Франк Биърд, дългогодишният барабанист на ZZ Top, почина на 77-годишна възраст. Музикантът е издъхнал в понеделник в хоспис в ранчото си в Ричмънд, Тексас, заобиколен от близките си. Новината е потвърдена от представителя на групата Боб Мерлис.
Точната причина за смъртта не е обявена, пише "Ролинг Стоун".
„Днес Елуд и аз загубихме велик приятел и сътрудник, а светът загуби един от най-естествено иновативните барабанисти и истински син на Тексас“, написа китаристът и вокалист на ZZ Top Били Гибънс. По думите му характерният ритъм на Биърд е бил ключов за успеха на групата.
Заради смъртта му ZZ Top отмени концертите си на 18 август в Солт Лейк Сити и на 19 август в Колорадо Спрингс. Турнето на групата трябва да продължи през уикенда в Остин.
Без брада, но с ритъм, който не можеше да бъде сбъркан
Франк Биърд не е сред първоначалните основатели на ZZ Top, но именно той се превръща в нейния дългогодишен и емблематичен барабанист.
Той се присъединява към Били Гибънс малко след излизането на първия сингъл на групата „Salt Lick“, в който свири друг барабанист. Биърд е човекът, който довежда в състава и басиста Дъсти Хил.
Иронията никога не е липсвала в ZZ Top: двама от най-разпознаваемите членове на групата са известни с огромните си бради, докато човекът зад барабаните носи фамилията Beard („Брада“), но самият той е... без брада.
Зад сценичния образ обаче стои музикант с огромна роля за характерното звучене на групата. Биърд е майстор на т.нар. Texas shuffle — стегнат, прецизен блус ритъм, който се превръща в запазена марка на ZZ Top в песни като „Tush“ и „La Grange“.
В документалния филм ZZ Top: That Little Ol’ Band from Texas от 2019 г. той с чувство за хумор разказва за първата си среща с Гибънс. По думите му тогава бил „надрусан със стимуланти“ и свирил с Гибънс около осем часа.
Гибънс си спомня срещата по друг начин — според него почти веднага разбрал, че Биърд притежава точно техниката и енергията, които търси.
От ученическите групи до ZZ Top
Франк Биърд е роден на 11 юни 1949 г. във Франкстън, Тексас. Започва да свири още в гимназията, а по-късно се превръща в част от музикалната сцена в Далас.
Там среща Дъсти Хил. Двамата свирят заедно в няколко групи през 60-те години, сред които Warlocks и American Blues. По-късно участват дори във фалшива версия на британската психеделична група The Zombies, която продължава да гастролира след разпадането на оригиналния състав.
Личният живот за известно време поставя кариерата му на пауза. След като приятелката му забременява, двамата се женят и започват да отглеждат детето си. По-късно Биърд се премества със семейството си в Хюстън, където се среща с Гибънс, тогава член на групата Moving Sidewalks.
Скоро Биърд се присъединява към проекта, води със себе си Дъсти Хил, а групата приема името ZZ Top.
Пътят към големия пробив
В началото ZZ Top свири почти навсякъде, където може. Дебютният албум ZZ Top’s First Album от 1971 г. не успява да се превърне в хит, но постоянните концерти постепенно изграждат репутацията на групата.
Пробивът идва през 70-те. Албумът Tres Hombres от 1974 г. влиза в Топ 10 на Billboard 200 и носи една от най-разпознаваемите песни на групата — „La Grange“.
Година по-късно Fandango! затвърждава успеха, а „Tush“ се превръща в първия сингъл на ZZ Top, достигнал Топ 20.
Въпреки това музикалната преса дълго време поставя групата в категорията на южняшкия рок. ZZ Top обаче отказва да следва чужди правила.
„Трябва да отидете в Калифорния, трябва да отидете в Ню Йорк“, си спомня Биърд във филма от 2019 г. „А ние отказахме.“
Годините на наркотиците
След албума Tejas от 1976 г. ZZ Top прави кратка пауза, отчасти заради необходимостта Биърд да се справи със зависимостите си.
Самият музикант откровено говори за този период и признава, че е похарчил голяма част от спечелените пари за наркотици — включително хапчета, кокаин и хероин.
Сред най-болезнените му признания е, че е продал оригиналния си комплект барабани Ludwig, за да си купи наркотици.
„Трябваше да спра хероина. Трябваше да спра кокаина. Бях направил всичко и не можех да продължавам“, разказва той.
През 1979 г. ZZ Top се завръща с договор с Warner Bros. Records и албума Degüello. Следват години на огромен търговски успех.
Eliminator от 1983 г., Afterburner от 1985 г. и Recycler от 1990 г. се превръщат в мултиплатинени хитове. Песни като „Legs“ и „Sleeping Bag“ влизат в Топ 10, а видеоклиповете към „Gimme All Your Lovin’“ и „Sharp Dressed Man“ превръщат ZZ Top и в една от най-разпознаваемите групи на MTV.
Повече от половин век на сцената
ZZ Top е приета в Залата на славата на рокендрола през 2004 г.
През 2012 г. групата издава La Futura — последният ѝ албум с Дъсти Хил, който почина през 2021 г.
След смъртта на Хил Гибънс и Биърд продължават да гастролират. Здравословните проблеми на барабаниста обаче периодично го принуждават да се оттегля от сцената.
През 2025 г. той временно напуска турнето заради неуточнени здравословни проблеми. По-рано този месец ZZ Top внезапно отменя концерт в Hollywood Bowl в Лос Анджелис. Тогава причината е описана като „непреодолими обстоятелства“, а впоследствие става ясно, че зад отмяната стои влошеното здравословно състояние на Биърд.
Извън музиката той управлява собствено ранчо в Ричмънд, Тексас, и се занимава с голф и автомобилни състезания. Оставя съпругата си Деби, с която има близнаци, както и дъщеря от предишен брак.
Франк Биърд остава зад барабаните на ZZ Top повече от 50 години — достатъчно дълго, за да се превърне от музикант в част от самата идентичност на групата.
И може би най-точно го казва самият той: намерил е хората, с които иска да свири, още в много ранна възраст. А после добавя с характерния си хумор, че с Били Гибънс и Дъсти Хил никога не му се е искало нито да напусне, нито да бъде уволнен.
