Наличието на вода на повърхността на Луната остава истинска загадка за учените. В продължение на десетилетия те посочват за това сблъсъци на микрометеорити, скрити подземни резерви в древни кратери и ледени комети. Но това бяха само теории без реално потвърждение.
Ново проучване на НАСА преобърна всичко с главата надолу.
Служители на лабораторията на Центъра за космически полети "Годард", ръководени от Лий Ся Йео, са създали най-реалистичния модел на въздействието на слънчевия вятър върху Луната.
Експериментът използва проби от лунен прах, събрани по време на мисията на НАСА Аполо 17 през 1972 г., както и уникална камера с ускорител на частици, така че да симулират 80 000 години на Луната за няколко дни.
Изследването е повече от революционно, а резултатът - теорията за слънчевия вятър, който образува вода, се оказва вярна.
Отне ни много опити, но си заслужаваше. След като всички възможни източници на замърсяване бяха елиминирани, научихме, че десетилетната теория за слънчевия вятър се оказва вярна, казва Джейсън Маклейн, изследовател в НАСА.
Протоните на вятъра се сблъскат с повърхността на спътника и образуват водородни атоми. Те от своя страна се комбинират с кислород в минерали и се превръщат във вода, обясни Маклейн.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
