Секретно досие, съставено от бивш агент на МИ-6, твърди, че лорд Питър Манделсън е бил смятан от руското разузнаване за „привилегирован контакт“, пише „Дейли телеграф“. Според изтеклия доклад с кодово име „Проект Риба“ московските служби са гледали на Манделсън като на „едно от най-значимите постижения на руските разузнавателни служби в манипулирането на британската политика“ през последните три десетилетия.
Досието не дава доказателства, че той е шпионирал за Русия, но отваря нови въпроси за това как е бил проверяван и защо по-късно е получил един от най-чувствителните дипломатически постове. Разкритията удрят Лондон в момент, когато скандалът „Манделсън“ вече беше посочван като една от причините за падането на Киър Стармър от власт
Досие с кодово име „Риба“
Докладът е съставен от Кристофър Стийл - бивш ръководител на отдела за Русия в МИ-6. Стийл стана световно известен като автор на силно оспорваното досие за Доналд Тръмп, а сега името му отново се връща в британската политика през разследване за руски интерес към ключови фигури в Лондон.
Според „Проект Риба“ Манделсън е бил потърсен от КГБ малко след падането на Берлинската стена. Твърди се, че Кремъл е следил кариерата му първо като „обещаващ лейбъристки функционер“, а после като влиятелна фигура около властта. В материала на „Дейли телеграф“ се подчертава, че руските служби са го смятали за особено ценен контакт, но не се твърди с доказателства, че е предавал секретна информация.
Имената в руските папки
Досието не се ограничава само до Манделсън. Според изтеклите данни Кремъл е изготвял профили и за други британски политически фигури, сред които Борис Джонсън, Доминик Къмингс, Найджъл Фарадж и Джереми Корбин. Това показва далеч по-широк интерес към британската политика, не само към един човек.
За Борис Джонсън се твърди, че е бил в полезрението на руските служби още като студент. Описван е като „ексцентричен, странен, остроумен, чаровен и симпатичен“ и като човек с перспектива за голяма политическа кариера. Въпреки това руснаците не го смятали за надежден.
Манделсън отрича, въпросите остават
Източници, близки до лорд Манделсън, отхвърлят твърденията като глупости. Те заявяват, че той не е предавал никаква информация на Русия, не е шпионирал и не е направил нищо нередно. Според тях Манделсън многократно в кариерата си публично е заемал позиции срещу интересите на Кремъл.
Но политическият проблем не изчезва с отричането. Служители в „Уайтхол“ вече са изправени пред въпроса дали са знаели за тези твърдения, когато Манделсън е бил назначен за посланик на Великобритания в САЩ през 2025 г. Още през май британски медии съобщиха, че връзки на Манделсън с фигури от Китай, Русия и Израел са били сред сигналите, поставени при проверките за достъп до информация
Скандалът, който удари Стармър
Киър Стармър подаде оставка като премиер през юни 2026 г., по-малко от две години след голямата победа на лейбъристите на изборите през 2024 г. Сред причините за падането му британските медии посочиха липсата на ясна политическа посока, вътрешното недоволство в партията и поредица от скандали, сред които особено тежко място зае аферата „Манделсън“
Скандалът започна още преди новото досие, след разкрития, че Манделсън е бил назначен за посланик във Вашингтон въпреки сериозни въпроси около проверката му за сигурност. Стармър първоначално отказваше да подаде оставка и твърдеше, че не е бил информиран за част от предупрежденията около назначението. Натискът обаче се натрупа, а темата се превърна в символ на лоша преценка на върха на властта
Сега новите твърдения за руски интерес към Манделсън връщат целия случай с още по-голяма сила. Дори без доказателства за шпионаж, самото определение „привилегирован контакт“ е политически взривоопасно. То поставя въпроса не само какво е правил Манделсън, а как държавата е преценила риска, когато го е изпратила на ключовия пост в САЩ.
Случаят вече е по-голям от един лорд
Разкритието идва в момент, когато Великобритания още брои щетите от поредната лидерска криза. Ако „Проект Риба“ се окаже точен в описанието на руските опити за влияние, скандалът ще излезе далеч отвъд личната биография на Манделсън. Той ще засегне службите, дипломатическите назначения, контрола върху достъпа до чувствителна информация и способността на британската държава да разпознава риска.
Най-опасното за Лондон е, че досието не трябва непременно да доказва шпионаж, за да нанесе политически удар. Достатъчно е да покаже, че Москва е смятала влиятелни британски фигури за удобни канали, а властта не е била достатъчно внимателна. След оставката на Стармър въпросът вече не е само кой е знаел за Манделсън, а колко дълго британската политика е гледала встрани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
