На остров, където някога са избивали китове, днес природата е поела властта. Сред ръждясали цистерни и изоставени фабрики пингвините дженту откриха необичайно убежище, а учените ги наричат едни от малкото печеливши от климатичните промени.
Три пингвина стоят невъзмутимо до огромна ръждясала цистерна. Наоколо се простират черни вулканични пясъци, останки от изоставени сгради и стари дървени лодки, които бавно се разпадат под безмилостното антарктическо време. Пейзажът напомня декор от постапокалиптичен филм, но главните герои очевидно се чувстват прекрасно. Те са избрали за свой временен дом едно от най-необичайните места на планетата – вътрешността на действащ вулкан.
Това е остров Десепшън, част от Южните Шетландски острови край Антарктическия полуостров. Името му в превод от английски означава „Измама“. И сякаш напълно го оправдава. Отдалеч изглежда като поредното сурово парче суша сред ледените води, но всъщност представлява огромен вулкан, чийто кратер е залят от морето.
Сред останките от някогашната китоловна индустрия днес се разхождат пингвини дженту, които са открили забележително предимство на това необичайно място – топлината, идваща от земните недра.
Историята разказва BBC, позовавайки се на впечатляващите фотографии на френския фотограф Ромен Бара и наблюденията на учени, които изследват поведението на антарктическите птици.
Като Чернобил, но с пингвини
Когато Ромен Бара пристига на остров Десепшън, китоловните предприятия отдавна са изоставени. Някога мястото е било оживен индустриален център, в който са обработвали китова мас и са съхранявали огромни количества китово масло. Сега природата бавно заличава следите от човешката дейност.
Ръждясалите цистерни потъват в черния пясък, старите лодки гният, а сградите постепенно се рушат. Сред тях се появяват новите господари на острова – морски птици и други антарктически животни.
Бара, който е не само фотограф, но и лекар, успява да заснеме три пингвина дженту, застанали край останките на някогашната китоловна станция „Хектор“ в залива Уейлърс.
Кадърът е толкова въздействащ, че достига до финалистите в категорията за въздействие върху опазването на природата на конкурса Ocean Photographer of the Year 2026.
Според фотографа трите птици приличат на часовои, които охраняват останките от отдавна изчезнал свят.
Той сравнява атмосферата с Чернобил – място, от което хората са си отишли, а животът постепенно се е завърнал сред създаденото от тях.
Но зад необикновения кадър се крие нещо много повече от красива история за победата на природата.
Защо пингвините се топлят до вулкана?
Трите птици на фотографията преминават през един от най-неприятните периоди в живота си – смяната на перата.
При пингвините това не е просто козметична процедура. Старите пера трябва да бъдат заменени с нови, за да се запази водоустойчивата им защита срещу ледените антарктически води.
Докато трае този процес, птиците не могат да се отправят на обичайните си подводни ловни експедиции.
Професор Хедър Линч, специалист по екология и еволюция в университета „Стоуни Брук“ в Ню Йорк, обяснява пред BBC, че смяната на перата е изключително неприятна за пингвините. Те изпитват дискомфорт, а способността им да се предпазват от студа е временно нарушена.
Точно тук вулканът се оказва неочакван съюзник.
Остров Десепшън е действащ вулкан с подковообразна форма. Морската вода е проникнала във вътрешността му и е образувала огромна залята калдера. На определени места геотермалната активност затопля земята, пясъците и водата.
Пингвините използват тази естествена топлина, за да преживеят по-леко смяната на перата си.
А старите метални цистерни, останали от китоловните времена, се превръщат в импровизирани заслони срещу свирепите антарктически ветрове.
Така изоставената фабрика придобива ново предназначение – нещо като безплатен СПА център за пингвини.
Печелившите от климатичните промени
Докато много обитатели на Антарктида се борят за оцеляване в условията на глобално затопляне, пингвините дженту демонстрират забележителна приспособимост.
