За повечето хора свободата е нещо, което почти не забелязват.
За онези, които са прекарали месеци като заложници в Газа, тя има съвсем конкретен вкус – студена вода, отворен хладилник, море, куче, прегръдка, възможността сам да решиш какво ще правиш утре.
Три години след атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., "Ройтерс" проследява съдбата на няколко освободени израелски заложници и живота, който се опитват да изградят след пленничеството.
При нападението бойци на „Хамас“ и други въоръжени палестински групировки убиха около 1200 души и отвлякоха 251 заложници в Газа. Повечето по-късно бяха освободени при размени срещу палестински затворници, но десетки не оцеляха.
471 дни плен – после благодарност за чаша вода
Британско-израелската гражданка Емили Дамари, днес на 30 години, е отвлечена от дома си в кибуц Кфар Аза, след като е простреляна и ранена в ръката.
Тя прекарва 471 дни в плен, преди да бъде освободена през януари 2025 г.
Днес Дамари казва, че преживяното напълно е променило начина, по който гледа на живота.
След освобождаването си тя се омъжва и създава собствена модна линия с посланието „Never lose yourself“ – „Никога не губи себе си“. Работата ѝ помага да се справя с травмата и да гради бъдещето си.
„Отварям хладилника и благодаря. Пия студена вода и благодаря“, разказва тя пред "Ройтерс".
Нещата, които някога са били банални, вече са доказателство, че е свободна.
11-годишната Емили намира тишина в морето
Емили Хенд е само на девет години, когато е отвлечена от дома на своя приятелка в кибуц Беери. Тя прекарва 50 дни като заложник и е освободена през ноември 2023 г.
Днес е на 11.
Един от начините, по които се опитва да продължи напред, е сърфът.
Когато е във водата, казва Емили, няма нищо друго – само тя, морето и дъската.
Терапевтичният сърф ѝ позволява поне за кратко да остави преживяното зад себе си.
Загубил съпругата и двете си дъщери, избира да живее
Историята на Ели Шараби е сред най-тежките.
Той е отвлечен от района на кибуц Беери. Съпругата му Лиан и двете им дъщери – 16-годишната Ноя и 13-годишната Яхел – са убити при атаката. Брат му Йоси също е взет за заложник и загива в Газа.
Самият Шараби прекарва 491 дни в плен. По думите му част от времето е държан в тунел, гладен, окован и пребиван.
Когато е освободен през февруари 2025 г., изглежда изключително отслабнал.
След завръщането си той участва в създаването на център за подкрепа на семейства, преживели травма и живеещи с увреждания.
„Избирам живота“, казва Шараби.
За него това не означава да забрави съпругата, дъщерите и брат си, а да носи паметта за тях във всичко, което прави.
Кучето, което връща Дорон към живота
Дорон Щайнбрехер, днес на 33 години, също прекарва 471 дни в плен.
Когато въоръжени мъже достигат дома ѝ в Кфар Аза, тя успява да се обади на родителите си и да им каже, че е уплашена. След това е отвлечена.
Днес силата ѝ идва от семейството, приятелите – и от кучето ѝ Пал.
След преживяното Дорон приема всеки ден като подарък, който не бива да се пропилява.
Сладкиши вместо стария живот
Хагар Бродуч е отвлечена заедно с трите си деца и тригодишното дете на свои съседи, чиито родители са убити.
Всички са освободени след 51 дни плен през ноември 2023 г.
Но свободата не означава автоматично край на травмата.
Бродуч признава, че ежедневната битка е огромна, особено за децата, и че вероятно ще минат години, преди пленничеството да престане да определя живота им.
Тя решава да не се връща към предишната си работа в мениджмънта.
Вместо това започва обучение по френско сладкарство – стара нейна мечта.
За нея печенето се превръща едновременно в терапия и начин да създаде нещо ново с ръцете си.
Цигулката на Агам
22-годишната Агам Бергер е отвлечена от военната база Нахал Оз, където служи като наблюдател.
Тя прекарва 482 дни в плен и е освободена през януари 2025 г.
Сега се връща към цигулката.ожността чрез собствените си действия да дава надежда и на други.
51 дни срещу 484
Авива и Кийт Сийгъл са отвлечени заедно от Кфар Аза.
Авива е освободена след 51 дни. Съпругът ѝ остава в плен още повече от година – общо 484 дни.
Докато той е в Газа, тя се включва активно в кампанията за освобождаване на заложниците.
Авива казва, че се чувства изключително щастлива, че е жива.
След всичко преживяно за нея най-важни са любовта, семейството и съзнанието, че не е сама.
Три години след 7 октомври историите на бившите заложници не завършват с момента на освобождаването им.
