Хилядолетна история, лечебни минерални извори и спомен за царска гибел се преплитат в миналото на днешен Кюстендил. Основано от траките, селището е превърнато от римляните във великолепен град, наречен Пауталия - „градът на изворите“. Именно там е изграден вторият по големина Асклепион на Балканския полуостров, а векове по-късно, в битка край средновековния Велбъжд, загива българският цар Михаил III Шишман Асен. Историята на днешен Кюстендил разказа Любо Огнянов в специализираната рубрика на предаването си "Офанзива" по Нова нюз.
Всичко започва хилядолетия преди Христа. В района на Кюстендилската котловина и Осоговската планина се простират владенията на тракийското племе дентелети, които изграждат тук свое селище. По-късно то става известно като Пауталия - име, което означава „градът на изворите“ заради бликащата минерална вода. Въпреки древността на селището, дентелетите се споменават от древногръцките хронисти значително по-късно, разказва Мирослава Таскова от Регионалния исторически музей в Кюстендил.
„Първото споменаване на дентелетите е от 3 век пр. Хр., но по-късно се знае, че те са населявали земите по поречието на река Струма. За дентелетите се знае, че са били съюзници на римляните още от втори век преди Христа“, обяснява Таскова.
Под римска власт Пауталия преживява своя разцвет. Градът получава градски права в края на I век и се превръща във важен административен, търговски и балнеоложки център. Изгражда се крепостна стена, строят се обществени сгради, храмове и базилики. Пауталия е имала и правото да сече собствени монети - привилегия, давана само на най-значимите градове в империята. Покровител на града е богът-лечител Асклепий, но жителите са почитали също Аполон, Дионис, Херакъл и персийския бог Митра.
На склона на хълма Хисарлъка е бил разположен внушителен храмов комплекс, посветен на Асклепий. „Смята се, че е имало светилище преди това“, допълва Мирослава Таскова.
Римляните изграждат в Пауталия огромен за времето си Асклепион – комплекс, включващ бани и храмове, който е вторият по големина на целия Балкански полуостров. В сърцето на съвременния Кюстендил и днес могат да се видят останките от римските терми. „Асклепионът е голям комплекс, който е включвал храмове, лечебници, помещения за физиотерапия, стадион, библиотека, театър, а термите са били част от този комплекс. Това са едни от най-големите обществени бани на територията на днешна България, т.нар. имперски терми“, разказва още експертът. От тях са запазени девет помещения с внушителни размери и сложна отоплителна система.
В непосредствена близост се намира и най-старата църква в града - „Свети Георги“, издигната през XI век. Легендата свързва храма със смъртта на цар Михаил III Шишман Асен, който загива в битката при Велбъжд през 1330 г. Смята се, че под основите на църквата е съществувал по-стар средновековен храм.
След като Константин Велики обявява християнството за официална религия в началото на IV век, Пауталия се превръща в център на епископия. В града е изградена и внушителна епископска базилика.
В началото на IX век хан Крум завладява Сердика и така започва експанзията на българите на югозапад. Вероятно в този период градът, който вече се нарича Велбъжд, става част от българската държава. Името произлиза от старобългарската дума за „камила“. С приемането на християнството при цар Борис I Велбъжд се утвърждава като важен епископски център, а крепостта му е подсилена.
След падането на България под византийска власт, районът е нападан от печенеги. Велбъжд се връща в пределите на българската държава през 1204 г. по време на управлението на цар Калоян. Именно по време на Втората българска държава градът преживява истински икономически разцвет. В началото на XIV век районът е завладян от сръбския крал Стефан Милутин, който е бил женен за Анна Тертер, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.
Източник: Любомир Огнянов, НоваНюз
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
