В Делхи днес започва 18-ата годишна среща на върха на БРИКС – форум, който събира едни от най-влиятелните развиващи се икономики в света. Двудневната среща се провежда в момент на сериозни геополитически и икономически сътресения, сред които войната в Украйна, кризата в Близкия изток, блокадата на Ормузкия проток и митническата политика на САЩ при президента Доналд Тръмп.
Сред лидерите, които участват във форума, са президентите на Китай, Иран, Русия, Република Южна Африка и Индонезия – Си Цзинпин, Масуд Пезешкиан, Владимир Путин, Сирил Рамапоса и Прабово Субианто.
БРИКС първоначално е създаден през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия и Китай, а година по-късно към групата се присъединява Южна Африка. През 2024 г. блокът се разширява с Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства, като Саудитска Арабия получава покана за членство. През 2025 г. към него се присъединява и Индонезия.
Днес 11-те държави членки представляват около 49,5% от световното население, 40% от световния БВП и близо 26% от глобалната търговия. Според данни на Международния валутен фонд икономическият им растеж тази година се очаква да бъде около 3,7% – значително над отчетените 1% за страните от Г-7.
Въпреки огромния си икономически и демографски потенциал БРИКС все още не успява да превърне мащаба си в съответстващо политическо влияние. Различията между държавите ограничават възможностите за общи действия по въпросите на външната политика и сигурността, превдава БТА.
Индия поставя „човечеството на първо място“
Като ротационен председател тази година Индия поставя акцент върху интересите на Глобалния юг. Мотото на председателството е „Изграждане на устойчивост, иновации, сътрудничество и стабилно развитие“, като основната идея е хората да бъдат в центъра на политиките.
Сред водещите теми са продоволствената сигурност, устойчивостта на производството и доставките на храни и критични суровини, както и сътрудничеството в енергетиката и здравеопазването. Страните вече поеха ангажименти за по-тясно научно и технологично сътрудничество и за укрепване на международните правила за търговия.
Първото заседание на срещата започва днес в 14:35 ч. местно време, или 12:05 ч. българско време. То ще бъде посветено на „Приобщаващо глобално управление и укрепване на многостранността“. След него лидерите ще разгледат изложението „Бхарат иновейтс“, а денят ще завърши с официална вечеря.
Ще се отдалечи ли БРИКС от долара?
Една от най-чувствителните теми е стремежът към намаляване на зависимостта от американската валута.
Голяма част от световната търговия, международното кредитиране и сделките със суровини се извършват в долари. Именно затова Русия и Китай разглеждат доминацията на американската валута като стратегически риск. След началото на войната в Украйна Москва беше изправена пред западни санкции, изключване на руски банки от международната финансова система и замразяване на международните ѝ валутни резерви.
Русия значително увеличи използването на рублата и юана във външната си търговия. Търговията между Москва и Пекин вече се извършва почти изцяло в национални валути, а с Индия все по-често се разплаща в рубли и рупии. За Москва изграждането на алтернативни платежни канали е въпрос на национална сигурност.
Индия обаче подхожда по-предпазливо. Делхи иска да намали зависимостта си от долара, но не желае да замени американската доминация със система, контролирана от Китай. Затова страната залага на двустранни споразумения, национални валути и цифрови платежни системи.
Особено важна е индийската система за бързи плащания UPI, която вече се използва в няколко държави. Индийската централна банка предлага и свързване на цифровите валути на централните банки на държавите от БРИКС, което би позволило по-лесни трансгранични разплащания без създаване на обща валута.
Общата валута остава далечна идея
Именно тук се очертава едно от големите противоречия вътре в БРИКС. Индия е скептична към създаването на обща валута, тъй като подобен проект би изисквал сложни общи институции, включително независима централна банка.
Освен това огромният размер на китайската икономика би дал на Пекин значително влияние върху евентуална обща валута. Вместо това Индия предпочита националните валути, двустранните споразумения и цифровите разплащания.
Затова очакванията са срещата в Делхи да постави основите най-вече за по-тясно финансово свързване между държавите, а не за незабавно създаване на обща валута. Акцентът вероятно ще бъде върху по-широкото използване на националните валути, свързването на платежните системи и евентуалното сътрудничество при цифровите валути на централните банки.
Паралелно с това срещата може да се окаже важен момент за отношенията между Индия и Китай. В Делхи е подготвена двустранна среща между Си Цзинпин и Нарендра Моди – първата визита на китайския президент в Индия от 2019 г. насам. Отношенията между двете държави се влошиха след кръвопролитните гранични сблъсъци през 2020 г., а въпреки последвалото затопляне граничните спорове и търговският дисбаланс остават сериозни проблеми.
Междувременно не беше ясно дали държавите членки ще успеят да постигнат консенсус за общо заключително изявление заради различията между Иран и ОАЕ относно кризата в Близкия изток.
