Четвърт век след атаките част от стария свят плахо се завръща, но сигурността, войните и страхът от тероризма останаха
Двадесет и пет години след атентатите от 11 септември се случва нещо почти символично. На част от американските летища хора без самолетен билет отново ще могат да стигат до гейтовете, за да изпратят или посрещнат близък - нещо напълно нормално преди 2001 г. и почти немислимо след атаките. Новата програма на американската Администрация за транспортна сигурност започва на 13 летища и показва колко много от всекидневието ни все още носи отпечатъка на онзи ден. Четвърт век по-късно някои ограничения започват предпазливо да падат. Други вероятно никога няма да изчезнат.
1. Някога можеше да изпратиш близък до самолета
За по-младите днес това звучи почти невероятно, но преди 11 септември в САЩ човек без билет можеше да премине през контрола и да придружи свой роднина или приятел до гейта. Семействата чакаха пристигащите буквално на изхода от ръкава, а раздялата преди полет ставаше почти пред вратата на самолета.
След атаките тази свобода изчезна. Зоните зад контрола практически станаха територия само за пътници. И точно затова решението от септември 2026 г. е любопитно - 25 години по-късно САЩ започва частично да връща стария навик, но само за предварително одобрени хора и след проверка.
2. Контролът на летищата вече не можеше да бъде просто формалност
Преди 11 септември проверките на американските летища се извършват главно от частни компании, наети от авиопревозвачите. Системата е изградена основно да открива оръжия и предмети, използвани при традиционно отвличане на самолет.
След атаките Вашингтон създава специалната Администрация за транспортна сигурност - TSA. Законът е подписан само два месеца след атентатите, на 19 ноември 2001 г. Новата федерална структура поема сигурността на въздушния транспорт и постепенно изгражда системата за проверки, която днес приемаме за даденост.
3. Самолетът вече се възприема и като възможно оръжие
Това може би е най-голямата психологическа промяна. До 2001 г. основната логика при отвличане е проста - похитителят иска самолетът да кацне някъде, да поиска пари, освобождаване на затворници или политическа отстъпка. Затова стратегията на екипажите често е да не провокират нападателите и да печелят време.
11 септември унищожава тази логика. Похитителите на четирите самолета не искат преговори. Самите машини са оръжия.
Официалната американска комисия по атентатите отбелязва и колко различно е било отношението към заплахата преди атаките. На 11 септември САЩ разполагат само с 33 обучени федерални въздушни маршали, които практически не се използват по вътрешните полети. Причината е убеждението, че сериозната заплаха от отвличания вече е овладяна.
4. Пилотската кабина се превърна в крепост
Преди 2001 г. вратата на пилотската кабина трябва да бъде заключена по време на полет, но конструкцията й не е създадена да издържа на целенасочено нападение. Правилото дори невинаги се прилага достатъчно стриктно, установява впоследствие Комисията за 11 септември.
След атентатите кабините са укрепени, достъпът до тях е силно ограничен, а процедурите за отваряне са променени. За днешния пътник заключената врата в предната част на самолета изглежда естествена. Преди четвърт век тя не е била тази физическа бариера, която познаваме сега.
5. Багажът започна да минава през съвсем друг контрол
11 септември не е първият атентат, който променя авиационната сигурност. Бомбеният взрив над Локърби през 1988 г. вече бе показал колко опасен може да бъде необезопасеният багаж. Но след 2001 г. системата става много по-строга.
САЩ преминава към проверка на целия чекиран багаж за експлозиви. Ограничават се предметите, които могат да се носят в кабината. Следващи терористични опити добавят още пластове - т.нар. атентатор с обувката, заговорът с течни експлозиви и опитът с експлозив, скрит в бельото, водят до нови проверки, ограничения за течности и използване на скенери.
Не всички правила са пряко въведени на 12 септември 2001 г. Но без 11 септември днешната култура на авиационна сигурност трудно би изглеждала по същия начин.
6. Америка създаде цяло министерство заради новия страх
Промяната не остава на летищата. През 2002 г. е създадено Министерството на вътрешната сигурност на САЩ. В една огромна структура са обединени 22 различни федерални ведомства и служби. Целта е информацията за заплахите да не остава разпръсната между институции, които не комуникират достатъчно помежду си.
Това е една от най-големите реорганизации на американската държава от десетилетия. Тероризмът вече не е проблем само на полицията, разузнаването или армията. Той се превръща в постоянна тема на вътрешната сигурност.
7. Сигурността започна да се сблъсква със свободата
След атаките се разширяват възможностите на службите за събиране и обмен на информация, наблюдение и разследване на предполагаеми терористични мрежи. Започва един от големите политически спорове на XXI век - колко свобода е готово едно общество да отстъпи, за да получи повече сигурност.
Този спор не приключва с Осама бин Ладен и не остава само американски. В различни форми той се появява при видеонаблюдението, събирането на данни, проследяването на комуникации, граничния контрол и борбата срещу онлайн радикализацията.
Медии отбелязват в навечерието на 25-годишнината, че последиците от 11 септември включват не само нови структури за сигурност, но и тежки дебати за гражданските права и случаите на дискриминация и профилиране на мюсюлмани и хора от Близкия изток.
8. НАТО направи нещо, което не беше правил никога
На 12 септември 2001 г. Алиансът предприема безпрецедентна стъпка. За първи път е задействан член 5 от Северноатлантическия договор - нападението срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. 25 години по-късно това остава първият и единствен случай, в който член 5 е задействан.
Това е важен детайл и за българите. Днес, когато член 5 се споменава постоянно в разговорите за сигурността на Европа и източния фланг на НАТО, единственият случай в историята, когато той действително е бил задействан, не е заради нападение срещу европейска държава. Причината са атентатите от 11 септември.
9. Афганистан влезе и в живота на хиляди български семейства
След атаките САЩ започва операция срещу Ал Кайда и режима на талибаните в Афганистан, дал убежище на нейното ръководство.
България тогава още не е член на НАТО, но впоследствие участва активно в международните операции там. И точно тук 11 септември престава да бъде далечна американска история.
За близо 20 години в Афганистан участват 42 български военни контингента с общо 11 200 военнослужещи, показват данните на Министерството на отбраната. Българите охраняват летища в Кандахар и Баграм, контролират движението на хора и товари и участват в подготовката на афганистанските сили за сигурност.
За хиляди семейства у нас светът след 11 септември вече има съвсем конкретно лице - техен син, съпруг, баща или близък заминава на мисия в Афганистан.
10. Едно поколение вече не помни света преди атентатите
Може би това е най-голямата промяна. Хората, родени след 11 септември 2001 г., вече са на 24-25 години. Те са израснали със строгите проверки на летищата, затворените пилотски кабини, думите „война срещу тероризма“, Афганистан, антитерористичните операции и постоянните предупреждения за сигурност.
За тях това не е „новият свят“. Това е просто светът.
И точно затова сегашното решение на TSA да допусне отново някои хора без билет до гейтовете звучи почти като малък исторически експеримент. След четвърт век една частица от живота отпреди 11 септември се връща - но вече с предварителна регистрация, проверка и разрешение.
А останалото показва колко дълбоко един-единствен ден може да промени ежедневието на хора, които никога не са били в Ню Йорк.
Когато минаваме през проверката на летището в София, когато чуваме за член 5 на НАТО или си припомняме българските мисии в Афганистан, нишката може да бъде проследена назад до 11 септември 2001 година.
Кулите близнаци паднаха преди 25 години. Светът, който се роди след тях, още е около нас.
