Диамантите са от вечните теми в индустрията, модата, шоу бизнеса. Винаги, уви, са били и жертви на крадците. Големият въпрос след безпрецедентния обир в Лувър е дали френската полиция ще успее да открие уникалните бижута със стотици диаманти от колекцията на Наполеон. Информацията е твърде оскъдна и не разсейва мъглата около ултра скандалния и срамен за Париж инцидент, при който посред бял ден бяха задигнати артефакти за 100 милиона. Повод за дебат в момента е и какво се случва в търговията със скъпоценните камъни заради геополитическите трусове.
„Пазарът в Азия е много по-динамичен от този в Европа. Там традицията да се купуват бързоликвидни диаманти е устойчиво-традиционна. На Изток интересът към тях е несравним. Но само към естествените. За разлика от България и Европа, където продават лабораторни диаманти на произволни цени, като себестойността им е с 90 процента по-ниска от тази на природните, въпреки че вървят със съответния сертификат. Това е от най-големите проблеми в бизнеса.“, коментира за „Стандарт“ експертът и личен консултант Мирела Ненчова, завършила курсове за оценка на диаманти към престижни международни институции, като между тях са Израелската диамантена борса и Гемологичния институт на Америка. Дамата уточнява, че в момента се качва само цената на редките диаманти в специфични цветове – розово, синьо, зелено, а на белите е постоянна. „Тих лукс или шумен разкош, на мода, ако въобще може да има мода, е овалът. Ако наистина искаш да се отличиш, е възможно с творения на световни дизайнери. С две фалшиви и една полуистинска маркова гривна не правиш впечатление. Големите брандове се опитват да унифицират и да форматират през интернет, но всеки трябва да запази добрия вкус. Хората у нас и не само обичат да ги лъжат. Най-некомпетентните са най-следени в социалните мрежи. Серийното производство е смърт за стила. Нима има две еднакви яйца на великия Фаберже? Но не забравяйте, че големината на диаманта не е равна на съвършенството.“
Познавачите са наясно, че най-актуалните хитови дизайнери се броят на двете ръце. От първа класа е крайно модерният Ости Ли от Хонконг, чиито ярки, скулптурирани и екстравагантно психеделични в готически контекст бижута са супер тренд в Холивуд. В топ 10 е Тео Фенел – фаворит на Елтън Джон, Виктория Бекъм, Наоми Кембъл и Лейди Гага, смайващ с театрализирани и дръзки произведения като пръстени-тайници, които се отварят, за да разкрият фино изработени миниатюрни картини, пластики или послания. Джовани Ферари е корифей във висшата бижутерия, която е символ на еклектична визия и иновативни техники.
А кои са най-известните диаманти в историята на човечеството? Един от най-големите е открит от канадска компания в диамантената мина Кароуе в североизточната част на Ботсвана. В топ 10 е Кулинан, наречен на Томас Кулинан, собственик на мината в Южна Африка, от където се появява необработеното съкровище през 1905-а. Шлифоването му глътва осем месеца, след които са получени 9 големи и 96 по-малки диаманта, отпътували към кралския двор на Великобритания. Един от тях се казва „Великата звезда на Африка“ - 530,2 карата. Монтиран е в Кралския скиптър, който се връчва по време на коронацията на владетелите на Англия. Пазят го в Лондонската кула.
„Златен юбилей“ с шеметните 545,67 карата се отличава с искрящия си кафяв цвят. Открит е през 1985 г. в същата мина, в която е намерен и Кулинан. „Столетният диамант“ в необработена форма е бил 599 карата, а шлифоването му отнема три години. След това тежи 273,85 карата и блести с 247 фасети. Оценен е от Гемологичния институт на Америка (GIA) с най-високата възможна степен за безцветен диамант. Със своите 190 карата и прозрачен синкаво-зелен цвят, „Орлов“ с шлифовка тип индийска роза е изключително красив. Първоначално е бил поставен като диамантено око в статуя на Вишну в храм в Шрирангам. Крадат го европейски войници. Купува го руският граф Григорий Орлов, който го подарява на любовницата си Екатерина Велика. Тя пък поръчва специален императорски скиптър, върху който бижутерите й монтират диаманта от Индия.
„Регент“ също е открит Индия – в мините на английския губернатор Томас Пит. През 1717-а го купува френският регент Филип II. Украсява короната на Луи XV и Луи XVI, през 1801 г. е монтиран в острието на меч. През Втората империя е върху диадемата на императрица Евгения. Крадат го през Френската революция, но е намерен на таван в Париж през 1887 г. Короната на императрицата също имаше късмет миналия октомври – тогава апашите я изпуснаха при оттеглянето си от Лувъра и сега тя ще бъде напълно реставрирана. Поръчана е от Наполеон Трети за Световното изложение през 1855 г. и е придобита от Лувъра през 1988 г.
Със своите 45,52 карата „Хоуп“ това е най-големият тъмносин диамант в света. Характерния му цвят се дължи на примеси от бор. Открит е в Индия и е продаден на Луи XIV, който му дава името „Синият диамант на френската корона“. И той е откраднат по време на Френската революция и се появява 20 години по-късно с новото си име „Хоуп“, кръстен на собственика си Хенри Томас Хоуп. Прочутият бижутер Хари Уинстън го дарява на музея Смитсониън, където се намира и днес.
„Кохино“, което в превод от персийски означава „Планина от светлина“, е 105,6 карата. Кралица Виктория го получава като подарък от Източноиндийската компания, когато тя е провъзгласена за императрица на Индия. Носят при своята коронация три следващи британски кралици.
Ричард Бъртън, за когото Елизабет Тайлър се омъжва два пъти, й подарява диамант, тежащ 69,4 карата и шлифован в крушовиден дизайн. Първо е монтиран в пръстен, но после актрисата поръчва огърлица специално за него. След втория им развод Елизабет Тейлър продава скъпоценния камък на търг и дарява парите за благотворителност.
„Санси“ е 55,23-каратов бледожълт диамант, а неговият първи собственик е херцогът на Бургундия Чарлз Смелия. След дълги приключения попада в колекцията на френски дипломат, после Хенри III декорира шапката си с него. Три века е собственост на членове на английската монархия, италиански кардинал, индийски принц и руски благородник. През 1978 г. диамантът е продаден на Лувъра. Не е ясно дали е сред откраднатите миналата есен.
