Нострадамус отново се завърна в центъра на страховете за бъдещето след едно от най-тежките природни бедствия тази година. Катастрофални наводнения и свлачища по границата между Непал и Тибет отнеха живота на над хиляда души, а хиляди останаха в неизвестност. Бедствието беше предизвикано от срутване на ледник, а огромна маса от вода, лед, кал и скали помете цели селища и водноелектрически обекти. За почитателите на френския пророк обаче случилото се веднага получи и друго обяснение - поредно негово мрачно предсказание.
Ще има големи наводнения
Мишел дьо Нострадам, останал в историята като Нострадамус, публикува през 1555 г. прочутия си сборник „Пророчества“. Текстовете му са написани в загадъчни четиристишия, изпълнени с метафори, а липсата на точни дати и ясни места позволява те да бъдат тълкувани по най-различни начини векове по-късно.
Един от най-често цитираните пасажи гласи, че земята ще стане още по-суха, а след това ще настъпят „големи наводнения“. Именно тези думи сега отново се разпространяват след катастрофата в Хималаите.
Самото бедствие обаче не е било цунами в точния смисъл на думата. Става дума за внезапно и изключително мощно наводнение, свързано със срутване на ледник, което е освободило огромни количества вода, лед и отломки. Потокът е разрушил пътища, мостове, сгради и цели части от населени места.
Няколко водноелектрически централи са били тежко засегнати, а стотици работници са останали блокирани или изчезнали в тунелите им. Спасителните операции продължават при изключително трудни условия.
Природата сякаш повтаря старите думи
Допълнително гориво за мистичните тълкувания дадоха и наводненията в Гранд Каньон в Аризона. Там внезапни порои отнеха човешки животи, наложиха евакуации и разрушиха важна инфраструктура.
За вярващите в пророчествата съвпадението изглежда зловещо - Нострадамус пише едновременно за суша и за огромни наводнения, а днешният свят действително преживява крайности от двата типа.
Учените, разбира се, имат далеч по-конкретни обяснения. Топенето и нестабилността на ледниците, екстремните валежи и променящият се климат увеличават риска от внезапни наводнения в редица региони. Това не доказва по никакъв начин, че Нострадамус е предвидил конкретните бедствия.
След бедствията идва страхът от война
Наводненията са само една част от новата вълна от тълкувания. Други стихове на Нострадамус говорят за „голяма война“, за хора, които загиват от зло, и за „червен враг“, който пребледнява от страх и кара „великия океан“ да трепери.
Тези думи периодично се свързват с различни конфликти и геополитически напрежения. В наши дни някои тълкуватели ги отнасят към войната в Украйна, противопоставянето между големите сили в Азия и напрежението около Тайван.
Подобни връзки обаче са изцяло съвременни интерпретации. В оригиналните стихове няма Русия, Украйна, Китай или Тайван, нито година, по която конкретно събитие да бъде разпознато със сигурност.
Марс и човешката кръв
Особено мрачно звучи и стихът, в който се появява Марс - римският бог на войната. Нострадамус пише за време, в което Марс управлява своя път сред звездите и човешка кръв поръсва светилището.
За любителите на пророчествата това е пряк символ на война и насилие. За историците обаче подобни образи не са необичайни за XVI век, когато Европа е белязана от непрекъснати конфликти, религиозни войни, епидемии и глад.
Нострадамус е живял именно в свят, в който катастрофите са били част от ежедневната реалност. Затова е възможно част от неговите текстове просто да отразяват страховете на собствената му епоха, които лесно могат да бъдат разпознати и в нашата.
Гладът - още едно мрачно предупреждение
Сред най-притеснителните предсказания, приписвани на пророка, са думите за „много голям глад“. И те днес се четат през призмата на войните, нарушенията на глобалната търговия и опасенията за енергийните маршрути.
Особено чувствителна остава темата за Ормузкия проток, през който преминава огромна част от световната търговия с петрол. Всяко сериозно нарушение на движението там може да повиши транспортните и енергийните разходи, а оттам да се пренесе върху цените на храните и останалите стоки.
Отново обаче няма никакво доказателство, че Нострадамус е имал предвид точно този регион или конкретен конфликт. Става дума за опит древните му образи да бъдат наложени върху днешните събития.
А след войната - срив на богатството
Още по-любопитни са икономическите интерпретации. На Нострадамус се приписват предупреждения за огромно богатство, което се превръща в прах, и за злато, губещо стойността си.
През годините тези редове са били свързвани с борсови крахове, инфлация, финансови кризи и дори с възможен край на съществуващия икономически модел. В определени среди се стига до далеч по-крайни твърдения - например че стиховете предсказват разпадане на капитализма.
Подобни заключения нямат историческа основа и са плод на свободни съвременни тълкувания. Но точно икономическата несигурност прави тези пророчества особено привлекателни във времена, когато хората се тревожат за инфлация, дългове, войни и нестабилни пазари.
Защо Нострадамус никога не изчезва
Може би най-голямата загадка около Нострадамус не е дали е виждал бъдещето, а защо почти пет века по-късно хората продължават да го търсят в настоящето.
Отговорът вероятно се крие в начина, по който е писал. Неговите четиристишия са достатъчно мрачни, но и достатъчно неясни, за да могат различни поколения да откриват собствените си страхове в тях.
Когато настъпи война, се намира стих за война. Когато удари наводнение, излиза пророчество за вода. При икономическа криза веднага се появява пасаж за богатството и златото.
Това не прави Нострадамус непременно пророк на конкретните събития. Но го превръща в огледало на човешкия страх - огледало, което всяка епоха поглежда, когато светът около нея започне да изглежда несигурен.