Учените дори ги определят като един от редките видове, които поне засега извличат определени преимущества от променящия се климат.
Според изследване, публикувано през 2020 г. в научното списание Polar Biology, световната популация на пингвините дженту се е увеличила с приблизително 11% спрямо оценката от 2013 г.
Още по-впечатляващ е ръстът по западното крайбрежие на Антарктическия полуостров – около 23%.
Това е забележителен контраст с положението на други антарктически пингвини, чиито популации намаляват в редица райони.
Професор Линч обяснява, че дженту се справят по-добре с по-високите температури, по-влажните условия и промените в околната среда.
Освен това постепенно разширяват територията си на юг.
Не са капризни на масата
Една от тайните на успеха им се крие в хранителните навици.
Докато някои техни роднини зависят в много по-голяма степен от антарктическия крил – дребни ракообразни, които са основна част от хранителната верига в Южния океан, дженту не проявяват особени претенции към менюто.
Когато има достатъчно крил, го консумират. Когато условията се променят, могат да преминат към риба и друга подходяща плячка.
Тази гъвкавост се оказва решаващо предимство в океан, чиито температура, ледена покривка и хранителни ресурси се променят.
Но пингвините дженту имат и друга впечатляваща способност.
Губят яйцата си, но не се отказват
В Антарктида дори размножаването е въпрос на оцеляване.
Неочаквани снежни бури, силни валежи и наводнения могат да унищожат гнездата на птиците. А климатичните промени правят някои от тези екстремни явления все по-проблематични.
При пингвините дженту обаче съществува необичайно предимство – ако първите им яйца бъдат изгубени, те могат да снесат нови в рамките на същия размножителен сезон.
Техните близки роднини – пингвините Адели и антарктическите пингвини с характерната черна ивица под брадичката – нямат същата възможност за повторно снасяне през сезона.
Дженту могат също да променят времето, в което започват размножаването си, така че да реагират на условията в околната среда.
Това прави вида изключително гъвкав. И когато климатът започне да пренарежда правилата на живот в Антарктида, тази способност се превръща в истинско предимство.
Другите пингвини нямат такъв късмет
Успехът на дженту обаче не означава, че затоплянето е добра новина за антарктическата природа.
Тъкмо обратното.
Популациите на пингвините Адели и антарктическите пингвини с черна ивица под брадичката са намалели сериозно в различни части на Антарктическия полуостров.
Според данни, цитирани от BBC, числеността на пингвините Адели на полуострова е спаднала с около 65% за 25 години. Прогнозите сочат, че голяма част от популациите им може да продължат да намаляват до края на века.
Причините са сложни – от загубата на подходящи местообитания и промените в морския лед до нарушенията в хранителните вериги.
Докато едни видове губят позиции, други се възползват от новите условия. Това обаче не компенсира автоматично щетите за цялата екосистема.
Именно затова учените следят толкова внимателно увеличаването на дженту. То е доказателство за невероятната приспособимост на природата, но същевременно е знак колко дълбоко се преобразява Антарктида.
Вулканът вече е унищожавал пингвински колонии
Остров Десепшън съвсем не винаги е бил гостоприемен към своите пернати посетители.
През последните хиляди години вулканичните изригвания многократно са опустошавали колониите на пингвини в района.
Изследване, публикувано в Nature Communications през 2017 г., установява, че мощни изригвания на вулкана са прекъсвали периоди на увеличаване на пингвинските популации на близкия остров Ардли.
След подобни бедствия са били необходими между 400 и 800 години, за да се възстановят устойчиви колонии.
Въпреки тази опасна история остров Десепшън продължава да привлича птиците.
По външните му брегове има големи гнездови колонии на антарктически пингвини, но във вътрешната вулканична калдера засега не е установено размножаване на дженту.
Професор Линч обаче не би се изненадала, ако един ден именно те се окажат първите, които започнат да строят гнезда и там.
В крайна сметка видът вече многократно е доказвал, че умее да се възползва от нови и необичайни места.
