В откровено интервю пред Мариян Станков-Мон Дьо бизнесменът Даниел Бачорски повдига завесата към личния си свят.
„Бедността ме научи на това, че няма невъзможни неща. Скапаният компот от пъпеш и нищо друго в къщата. Майка ми, като чуе тази история, всеки път получава мини инфаркт. Заради тази немотия избягах от майка ми. С нея не си говорихме в продължение на години. Може би от около два месеца отново не си говорим. Тежи ми, боли ме. Но да сложим нещата на масата като хората. Всеки месец аз имам един набор от около 12-15 човека, където отиват парите ми, а после съм аз. В този живот не може да прибираш като митничар всичко за себе си. Материалното съвсем вече не ме блазни. Аз милиони нямам!“, категоричен е бизнесменът.
„Изключително чувствителна персона съм. Крайно емоционален. Всичко, което правя в моя живот, го правя за себе си. Не го правя, за да ми ръкопляскат. Можеш да ме видиш как пия, как се лензя, как се смея, как обичам жената и децата си, как работя като вол. Можеш да ме видиш във всеки един аспект на всичко онова, което правя. Това за мен е достатъчно добре изграден образ. Защото е автентичен. Наскоро седнах на маса с една популярна дама. Била е при теб на интервю. Зададе ми един въпрос: „Защо правиш всичко това, което правиш?“ Отговорих ѝ точно и ясно, ще го направя и пред теб. Преди години съм имал ситуация, в която си признавам, че съм се страхувал за живота си. Тогава знаех, че един от пътищата, по които трябва да поема, това е популярността. Защото, когато си много популярен, има една страшна масовка от хора около теб. В хубавия смисъл – те са като опора. Поне тогава така разсъждавах. Знаех, че поемайки по този път, това е някакво спасение. Някаква съобразителност. Някаква крачка назад от онзи, който тръгва да те удря. Защото, когато си никому ясен е по-лесно. Минаха години и видях, че тази популярност носи много на бизнеса. В бизнеса имам усет. Видях как това нещо впоследствие може да ми помага. И продължих.“
Кое обвинение те ядосва, защото все пак знаеш, че съдържа някаква истина?
Назад във времето човекът, който ме е обвинявал в това е съпругата ми и единият от братята ми. Съвпадение или не, единият се казва Атанас, а жена ми – Атанаска. Те ме обвиняват в свръхамбиция. Аз имам просто обяснение. Атанас все още не съм го убедил, но жена си успях. Аз вярвам, че няма невъзможни неща. Знаеш ли как аз дефинирам думата „свръхамбициозен“. Като „човек, готов на всичко“. А аз не съм такъв.
Понякога предприемачите изглеждат богати, а реално са заложили всичко. Ти къде си в тази скала?
Толкова съм рисков, че не ми мигва окото. Много рисков играч съм на тема бизнес. Жена ми в годините постоянно ми повтаряше: „Ти си луд! Ще потънеш! Ти ще фалираш! Ти ще ни приключиш!“. Аз не се страхувам да фалирам. Случвало ми се е няколко пъти. И какво ще правим тогава? Ще стана, ще се изтупам и ще започна отначало. А ако успея? Нали човек трябва да пробва. По време на COVID-19, когато всичко беше ужасно, имах някакви заделени пари. Тогава вместо да си съхраня, в окото на бурята, когато всеки се стискаше, се прибрах вкъщи и казах на жена си: „Ще купя една сграда.“. Тя ме контрира, че нямам пари за сграда. Но аз я взех на кредит. Тогава освен заделените пари, взех доста от оборота на фирмата за първоначалната вноска. Много ме беше страх, но вътрешно знаех, че това е правилното решение. Пет години по-късно няма място за коментар. В момента искам да взема още две. Но такава хубава цена съм договорил и на такава локация, че гаф не може да стане. Капарирах, преведох една сума пари, звъннах на банката и им казах: „Не ме интересува как, но вие ще ме финансирате.“ Викат ме на среща с изпълнителния директор другата седмица.
Имало ли е нощ, в която си се чудил какво ще правиш със заплатата си утре?
Стотици нощи. Имал съм професионална раздяла, след която не бях спал може би 6 месеца. Тогава тялото ми не издържа и ми излязоха липоми. По тялото си имам над 30.
С новото си шоу „SOS разтребители“ влизаш в домовете на хора, които са спрели отдавна да живеят там. Да ги почистват отдавна. Какво откри там? Кое беше в повече – мърсотията или самотата?
Лошотията и проклетията. Сам не оставаш, просто ей така. Малцина остават сами, защото Господ така е решил. Повечето остават сами точно заради лошотия. Заради проклетия, заради завист.
Бачорски признава, че са го канили в политиката 4-5 пъти. Отказва, защото знае колко мръсна игра е. И защото е сигурен, че дори да влезе в нея, нищо няма да се промени. Споделя, че никога не му е предлагана протекция от политици за бизнеса, който развива. „Няма да казвам, че не съм чувал във времето за такива случаи. Не искам да си правя живота сложен. Искам вечер да си лягам спокоен. Искам, когато съм с децата си, да мисля за тях, а не какво може да им се случи.“
Как от човека, който иска да скочи от тераса заради една изневяра, се превърна в човека, който изневери?
Бил съм обвиняван по темата милиони пъти. И въпреки това съм първият човек, който е застанал и го е казал. Когато срещнах жена си, разбрах, че това е моята кралица. Че това е моят човек. Човекът, от който искам, ако мога и осем деца. Не ѝ беше лесно. Трябваше да влезе в живота ми, да приеме дете от друга жена, отношенията ми с нея. Когато си на 20 и няколко години е много трудно.
Публично сте говорили за "тежка криза в брака". Какво означава това?
Раздяла в продължение на няколко месеца. Всички карти тогава се слагаха на масата. А сме и публични личности. Как ще кажем, какво ще кажем? Искаме ли го реално? Имаше много тежести покрай отношенията ни. С това риалити отключихме много заключени пещери. Но съм безумно щастлив, че го направихме. Защото подейства като терапия. В момента отношенията ни са истински. Мислех си, че тя е длъжна да приеме всичко – отношенията, които съм имал преди това, детето ми, всичките ми мечти. В един момент живееш с един егоист, който се вкарва в центъра на каквото и да е и всички са длъжни да се съобразяват с него. Много неща ми просветнаха тогава. Разбрах, че човек първо трябва да работи със себе си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
