През 1970 г. Съветският съюз започва експеримент, който звучи почти като научна фантастика - да пробие земната кора на дълбочина 15 километра и да надникне в свят, недостъпен за човека. Две десетилетия по-късно свръхдълбокият сондаж Кола достига 12 262 метра и се превръща в един от най-необикновените научни проекти на ХХ век. Това, което учените откриват в дълбините, се оказва много по-странно от очакваното.
Дупка по-дълбока от височината на Еверест
За да се добие представа за мащаба, ако връх Еверест бъде обърнат надолу и поставен в сондажа, върхът му пак би останал на повече от 3 километра от дъното. В същото време самият отвор е широк едва около 23 сантиметра.
Целта е да бъдат изследвани слоеве от земната кора, които дотогава са били познати основно от теоретични модели и косвени измервания. Но колкото по-надълбоко стигали учените, толкова повече започвали да откриват неща, които не съвпадали с предварителните им представи.
Вода там, където не трябвало да има
Една от най-големите изненади било наличието на вода на дълбочини, където учените не очаквали да я открият. Анализите показали, че дълбоко в скалите съществуват пукнатини и течности, които променили разбирането за структурата на континенталната кора.
Скалите също се оказали по-порести и по-малко плътни, отколкото предвиждали теоретичните модели. Вместо сравнително подредена структура, изследователите се сблъскали с много по-сложна и динамична среда.
Древен живот на километри под повърхността
На няколко километра дълбочина били открити микрофосили на едноклетъчни организми на възраст повече от два милиарда години. Откритието било особено любопитно, защото показвало, че следи от древен живот могат да се запазят в условия, които дълго време били смятани за прекалено екстремни.
Тези находки дали на геолозите още една причина да преосмислят представите си за историята на земната кора и за процесите, протичали в нея в продължение на милиарди години.
На 12 километра започва истинският кошмар за инженерите
Най-големият проблем обаче се оказала температурата. Предварителните изчисления показвали, че на около 12 километра тя трябва да бъде близо до 100 градуса по Целзий. Вместо това сондажната платформа се сблъскала с приблизително 180 градуса.
При такава температура скалите започнали да се държат по различен начин. Материалът станал по-пластичен, а техническите проблеми се увеличавали с всеки допълнителен метър. Сондирането ставало все по-бавно, по-скъпо и по-опасно.
Целта от 15 километра никога не била достигната. В началото на 90-те години проектът бил прекратен заради комбинацията от технически трудности, екстремни температури и нарастващи разходи.
Проектът спря, но загадката остана
Данните от сондажа показали, че дълбоките слоеве на континенталната кора са много по-сложни, отколкото се смятало преди това. Получената информация продължава да се използва при геоложки изследвания и десетилетия след края на проекта.
По-късно нефтената индустрия успява да пробие по-дълги сондажи, но те обикновено са под ъгъл. Именно затова Кола остава легендарен с рекордната си вертикална дълбочина.
А после се ражда легендата за „Кладенеца към ада“
Около изоставения сондаж постепенно започват да се появяват истории, които нямат нищо общо с официалните научни резултати. Най-известната легенда твърди, че учените спуснали микрофон в дълбините и записали звуци, наподобяващи човешки писъци.
Така се появява прякорът „Кладенецът към ада“. Историята се разпространява по света и превръща научния проект в част от градския фолклор, въпреки че няма доказателства, че подобен запис действително е направен.
Днес свръхдълбокият сондаж Кола е изоставен. Но онова, което учените успяват да открият на повече от 12 километра под повърхността, остава достатъчно необичайно и без легендите - вода, древни микрофосили, неочаквано порести скали и температура, която буквално спира човека по пътя му към дълбините.
