Той е явление, родило се от възраждането на консерватизма, казва Ивайло Вълчев, евродепутат от Групата на Европейските консерватори и реформисти
Европа има своите лидери, бих откроил Джорджа Мелони
С Китай Европа трябва да търси икономически отношения, но без стратегически зависимости
С Русия диалогът не може да бъде за сметка на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на европейските държави
С Турция са нужни прагматични отношения, особено по отношение на миграцията, сигурността и Черно море
Суверенитет през XXI век означава способността на демократичните институции да вземат решения в интерес на хората, а не под натиска на глобални корпорации
⁃ Г-н Вълчев, едно от големите достойнства на политиката на Доналд Тръмп в национален и геополитически план е възраждането на консерватизма като контрапункт на унищожените от глобализма и либерализма ценности и в обществено-политически, и в икономически, и дори в семеен план. Какво в днешната криза на идентичността прави консервативните ценности отново актуални?
- Смятам, че явлението Доналд Тръмп е следствие на възраждането на консерватизма, а не обратното. В продължение на години на хората им беше обяснявано, че националната идентичност няма значение, че традициите са нещо остаряло, че семейството е просто една от многото възможни социални конструкции и че икономическите интереси на глобалния елит трябва да стоят над интересите на обикновените граждани.
Днес виждаме резултата от това: все повече хора се чувстват отчуждени от политическите си елити и от институциите, които сякаш са загубили връзка с ежедневните им проблеми. Консерватизмът, от своя страна, се основава на чувството за принадлежност, сигурност и отговорност.
⁃ Виждаме разместване в идеологиите – левите партии стават по-радикални, десните – по-ревностни към идентичността. На този фон все повече се чува гласът на популистките партии. Какво означава консервативна политика през 2026 г.? Какво е новото й съдържание?
- За мен радикализацията е вредна, особено в момент, когато светът се пренарежда и има нужда от прагматични и ефективни политики.
За нас консерватизмът не означава противопоставяне на модерността. Той означава защита на принципа, че обществото не може да съществува без стабилни основи, каквито са семейството, уважението към националната култура и история, свободата на словото, личната отговорност и икономика, която работи за хората, а не за глобалните корпорации и бюрократични структури.
Кризата на идентичността, която наблюдаваме днес, е до голяма степен резултат от опита да се заличат естествените връзки между човека, неговото семейство, общност и нация. И, както в третия закон на Нютон, всяко действие предизвиква равно по големина и противоположно по посока противодействие. В следствие на което имаме тази консервативна вълна, независимо дали я наричаме така или не.
⁃ В основата на политиката на Тръмп е концепцията MAGA – каузата Америка - отново велика. Каква е почвата за подобна концепция в Европа и в частност – в България?
- Бих казал, че Европа и в частност България, могат да бъдат „отново велики“, ако следваме тази терминология, защото имат хилядолетна история. От Древна Гърция и римското право, през Ренесанса, Просвещението и Индустриалната революция, именно европейската цивилизация поставя основите на съвременната наука, демокрация, култура и икономика. Затова предизвикателството пред Европа днес не е да открива нова идентичност, а да възстанови увереността в собствените си достижения и да остане конкурентоспособна, свободна и влиятелна в един все по-оспорван свят.
В този контекст, смятам, че се търси и промяна в тази посока - политиката отново да поставя на първо място интересите на собствените граждани. Държавата - това са хората. Да направиш държавата “отново велика” означава да покажеш на гражданите, че те са важните, а не че са просто някакъв обект на управление…
⁃ Как консервативната политика на Тръмп променя Европа и има ли Европа лидери, които днес могат да отстояват интересите на европейците така, както Тръмп го прави за американците?
- Политиката на Тръмп променя не само Европа, но и целия световен ред, който познавахме досега. Неговият подход накара европейските лидери да се събудят от зимния сън и да се фокусират върху теми като гарантирането на европейската сигурност, конкурентоспособността на европейската икономика, защитата на външните граници на Съюза, реиндустриализацията, както и върху създаването на истински единен пазар, който да даде нов тласък на европейското развитие.
От друга страна, действията на американския президент разклатиха редица стратегически партньорства. На заседание на ЕКР в Рига ни беше представено проучване, според което гражданите на прибалтийските държави постепенно губят доверие в Съединените щати като надежден съюзник, както и в НАТО като отбранителен съюз, способен да гарантира тяхната сигурност и териториална цялост.
В тази ситуация Европа има своите лидери. Бих откроил г-жа Мелони, която е част от консервативното политическо семейство и поддържа отлични отношения с президента Тръмп. В същото време, когато обстоятелствата го налагат, тя поставя ясни граници и защитава както интересите на италианските граждани, така и тези на Европа. Вярвам, че европейските общества ще продължат да излъчват именно такива лидери, които са прагматични, уверени и способни да отстояват националния и европейския интерес. Тогава Европа не просто ще се адаптира към промените, а ще се завърне по-силна на световната сцена.
⁃ Виждаме нарастващото влияние на Китай, Русия и Турция. Как Европа може да защити интереса си между тези три сили от една страна и САЩ – от друга?
- Европа трябва да изгради своята стратегическа автономност, което ще ни позволи да взимаме собствени решения и да защитаваме интересите си, без да зависим прекомерно от трети държави.
Всички изредени държави не бива да бъдат разглеждани като врагове и задължително в контекст на конфликт. С Китай Европа трябва да търси икономически отношения, но без стратегически зависимости. С Русия диалогът не може да бъде за сметка на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на европейските държави. С Турция са нужни прагматични отношения, особено по отношение на миграцията, сигурността и Черно море, но също така и ясни граници, когато европейският интерес е засегнат.
⁃ Какво означава „суверенитет“ в епоха на глобални корпорации, миграционни кризи и дигитални зависимости?
- Трябва да сме наясно, че „суверенитет“ отдавна не означава изолация, не означава затваряне, защото светът е толкова свързан икономически, политически и културно.
Суверенитет през XXI век означава способността на демократично избраните институции да вземат решения в интерес на своите граждани, а не под натиска на глобални корпорации, външни сили или наднационални бюрократични структури. Това не е противопоставяне на международното сътрудничество, а стремеж то да се основава на силни държави, които участват в него по собствена воля и от позицията на равноправни партньори.
Вярвам, че, дори ние в Европа, имаме още много път да извървим, за да гарантираме суверенитета на държавите членки, но смятам че сме много по-напред от глобалните ни конкуренти.
⁃ Реиндустриализацията и протекционистичната политика за производството е в основата на виждането на Тръмп за развитие на американската икономика. У нас от години се говори за това. Защитата на родното производство е приоритет и за ИТН. Много от европейските регулации обаче са пречка за това. Дошло ли е времето България да има по-остър глас в Европа, както го правят Полша и Унгария и както го заяви премиерът Радев пред канцлера Мерц?
- Защитата на родното производство разбира се е приоритет, аз обаче не смятам че проблемът е само в европейските регулации, но и в липсата на всеобхватна стратегия как да направим това производство конкурентоспособно и модерно. Като това важи както на национално ниво, така и на европейско. Няма как да сложиш “реиндустриализация” и “зелена сделка” в едно изречение и то да звучи смислено…
От работата ми в Европейския парламент се убедих, че България трябва да бъде много по-проактивна, защото често пъти казваме, че нещо ни се налага отвън, но когато е обсъждано на ниво Съвет, българските правителства са проспивали момента и просто са мълчали. Надявам се, думите на премиера Радев да станат реалност и българските институции да работят в посока към по-добро европейско законодателство, така, че това да се усети от българските граждани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
