30-годишната археоложка Клеопатра Лорънс разгадава мистериите на древността. Едно почти незабележимо парченце керамика я отвежда до голямо откритие, а следите на изгубената Атлантида може да водят към Гърция.
Понякога съдбата започва с едно име. Когато родителите ѝ я кръщават Клеопатра, едва ли предполагат, че един ден дъщеря им ще обикаля древни руини, ще търси следите на изчезнали цивилизации и ще мечтае да открие последното убежище на най-прочутата египетска владетелка.
Днес 30-годишната британка Клеопатра Лорънс е археолог, документалист и популярно лице в социалните мрежи. Тя има над 320 000 последователи, които увлича в света на древните загадки – от погребания под вулканична пепел Помпей до легендарната Атлантида и библейския Ноев ковчег.
Но най-интересното е, че самата тя вече е направила археологическа находка, която според нейния университетски преподавател е сред най-важните открития в Помпей за десетилетие. И всичко започва с едно почти незабележимо парченце счупен съд.
Момичето, което носело името на царица
Клеопатра израства в Лондон и още от дете свиква с въпросите за необичайното си име. Любопитството към египетската царица постепенно се превръща в страст към историята.
Родителите ѝ забелязват интереса и ѝ подаряват детската книга Egyptology – пълен с разгъващи се карти, изгубени съкровища и изображения на египетски мумии свят, в който присъстват Тутанкамон и Нефертити.
Този подарък се оказва решаващ. Любопитството ѝ никога не изчезва, а постепенно обхваща цивилизации далеч отвъд Древен Египет.
Тя избира да учи археология в престижния Оксфордски университет, където разбира, че истинските разкопки могат да бъдат не по-малко вълнуващи от приключенските книги.
В 6:30 сутринта, с лопата в ръка
На 19 години Клеопатра участва в първите си археологически разкопки край английския град Дорчестър.
Заедно с още 24 студенти прекарва две седмици на римски обект, докато Великобритания е обхваната от лятна гореща вълна.
Денят започва в 6:30 сутринта. Следва път пеша от палатковия лагер до разкопките, а после часове търпелива работа под слънцето.
Първата ѝ находка е скромна – няколко стъклени мъниста. Но именно те ѝ разкриват магията на археологията: възможността да докоснеш предмет, който някой е носил преди около две хилядолетия.
В интервю за People Клеопатра описва тези две седмици като истинска магия. За нея търпеливото разкриване на руините прилича на медитация, а не на тежък физически труд.
Истинският ѝ пробив обаче тепърва предстои.
Парченце керамика преобърна представите за Помпей
Когато пристига на разкопки в Помпей, Клеопатра попада в град, където миналото буквално лежи под краката ѝ.
По древните улици още личат следите от колелата на каруците. Каменните стъпала показват как пешеходците са пресичали улиците, без да газят в калта, а старите чешми напомнят къде жителите са пълнели съдовете си с вода.
Тя работи в района на Републиканските бани – археологически обект, изследван съвместно от Свободния университет в Берлин, Оксфордския университет и други научни институции. Проучванията там проследяват развитието на Помпей още преди превръщането му в римска колония през 80 г. пр.н.е.
И точно там младата археоложка намира нещо, което първоначално изглежда незначително.
Малък керамичен фрагмент.
Едва след завръщането ѝ в Оксфорд преподавател я пита дали изобщо осъзнава какво е открила.
Върху керамиката имало знак от изключително рядката нуцерийска писменост, датиращ от VI век пр.н.е. Според Клеопатра подобен знак дотогава не бил намиран в Помпей.
Находката подсказва, че местното население е използвало собствен език още преди римското господство. Тя добавя нов аргумент към научните спорове за произхода на града и влиянието на етруските, гърците и местните общности.
Макар предметът да е дребен, историческата му стойност може да се окаже огромна.
Клеопатра разказва, че преподавателят ѝ го определил като най-важната находка в Помпей за десетилетието.
Атлантида може да се крие зад истинска древногръцка катастрофа
Днес Клеопатра живее в Португалия и развива проекта си Cleopatra Digs It в Instagram, TikTok и YouTube. С кратки видеа, документални разкази и любопитни исторически факти тя прави археологията разбираема за хора, които никога не са държали лопата на разкопки.
Една от най-интересните загадки, които разглежда, е легендата за Атлантида.
Според популярна теория разказът на древногръцкия философ Платон за потънала цивилизация може да е вдъхновен от съвсем истинско бедствие.
През 373 г. пр.н.е. гръцкият град Хелике, разположен край Коринтския залив, е засегнат от разрушително земетресение. Античните предания разказват, че след него огромни морски вълни заливат града.
Клеопатра обяснява явлението с втечняването на почвата при силни земетресения – процес, при който водонаситените земни пластове временно губят своята устойчивост.
Години наред Хелике е смятан за изгубен. През 2001 г. екип под ръководството на гръцката археоложка Дора Кацонопулу и учения Стивън Сотър открива следи от древния град.
Според Лорънс е възможно Платон да е бил вдъхновен от историята на Хелике, когато описва Атлантида. Това остава хипотеза, а не доказателство, че легендарната цивилизация действително е съществувала. Някои съвременни изследвания оспорват и традиционната версия за пълното потъване на Хелике.
А Ноевият ковчег? Следите водят към Турция
Друга загадка, на която археоложката посвещава внимание, е библейският Ноев ковчег.
В социалните мрежи тя коментира твърденията на изследователи, че в турските планини са открити възможни следи от древния плавателен съд.
След сондажи на дълбочина около 60 фута екипът предполага, че може да е попаднал на разложена дървесина.
Клеопатра обаче насочва вниманието и към самия библейски текст. В Книгата Битие се говори за „Араратските планини“, а не за един-единствен връх. Този детайл е важен при опитите древният разказ да бъде свързан с конкретно географско място.
Предполагаемите находки не представляват научно потвърждение, че Ноевият ковчег е открит.
Хората преди 5000 години също са клюкарствали
Една от причините Клеопатра да събира толкова много последователи е необичайният ѝ поглед към историята.
Тя не се интересува единствено от царе, битки, императори и съкровища. Много повече я вълнуват хората, живели зад стените на древните градове.
Какво са обичали? От какво са се страхували? За какво са спорили? Как са отглеждали децата си?
В интервюто си за People археоложката обяснява, че най-силно привличат вниманието ѝ историите, които показват колко малко се е променила човешката природа.
Преди 50 или 5000 години хората пак са се влюбвали, разпространявали са клюки, тревожели са се за парите си и са се оплаквали от съседите.
Може би точно затова древността изглежда толкова близка – под хилядолетния прах стоят същите човешки слабости, надежди и желания.
Последната мечта: Да открие истинската Клеопатра
След находката в Помпей и стотиците разказани истории младата археоложка все още има една голяма, почти романтична мечта.
Тя иска да открие изгубената гробница на египетската царица Клеопатра VII.
Местоположението на последното убежище на Клеопатра VII продължава да бъде една от големите загадки на археологията. Въпреки дългогодишните търсения гробницата ѝ не е установена с категорични доказателства.
Лорънс се надява, че бъдещите технологии за сканиране и изследване на земните пластове ще помогнат за разрешаването на мистерията.
