Историци оборват официалната история
На 1 юни се навършват 150 години от подвига и саможертвата на един от най-великите синове на България – националния герой, революционер, пламенен публицист и ярък поет Христо Ботев. Роден е в Калофер в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева на 6 януари 1848 година. Женен е за Венета Ботева, от която има едно дете – Иванка. Ботев умира много млад – на 1 юни 1876 г., едва на 28 години. Историкът Николай Иванов обяви в книга точното място на гроба на революционера.
В началото Ботев учи в Карлово, после се завръща в родния си град, където успява да завърши училище. За кратко работи като учител в бесарабското село Задунаевка. Младостта му е бурна. Общува с революционери, пише стихове и проза. Издава вестници. Често е безработен и няма къде да живее. Когато научава за подготовката на Априлското въстание, Ботев започва организацията на чета и става неин войвода. Планът включва превземането на парахода “Радецки”. С него четниците слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. За съжаление, местното население не ги подкрепя и никой не се присъединява към тях. Христо Ботев и четата му попадат в няколко поредни схватки с османската войска. В крайна сметка четата е разбита окончателно в подножието на връх Камарата в Стара планина на 20 май 1876 година. Още се водят спорове дали е убит от вражески куршум или от свои четници. Тялото му не е погребано, а на следващия ден е открито от османски войници, обезглавено е, а главата е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.
15 интересни факта за живота на Христо Ботев
1. Христо Ботев има осем братя и сестри – Ана (1850 – 1867), Петко (1852 – 1872), Стефан (1854 – 1890), Кирил (1856 – 1944), Тота (1859 – 1864), Генко (1861 – 1863), Генко (1863 – 1866) и Боян (1866 – 1885).
2. Съученици на Ботев го описват като будно и разумно дете. В ученическите си години обаче той е бил тартор на група деца, като ги е предвождал до река Тунджа, където всички заедно се къпели и играели.
3. През есента на 1863 година Христо Ботев заминава за Одеса, след като е получил стипендия от руското правителство. Там той постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, а причината за това е, че не е достатъчно добре подготвен, за да бъде редовен ученик.
4. Близо две години по-късно е изключен заради “немарливост” и получава малко пари, за да се прибере у дома. Ботев отказва и остава в Одеса, където започва да дава частни уроци.
5. Съвсем за кратко Христо Ботев е бил записан и в букурещкото медицинско училище.
6. Най-често започва или търси работа като учител, но успява да се задържи съвсем за кратко, след като бъде нает.
7. Ботев има още едно интересно начинание – прави превод на руски учебник по аритметика, но заради включени политически коментари, книгата е унищожена.
8. Ботев е боледувал от болести, които днес са забравени, но не и по негово време – малария и тиф.
9. Венета Стоянова Везирева е първата и единствена жена, която официално е била до Ботев. Двамата имат сключен граждански брак, но не и църковен. Причината за това е, че революционерът смятал своята дума за много по-тежка и важна, от църковния обред.
10. Коя е била първата любов на поета? Това е въпрос, около който се спори много. Според едни това са сестри Горанови от Карлово, а според други е учителка от Калофер – Парашкева Шушулова. Отговорът на този въпрос обаче завинаги ще остане мистерия.
11. През 1868 година съдбата среща двамата най-големи национални герои на България – Христо Ботев и Васил Левски. Те за кратко живеят заедно при много тежки условия в една мелница край Букурещ. След обесването на Дякона, Ботев пише в тефтерчето си: …имах брат, когото видях на бесилото… По-късно Ботев пише и известната си творба “Обесването на Васил Левски”, с което отдава почитта си към своя “брат”.
12. Първото стихотворение на Христо Ботев е “Майце си” и е публикувано във вестник “Гайда”. Редактор по това време е Петко Рачов Славейков.
13. Христо Ботев е и един от блестящите преводачи на Възрожденска България, като превежда чужди съчинения, които засягат историята на славяните и прабългарите.
14. Нова хипотеза за смъртта на Христо Ботев разви през април 2026 г. изследователят Иван Тренев. Той преобърна с един замах досегашните версии за гибелта на героя. Тренев показа документи - свидетелство на архимандрит Георги, който е записал "клетвените показания" на български свещеник, направени още преди половин век. В тях се твърди, че гениалният поет, публицист и революционер е бил прострелян в гръб от друг виден четник, революционер и възрожденец - Никола Обретенов, син на легендарната Баба Тонка. Това оборва официалната история, че Ботев е улучен в "гордото чело" от черкезин от турската потеря.
Тази държавна легенда се създава през 30-те години основно от група наши историци под егидата на Богдан Филов, който организира и всенародните Ботеви чествания под връх Околчица. Приема се, че там е било лобното място на автора на "На прощаване". В разговори с Филов обаче самият Обретенов твърдял, че поетът е бил убит от Перо Четничето.
„Това е невъзможно, той е бил много близък приятел на Христо Ботев", категоричен е Иван Тренев.
Никола Обретенов много е искал да оглави чета, но не е бил кадърен. Самият Левски казва през 1872 г.: "Да се закрие този комитет в Русе, защото са некадърни". Не го закриват, за съжаление. Греков, приятел на Ботев, ще напише след време: "Той, Обретенов, имаше опит с убийствата". Но документите са доказателството и тежката истина за гибелта на Христо Ботев, която обаче не е обвинение към българския народ. Българският народ не е такъв. Това са частни случаи", подчертава Тренев.
15. През 2025 г. излезе и нова версия за гроба на Ботев. Гробът на поета-революционер е разкрит в манастира "Света Троица" край Враца, сензационно обяви историкът и изследовател Николай Иванов, които има поредица от книги за националния ни герой. Иванов е категоричен, че на базата на архивни материали, документи и факти е установено, че Христо Ботев е погребан в полуразрушения манастир "Света Троица" в местността "Манастирски дол" във Врачанския балкан от овчаря Вълчо Учиндолски на 24 май, 1878 г. около 17:00 часа". Часове преди това овчарят събрал костите на революционера от лобното му място на връх "Околчица" и ги пренесъл във вързоп върху самара на магаре. По думите на изследователя възрастният човек сам отишъл на мястото, където е обезглавен националният ни герой. Там били и орлите…
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
