домакинствата, без да стимулира потреблението. Освен това продължителен конфликт би могъл да засегне и износа на Китай, който остава ключов двигател на икономиката.
Блокада, сенчести танкери и заплахи - Вашингтон притиска Пекин
Ситуацията се усложнява допълнително от американската блокада, насочена към ограничаване на иранския износ на петрол. Китай е основният купувач на ирански суров петрол, като около 80 процента от износа на Иран отива към китайския пазар, често с отстъпка и чрез т.нар. сенчест флот.
Американските действия целят да окажат натиск върху Пекин да използва влиянието си върху Техеран. „Като засилва натиска върху сенчестия флот и петролните маршрути към Китай, администрацията на Тръмп се надява да накара Пекин да използва влиянието си“, коментира икономистът Алисия Гарсия-Хереро.
Вашингтон дори заплаши с 50-процентни мита върху китайски стоки, ако Пекин предостави военна помощ на Иран. Според информации на американското разузнаване Китай може да подготвя доставки на системи за противовъздушна отбрана, но Пекин категорично отрече. „Тези съобщения са напълно измислени“, заяви говорител външното министерство в Пекин, като предупреди за ответни мерки.
В същото време корабният трафик през Ормузкия проток остава силно ограничен, като много танкери променят маршрута си или временно спират. Това създава допълнително напрежение върху глобалните енергийни пазари и увеличава несигурността за доставките.
Войната и китайското влияние в региона
Освен енергията Китай има значително икономическо присъствие в региона. Според анализ на AidData китайски инфраструктурни проекти на стойност около 6,5 млрд. долара са изложени на риск. Сред тях са пристанища, електроцентрали, рафинерии и летищна инфраструктура в Катар, Оман, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Иран и Израел.
В същото време търговията на Китай с Близкия изток започва да се свива, след като през март преминава от ръст към спад на годишна база. Това подчертава колко чувствителна е китайската икономика към продължителен конфликт в региона.
Китай също така внимателно следи възможността конфликтът да се разшири към други държави в региона, което би увеличило риска за неговите инвестиции и търговски маршрути. Потенциални удари срещу държави от Персийския залив, където Китай има сериозни икономически интереси, са сред основните опасения.
Анализатори смятат, че Пекин ще продължи да използва дипломатически натиск, както двустранно, така и многостранно, за да насърчи бързо премахване на блокадата и връщане към преговори. Според Юн Сун от Stimson Center Китай ще се опита да изиграе ролята на посредник, като същевременно демонстрира готовност за сътрудничество със САЩ, без да допуска ескалация на напрежението между двете сили.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
