Кралска спалня и омагьосана принцеса пази Шато д'Юсе в сърцето на долината на Лоара
Има замъци, които изглеждат така, сякаш приказките са написани за тях. Шато д'Юсе във френската долина на Лоара е точно такова място с бели каменни стени, високи кули, остри покриви и гора, която започва почти зад крепостта. Традицията свързва именно този замък с вдъхновението на Шарл Перо за „Спящата красавица“. И приказната връзка не е останала само легенда. Днес човек действително може да изкачи кулата, да премине по стария обходен път и да види принцесата, феите, вретеното и останалите герои от историята.
Преди приказката тук е имало истинска крепост
Историята на Юсе започва около 1000 година, когато Турен е раздиран от постоянни войни и съперничества между местните владетели. Господарят Гелдуин I избира стратегическо място на склон край огромната Шинонска гора и изгражда укрепление от дърво и камък. То е далеч от романтичната резиденция, която виждаме днес. Предназначението му е било преди всичко да пази територията и хората зад стените.
В следващите векове собствениците непрекъснато променят крепостта. През XV век Жан V дьо Бюей, известен военачалник и съратник на Жана д'Арк, започва голямото преобразяване. Появяват се части от днешния замък, включително т.нар. Затворническа кула и първият параклис. Все още се влиза по подвижен мост над ров, но военното укрепление постепенно започва да придобива облика на аристократичен дом.
През XVI век Шарл д'Епине и Люкрес дьо Понс изграждат централната част, част от дясното крило и нов параклис. Готиката започва да отстъпва място на Ренесанса - появяват се повече прозорци, по-елегантни фасади и декоративни елементи. Именно натрупването на различни епохи е причината днес Юсе да изглежда едновременно като средновековна крепост и като дворец от приказка.
Голямата промяна идва през XVII век. Юсе вече не трябва да бъде непревземаема крепост, а място за удобен и представителен живот. Построен е нов павилион, свързан със семейството на маршал Вобан, а кралското покровителство издига имението до маркизат. Градините са оформени по проект на Андре Льо Нотр - същия прочут градинар, чието име е неразривно свързано с Версай. Терасите пък са планирани с участието на Вобан.
Шарл Перо вижда своя приказен замък
През XVII век собственикът Луи I Бертан дьо Валантине приема в Юсе своя приятел Шарл Перо. Точно тук историята излиза от архивите и влиза в света на приказките. Френските туристически институции и самият замък посочват Юсе като мястото, вдъхновило Перо за декора на „La Belle au bois dormant“ - „Красавицата, спяща в гората“, известна у нас като „Спящата красавица“.
Не е трудно да се разбере защо. От едната страна се издигат светлите кули на замъка, а непосредствено зад тях започва гъстата Шинонска гора. Погледнат отдалеч, Юсе сякаш вече съдържа основните елементи на приказката - изолирания дворец, високите кули и гората, която може да скрие всичко от външния свят. Туристическата организация на Турен посочва, че Перо редовно посещавал приятеля си в замъка и гледките към долината и белите фасади на Юсе подхранвали въображението му.
Перо записва „Спящата красавица“ през 1697 г. Приказката влиза в прочутия му сборник „Истории или приказки от миналото“ и се превръща в една от историите, които поколения деца по света научават в различни версии. Националната библиотека на Франция потвърждава както авторството на Перо, така и годината 1697.
Важно е обаче да се направи една разлика. Не съществува документ от ръката на Перо, в който той да заявява, че е копирал Юсе камък по камък в приказката си. Връзката се поддържа от историята на замъка и от регионалните туристически институции, които го определят като негово вдъхновение. Затова Юсе е известен като „замъка на Спящата красавица“, а не като архитектурен модел, който писателят е описал буквално.
Стая на Луи XIV, тайни чекмеджета и вековни гоблени
Истинската история зад стените се оказва не по-малко интересна от приказната. Входното антре е обзаведено с ренесансови мебели и резбовани дървени панели. Мраморният салон всъщност някога е бил входът на замъка. През XV век именно тук е стигал подвижният мост. Таванът, който прилича на мрамор, е живописна измама от XVII век.
