Франция, която Еманюел Макрон искаше да превърне в двигател на обновена и по-самостоятелна Европа, се оказва в края на неговото управление сред най-големите икономически и политически проблеми на ЕС. Блумбърг определя страната като „най-слабото звено на Европа“ и прави тежка равносметка - рязко нараснал държавен дълг, скъпо обслужване на заемите, раздробен парламент и загуба на част от доверието на инвеститорите.
Правителството, което не разполага със стабилно парламентарно мнозинство, трябва едновременно да намали дефицита и да убеди финансовите пазари, че държавните финанси могат да бъдат стабилизирани. Задачата е още по-трудна, защото всяка сериозна бюджетна мярка може да отприщи нов политически конфликт.
От големите надежди до „хаотичния финал“
Блумбърг описва настоящата ситуация като „хаотичен финал“ на близо десетилетие икономическо управление на Макрон. Според изданието контрастът е особено силен с амбицията, с която той влезе в Елисейския дворец - Франция да стане локомотив на Европа, способна по-уверено да защитава собствените си интереси.
Началото действително изглеждаше обещаващо. Правителството смекчи част от трудовото законодателство и намали данъците за бизнеса. Икономическият растеж надхвърли 2%, безработицата започна да намалява, а бюджетният дефицит се свиваше.
След това обаче картината постепенно се промени.
„Жълтите жилетки“ обърнаха курса
През 2018 г. плановете за увеличение на данъците върху горивата предизвикаха мащабните протести на „жълтите жилетки“. За да намалят социалното напрежение, властите насочиха повече от 10 млрд. евро към данъчни облекчения и допълнителни плащания.
Това беше само началото на голямото увеличение на разходите. Пандемията от COVID-19 и последвалата енергийна криза принудиха Париж да отвори още по-широко държавната хазна.
По оценки на Сметната палата на Франция антикризисните мерки и икономическото стимулиране между 2020 и 2022 г. са стрували около 190 млрд. евро. Още приблизително 72 млрд. евро са били изразходвани за преодоляване на последствията от енергийната криза.
Разходите останаха, кризите отминаха
Според анализа на Блумбърг проблемът е, че Франция не е успяла достатъчно бързо да се откаже от извънредните разходи след отшумяването на кризите. Междувременно политическите спорове правят съкращаването на дефицита все по-трудно.
Така страната постепенно се изправя пред комбинация от голям държавен дълг и увеличаваща се цена за неговото обслужване. Това от своя страна ограничава възможностите на правителството да харчи за други приоритети и увеличава натиска от финансовите пазари.
Макрон загуби парламентарната опора
Политическият проблем се задълбочи през 2022 г., когато лагерът на Макрон изгуби абсолютното си мнозинство в парламента. Предсрочните избори през 2024 г. допълнително раздробиха Националното събрание.
Оттогава приемането на бюджет и големи реформи се превърна в сложна политическа операция. Правителството трябва да търси подкрепа от различни парламентарни сили, като едновременно избягва вотове на недоверие.
Блумбърг припомня и отстъплението от част от ключовите икономически планове на Макрон. Пенсионната реформа беше поставена под допълнителен натиск, а временният данък за големите компании беше удължен като част от усилията властта да си осигури достатъчна парламентарна подкрепа.
Сега идва най-трудната сметка
Пред Франция стои изключително сложен избор. Правителството трябва да ограничи дефицита и да успокои инвеститорите, но без да предизвика нова социална и политическа криза.
Точно тази комбинация кара Блумбърг да говори толкова остро за състоянието на страната. Франция остава една от най-големите икономики в ЕС и ключова политическа сила, но финансовите й проблеми вече се превръщат в европейски въпрос.
Така равносметката в края на управленската ера на Макрон изглежда далеч по-различно от обещанието в началото - вместо безспорен двигател на нова Европа Париж влиза в последната фаза на президентството му с дълг, бюджетен натиск и парламент, в който постигането на стабилно мнозинство се оказва все по-трудно.
