Античен камък зарежда с енергия всеки, който стъпи върху него
Там, където е днешният Кюстендил, римляните създават град още преди 2000 г. Превзели земите на тракийските племена, новите завоеватели превръщат старите селища в твърдини. През вековете около топлите извори на това място израства крепост и важен търговски център. Смята се, че името Пауталия идва от тракийската дума "поте", което значело извор. Древното селище е с интензивен живот - административен, стопански и културен център на обширна територия. Пауталия получава градски права през 106 г. от н.е. и добавя към името си представката "Улпия" (на лат. Ulpia Pautalia) . По времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за обществения живот.
След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия Чдиоцез на Пауталийската епископия.
Руините на тази крепост се намират на най-високата равнинна част на хълма Хисарлъка, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Историята разказва, че е построена в края на тV - нач. на V в., реконструирана е през Vт в. и е просъществувала по време на Първата и Втората българска държава, но е разрушена от османските завоеватели през XV в. А самото име
Хисарлък идва от турското име "Асарлък", означаващо крепост
И до днес в подножието му бликат топлите минерални извори. По много пауталийски монети е изсечен лечебният символ на лековитите извори, което говори за тяхното използване още от древността.
Древна легенда разказва, че римският император Улпиус Траян дълги години страдал тежко от кожна болест. Цялото му лице се покрило с рани. Никой не можел да го излекува. Раните започнали да обхващат и тялото му. Здравето му от ден на ден се влошавало. Силите му постепенно го напускали. Тогава една знахарка му разказала за лековитите минерални извори. Императорът решил да опита и това средство. Слугите му го донесли на носилка и го оставили край бликащо минерално изворче. От животворната вода силите на императора се върнали. Той станал и измил лицето си. Раните му изчезнали. Тогава Улпиус Траян вдигнал ръка и казал на своите придружители: "От днес нататък този град с лековити извори ще носи името Пауталия (Изворен град).
Славата на Кюстендил като балнеоложки център за съжаление е останала в близкото минало, но е на път да придобие модерно звучене. Интересът на туристите може да бъде привлечен и от най-новата придобивка. Древната крепост се лъска по проект, за да се превърне в атракция, която дава заявка да е
не по-малко привлекателна от Цари Мали град
И ако възстановките при Белчин баня са плод на историческа фантазия, защото не е известно точно как е изглеждала там твърдината, то Акрополът на Пауталия се възстановява такъв, какъвто са го направили неговите строители.
Проектът за възстановяването на крепостните стени е на арх. Юлий Фърков и екипа му и отлежа известно време, докато се намери финансиране. Парите дойдоха от Публичната инвестиционна програма за развитие на регионите. С одобреното финансиране от над 4 милиона лева миналото лято започна възстановяване на крепостна стена. Издигнати отново бяха три от бойните кули. В тях ще бъдат настанени музейни експозиции с ценни артефакти, намерени при проучването на акропола. Докато строителите вършеха своята работа, археолози правиха проучвания в района на калето. Те откриха множество антични монети, върхове на стрели и части от стари оръжия, огромни керамични делви за съхранение на хранителни продукти, които вече са подредени край възстановените римски стени.
Още през лятото се заговори, че строителите са намерили античен камък, който зарежда с положителна енергия като се стъпи върху него. Първите мераклии изпитали чудодейните му свойства веднага. Според преданието такива камъни имало само на още 2 места в Европа.
Археологическите проучвания на крепостния хълм са започнали още през 1906 - 1907 година от акад. Йордан Иванов, чието име не случайно носи Регионалният исторически музей в Кюстендил. Проучванията продължават през 60-те години на ХХ век и в тях участва и авторът на проекта арх. Фърков. През 1968 - 1973 година е извършвана консервация, а преди четири години със средства от европейски проект са направени и около 70 метра консервационен надзид. Всичко, направено до момента, беше запазено.
Художествено осветление ще направи мястото още по-атрактивно
особено през тъмните часове на денонощието.
Предстои до първа пролет да се обособи сцена за представления с капацитет от 300 места по подобие на гръцки театрон. Непосредствено до крепостната стена ще има и посетителски център, а местната власт вече работи по създаването на достатъчно паркоместа. Накрая се предвижда да се издигнат 25-метрови пилони за българското знаме и флага на община Кюстендил.
Още преди официалното откриване обновената крепостната стена на "Хисарлъка" привлича посетители. През почивните дни около отминалите празници, въпреки ниските температури, десетки жители и гости на града се изкачиха на хълма, за да видят реновираната крепост. Мнозина се похвалиха във Фейсбук със селфита край възстановените бойни кули и надградената крепостна стена на Акропола на древна Пауталия.
Вижте зоопарка и вековните секвои
За посетителите на хълма привлекателен може да бъде и общинският зоопарк, който е добре обгрижван и приятен за разходка. Неговите обитатели са приятна гледка за малки и големи.
Хълмът Хисарлъка и е парк. За негов създател се сочи лесовъдът Йордан Митрев (1866-1936). Близо до възстановената римска крепост е неговият бюст паметник. На лесовъда се приписва и заслугата за опазването на рядко срещана гора от вековни секвои в местността Ючбунар. Ако любителите на вековни дървета, привлечени от поверието, че от тях се черпи жизнена енергия, искат да видят тази гора, ще трябва да си намерят водач, защото до нея се стига по горски пътеки, които от първи път трудно ще бъдат намерени.
Възстановената крепост може да стане отправна точка за приятна разходка из този район не само по време на традиционни празници в културния календар на общината. През пролетта в центъра на празника е черешата, а есента има ден, посветен на плодородието. Но и в обикновени дни Кюстендил е готов да посрещне гости и да покаже антични обекти, старите бани и минерлани извори, специализирани музейни експозиции на различни места в града. По централната градска алея може да се пие кафе и да се хапне. Достатъчно са и леглата в кокетните семейни хотели и в тези, които са още от времето на соца, но вече са частни. Някои от тях са захранени с минерална вода.
Градът и околностите са богати и на обекти за поклоннически туризъм. Оазис на православието е средновековната черква "Св. Георги". Със консервираните си стенописи и живописния си двор, тя е привлекателен религиозен музей. А непосредствено до нея в отделна сграда е подредена експозиция от икони от различни времена, събрани и съхранени от черкви от региона.
Туристи учат местни занаяти
Наскоро в Кюстендил беше открит и Център за подпомагане на местните занаятчии и традиции. Освен като средище на майсторите на народните занаяти, центърът е привлекателен и за туристите, защото предлага за продан произведеното от местните занаятчии. Идеята на Регионалната занаятчийска камара е да има ателиета за тъкане на стан, за плетене и рисуване. Така тайните на занаятите ще се предават на следващите поколения. Ще се създаде и възможност туристите в града да научат за местните занаятчийски традиции. Замисълът е демонстрациите да се правят в специални шатри, разположени на различни места в града.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