В салона на Вобан се пазят брюкселски гоблени от XVI век, позлатени кресла от XVIII век и необичаен флорентински шкаф от XVII век със скрити чекмеджета. В друга от най-старите стаи има гоблени от XVII век и вход към подземен проход, чиято история според замъка стига повече от хилядолетие назад.
Централната галерия е украсена с гоблени, представящи сцени от ежедневния живот във Фландрия, а трапезарията още се използва от собствениците. В нея има мебели от времето на Луи XV и фамилно сребро. Това е важна подробност. Юсе не е превърнат изцяло в музей. Той продължава да бъде частен семеен дом на херцога дьо Блакас и неговото семейство, които живеят тук. Родът обитава замъка повече от два века.
Една от най-впечатляващите стаи е Кралската спалня. До нея води голямо стълбище, а официалната история на замъка посочва, че първият монарх, приет в стаята, е Кралят Слънце Луи XIV. Много по-късно сред високопоставените й гости е и етиопският император Хайле Селасие.
Извън двореца посетителите могат да видят и ренесансовия параклис „Света Ана“. Входът му е богато украсен, а около прозорците са изобразени дванадесетте апостоли със символите, по които могат да бъдат разпознати - ключът на Св. Петър, кръстът на Св. Андрей, чашата на Св. Йоан.
Спящата красавица още чака в кулата
Семейството на Блакас не оставя връзката с Перо само върху туристическите брошури. Част от стария донжон и крепостния обходен път са превърнати в истинска разходка през приказката.
Самата кула е интересна и без принцесата. Тя е с необичайна осмоъгълна форма и пази военни елементи от времето, когато Юсе все още е бил укрепление. По стълбите посетителите се изкачват към дървената покривна конструкция и към стария обходен път. Именно там започват сцените от „Спящата красавица“.
В отделните помещения историята е представена с фигури в човешки ръст, декори и костюми. Появява се злата фея Карабос, виждат се добрите феи, принцът, принцеса Аврора и прочутото вретено, с което започва стогодишният сън. Така посетителят не просто гледа витрина, а върви от сцена към сцена по старите коридори на крепостта.
Тъкмо тази комбинация превръща Юсе в особено място за семейно посещение. В едната част на замъка стоят истински мебели, оръжия и гоблени на няколкостотин години, а няколко стъпала по-нагоре започва светът на Перо.
Има още една връзка с голямата литература. През XIX век Франсоа-Рене дьо Шатобриан често гостува в Юсе. Той подарява на своите домакини два ливански кедъра, които могат да се видят и днес в имението.
Приказката срещу 14,50 евро
Шато д'Юсе се намира в Рини-Юсе, в Турен, между долината на Ендр, Лоара и Шинонската гора. Целият район е част от прочутия културен пейзаж на долината на Лоара, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2000 г. Билетът за посетители над 16 години е 14,50 евро, за деца от 8 до 16 години е 7,50 евро, а малчуганите под 8 години влизат безплатно.
Посещението не приключва със стаите на двореца и Спящата красавица. Отворени са градините на Льо Нотр, параклисът, конюшните, старите изби, издълбани в характерния за Турен варовик, както и колекция от карети, използвани в имението. В градините растат вековни цитрусови растения, а от терасите се открива гледка към подредените геометрични партери.
За хората, които искат да продължат разходката извън стените, местната туристическа организация предлага и лесен велосипеден маршрут „Спящата красавица“. Той започва от Рини-Юсе, дълъг е 8,5 км и минава покрай Лоара през част от пейзажа на ЮНЕСКО. Маршрутът е предвиден за около час.
Самият замък остава частно жилище и през 2026 г. Семейството дьо Блакас продължава да го обитава, докато други негови части всеки ден приемат посетители - от мраморния салон и Кралската спалня до високата кула, където Аврора продължава своя стогодишен сън.
