Владимир Путин може да се окаже една от политическите жертви на войната, която сам започна. Не защото поражение на бойното поле непременно ще свали руския президент, а защото дългият конфликт постепенно променя самата Русия - икономиката, младите хора, армията и отношенията между държавата и обществото. Най-опасният момент може да настъпи именно когато войниците започнат масово да се връщат у дома - ранени, разочаровани и с усещането, че държавата им дължи много повече, отколкото е готова да даде.
Това е основната теза в анализ на дипломатическия редактор Роджър Бойс за британския в. „Таймс“. Според него пред Путин постепенно се оформя исторически познат за Русия проблем - чуждата война рано или късно започва да произвежда вътрешнополитически последствия.
Първият тест идва от изборите
На този фон Русия влиза в парламентарни избори за Държавната дума, които ще се проведат от 18 до 20 септември - първите след началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г. Политическата конкуренция е силно ограничена, а управляващата „Единна Русия“ се стреми да запази господстващото си положение в 450-местния парламент.
Според Бойс истинската интрига не е дали партията на властта ще спечели, а с какъв резултат. Кремъл се стреми към повече от 300 депутати - мнозинство, което би позволило по-лесно прокарване на промени в Конституцията, ново законодателство в областта на сигурността и увеличаване на военните разходи без необходимост от договаряне с други парламентарни сили.
Антивоенната партия „Яблоко“ няма да участва. През август руският Върховен съд я отстрани от изборите след дело, свързано с твърдения за нарушения във финансирането, които партията оспорва. Така от вота отпадна единствената регистрирана партия с открито антивоенно послание.
В същото време в листите на „Единна Русия“ са включени ветерани от войната, но Бойс подчертава, че става дума за внимателно подбрани хора, които подкрепят официалната линия на Кремъл.
Според неговата интерпретация резултат под очакваното от Кремъл супермнозинство би могъл да бъде възприет като признак на политическа уязвимост. Бойс допуска, че подобен сигнал би ускорил и задкулисните разговори за наследяването на Путин, чийто настоящ президентски мандат приключва през 2030 г. Това е аналитична прогноза, а не установено развитие.
Войната вече се усеща далеч от фронта
Проблемът за Кремъл е, че войната постепенно прониква във всекидневието на руснаците. Огромни ресурси са насочени към армията, цивилната икономика изпитва недостиг на работна сила и скъп кредит, а украинските далекобойни удари вече засягат рафинерии, складове и друга инфраструктура дълбоко в Русия.
Описва се икономика със забавящ се растеж, инфлация над 6%, изключително високи лихви и тежък недостиг на квалифицирани работници. Украинските атаки са засегнали петролния сектор, електронната търговия, земеделието и туризма, а недостигът и поскъпването на горивата вече се усещат и от домакинствата.
Бойс обръща внимание и на ограниченията върху мобилния интернет, дългите опашки за бензин и ударите срещу складове на големи компании като Wildberries и Ozon. Според него всичко това разрушава едно от негласните обещания, върху които дълго време се е крепяла системата на Путин - политическа пасивност срещу предвидимост, относителна стабилност и постепенно подобряване на стандарта.
Все повече руснаци искат преговори
Тук се появява едно от най-сериозните противоречия в обществените нагласи. Подкрепата за действията на руската армия остава висока, но едновременно с това мнозинството предпочита преговори пред продължаване на войната.
В последното публикувано августовско изследване на независимия център „Левада“ 59% от анкетираните подкрепят преминаване към мирни преговори, докато 31% искат бойните действия да продължат. 68% заявяват подкрепа за действията на руските въоръжени сили.
Това показва по-сложна картина от просто „за“ или „против“ войната. Част от руснаците продължават да подкрепят армията, но едновременно с това искат конфликтът да приключи.
Сред хората, които настояват войната да продължи, често се среща аргументът „трябва да довършим започнатото“, а не идеологическо желание за продължителна конфронтация със Запада или възстановяване на някаква историческа империя.
Новата мобилизация е политическата мина
Най-големият непосредствен риск според анализа е нова мобилизация. Първата частична мобилизация през есента на 2022 г. се оказа един от най-чувствителните моменти за Кремъл. Десетки хиляди млади руснаци напуснаха страната, а общественият страх рязко нарасна. Сега подобна стъпка би дошла в момент, когато икономиката и без това страда от остър недостиг на работници.
Бойс посочва оценка за недостиг от около 4,8 млн. души на руския трудов пазар. Допълнителното изтегляне на млади мъже към армията би увеличило натиска върху предприятията и регионите.
