Йорданка Христова наскоро отпразнува 83 години, но признава, че цифрите не я притесняват. „Опитвам се да не им обръщам внимание и да живея ползотворно и ведро“, казва певицата пред "Супер магазин".
Повод за равносметката е и документалният филм за нея „Сенки в стената“, излъчен премиерно по БНТ. Христова благодари на телевизията, на сценариста Драго Драганов и режисьора Стенли Терзиев и подчертава колко важно е да бъдат съхранени огромните архиви на обществената телевизия и хората, които познават историята им.
Заглавието на филма идва от начина, по който певицата нарича хората, които е обичала и които вече не са до нея – „сенките в стената“.
„Острата болка, която усещаш при раздялата със скъпи хора, постепенно преминава, притъпява се. Но липсата им си остава завинаги“, признава тя.
„В моето семейство никога не е имало скандали“
Йорданка Христова е едва на 15 години, когато родителите ѝ се разделят. Въпреки това пази светли спомени от детството си.
„В моето семейство никога не е имало скандали“, казва тя и допълва, че е израснала с много обич. Според певицата най-важното при раздяла е родителите да не превръщат децата в свидетели на грубост и ожесточени конфликти.
От майка си и баща си научава, че най-важното е „да бъдеш добър и честен човек“, да обичаш хората, да уважаваш по-възрастните и да помагаш на по-слабите.
Първите ѝ хонорари били по 5 лева
В началото родителите ѝ не приемат идеята тя да се занимава професионално с музика. По онова време концертната дейност е ограничена и съществува представата, че певицата непременно трябва да работи по заведенията.
Сестра ѝ Лили обаче я подкрепя и именно тя я отвежда в студиото. След като я приемат, Йорданка постепенно става независима. Вили Казасян я харесва и я кани в програмите на „Студио 5“ в легендарната зала на БИАД на столичната улица „Раковски“.
„Първите ми хонорари бяха по 5 лева, после по 8, а тогава това бяха доста пари“, спомня си певицата. С парите обичала да черпи колегите музиканти в сладкарница „България“.
Днешният свят обаче ѝ изглежда много по-различен.
„Хората са отчуждени. Най-вече заради тези интернет връзки. Как може? Двойка седи на среща в ресторант и всеки си гледа в телефона? Това ли е общуване?“, пита Христова. Признава с усмивка, че и самата тя постоянно търси телефона си, макар напоследък да го изключва през нощта.
Голямата любов с Християн Платов
В книгите си певицата е разказвала и за десетгодишната си любов с музиканта Християн Платов.
„Имах една голяма любов с Християн. Живеехме в тотална бохема, без грижи, много пътувания, концерти... Хубаво беше, но вече бях поуморена“, спомня си тя.
По-късно Христова среща Георги Стоичков, с когото създава семейство. Той я впечатлява с това, че е „по-събран, много интелигентен“ и различен от хората, които е познавала преди. Тогава тя вече е над 30 и започва да мисли все по-сериозно за деца.
„В онзи ден, когато ме удари...“
Най-тежката част от разказа ѝ е свързана с края на брака.
По думите на Христова съпругът ѝ дълго време е бил внимателен, но около политическите промени през ноември 1989 г. напрежението в семейството се увеличава. Баща му е съден и впоследствие влиза в затвора, а натрупаното напрежение се пренася и у дома.
Певицата се страхува най-вече за децата си и решава, че трябва да сложи край на ситуацията.
„Реших, че за да продължа напред, защото това напрежение ще ме съсипе, трябва да взема решение“, казва тя.
И признава: „Чудех се как издържах 4 години.“
Христова разказва и за момента, след който решението ѝ става окончателно.
„Ние не сме се карали вкъщи. Може би в онзи ден, когато ме удари, му беше дошло в повече. Не съм му търсила сметка защо го е направил. Защото, ако го питам защо, значи съм готова на компромис. А аз не бях.“
Тя решава, че трябва да съхрани себе си и децата си и да осигури семейна среда „без напрежение и без агресия“.
„Тази дума „брак“ е ужасна“
Йорданка Христова обяснява, че е решила да говори за преживяното толкова години по-късно, защото знае, че домашно насилие има и в други семейства.
„Аз съм за разводите“, категорична е тя и добавя:
„Тази дума „брак“ е ужасна.“
Според нея не подписът е най-важното. Ако двама души се обичат и разбират, всеки сам може да реши дали има нужда от брак. За Христова основата на една връзка са уважението към партньора и децата, мирът, любовта, прошката и компромисът и от двете страни.
Трудните години след 10 ноември
Певицата говори и за това какво е било да бъде снаха на Григор Стоичков – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.
Тя подчертава, че е запазила добри отношения със свекъра и свекърва си до края на живота им и ги определя като достойни и честни хора. Самата тя никога не е била член на партията и твърди, че при запознанството си с бъдещия си съпруг дори не е знаела кой е баща му.
След политическите промени върху нея се струпват разводът, грижите за възрастните ѝ родители и общественото отношение към семейството. „Много ми се насъбра. Бяха трудни години“, признава Христова.
„Поживяла съм си“
След развода певицата не търси отново постоянен партньор.
„Винаги съм имала обожатели, да не се правя на света вода ненапита“, казва тя с усмивка. „Имало е разни връзки, както се казва, поживяла съм си.“
Но с времето решава, че няма нужда от постоянно присъствие на друг човек в дома си. Дори сънят се оказва аргумент – Христова има изключително чувствителен слух, спи с тапи за уши и маска за очи и признава, че хъркането до нея би било истинско изпитание.
Единственият път, когато забравила текста
За десетилетия на сцена и концерти на пет континента Йорданка Христова помни само един случай, когато забравя текста на песен.
Случва се в Дома на киното в Москва, където пеят само тя и Емил Димитров. Христова изпълнява „Молитва“ по стихове на Андрей Вознесенски и музика на Александър Йосифов.
Изведнъж забравя следващите думи. Китаристът Кирил Караколев повтаря интермедията, после започва да импровизира, но текстът не идва.
„Щях да потъна в земята“, спомня си певицата.
И тогава изведнъж всичко се връща в паметта ѝ. Изпълнението се превръща в огромен успех. Оттогава обаче винаги проверява предварително текстовете на песните на чужд език, особено ако не ги е пяла отдавна.
„Не съжалявам за нищо“
Днес голяма радост за Христова са внучките ѝ Екатерина и Елена. Тя си спомня, че никога не е принуждавала собствените си деца да се занимават с музика. Оставила ги да спортуват, да плуват, да карат колела и да растат свободно.
След брака си дори почти прекратява активната си кариера и пътуванията, докато децата ѝ не завършват училище.
А на въпроса какво ѝ липсва от младостта, на 83 години Йорданка Христова отговаря без колебание:
„Не съжалявам за нищо. Нищо не искам да повтарям.“
„Имала съм прекрасно детство, хубава професия, срещи с хора, пътувания. Ако сега започна отначало, никога няма да мога да имам това, което съм имала.“