От военна гледна точка обаче руските генерали имат нужда от свежа жива сила. Според цитирана в анализа украинска разузнавателна оценка за завземането на останалите контролирани от Украйна части от Донбас Русия трябва да е способна да компенсира между 55 000 и 60 000 убити и ранени военнослужещи месечно. Това е украинска оценка и не може да бъде независимо потвърдена.
Володимир Зеленски от своя страна твърди, че от началото на годината Русия е дала 267 000 убити и ранени. Това също е твърдение на украинската страна, а Москва не публикува редовно съпоставима пълна статистика.
Младите започват да губят доверие
Путин вероятно ще избягва да обявява голяма конкретна квота за нова мобилизация, защото подобно число може да уплаши цяло поколение.
Самата опасност от повиквателна вече кара някои млади руснаци да предпочитат договор с армията - парадоксално, защото така запазват поне известен контрол кога и при какви условия ще попаднат във войската.
Особено болезнен е примерът с мобилизираните през 2022 г. Част от тях са очаквали службата им да приключи приблизително след година, но четири години по-късно мнозина все още остават във въоръжените сили.
Именно тук се вижда началото на по-дълбока криза на доверието - между младите хора, включително завръщащите се ветерани, и политическия елит, израснал и укрепнал при Путин.
Русия става все по-военизирано общество
Войната променя и начина, по който държавата общува с гражданите. Военно задължените трябва редовно да актуализират данните си в дигиталните системи. Университетът вече не е толкова надеждна защита срещу армията, а отпадането от обучение може бързо да върне младия човек в полезрението на военните власти.
Кремъл все по-трудно представя убедителна обществена причина защо войната трябва да продължи. В началото бяха поставяни различни цели, но след години на сражения, огромни човешки и икономически разходи и липса на ясно очертан край аргументът става все по-труден за поддържане. И точно тук се вижда историческата клопка пред Путин.
Руската история предупреждава Кремъл
Русия многократно е преживявала политически сътресения след големи войни. След победата над Наполеон руски офицери се връщат от Европа с нови идеи за устройството на държавата. Част от тази среда впоследствие дава началото на декабристкото въстание срещу цар Николай I през 1825 г.
Поражението на Русия във войната с Япония от 1904-1905 г. става един от факторите за революцията през 1905 г.
Катастрофалното напрежение от Първата световна война, огромните жертви и разпадането на дисциплината в армията предшестват Февруарската революция през 1917 г. и падането на монархията.
Десетилетия по-късно съветските войници се връщат от Афганистан в общество, което вече губи доверие в властта. Изтеглянето приключва през 1989 г., малко повече от две години преди разпадането на СССР.
Не е задължително историята да се повтори по същия начин. Но руската държава многократно е установявала, че прекратяването на една война не прекратява политическите последствия от нея.
И победата може да се окаже проблем
Това е може би най-парадоксалната част от анализа на Бойс. За Кремъл рискът не съществува само при поражение. Дори военен резултат, който властта обяви за победа, може да създаде проблеми.
Победилите войници могат да се върнат с много по-високи очаквания - за пари, жилища, медицински грижи, обществено признание и политическо влияние. Ако държавата не успее да ги изпълни, вчерашните герои лесно могат да се превърнат в разочарована и гневна социална група.
При неблагоприятен край проблемът е още по-тежък - общество трябва да приеме огромните жертви и да потърси отговор защо те са били дадени.
Към това се прибавят ранени ветерани, хора с тежки психологически травми, семейства на загинали и цяло поколение, което е живяло с мобилизацията и войната като постоянна заплаха.
Авторитарната власт може да контролира телевизиите и изборите значително по-лесно, отколкото подобно следвоенно общество.
Истинското изпитание може да започне след последния изстрел
Бойс обръща внимание и на аргумента, че Русия все пак провежда парламентарни избори във военно време, докато Украйна отлага национален вот заради военното положение. Но според него сравнението е подвеждащо. Изборната среда и политическата конкуренция в двете страни са несъпоставими, а руският вот се провежда при силно ограничена опозиция.
За Путин изборите изпълняват друга функция. Те трябва да покажат, че системата продължава да работи нормално въпреки войната.
Но най-трудният въпрос няма отговор в избирателните урни - как ще бъде управлявана Русия след края на конфликта?
Години наред войната освобождава сили, които Кремъл може да насочва навън - национализъм, милитаризация, страх, насилие и усещане за обкръжена крепост. Когато бойните действия приключат, тези сили няма автоматично да изчезнат.
Именно затова тезата, че Путин може сам да се превърне в политическа жертва на собствената си война, се основава не на прогноза за внезапен бунт или конкретен сценарий за смяна на властта. Тя е предупреждение за много по-бавен и трудно контролируем процес и той е моментът, в който войната се връща от фронта в руското общество, а Кремъл трябва да управлява хората, които тя е променила завинаги.
