В бронзовите зверове на историческия мост туптят сърцата на революционери и просветители, съратници на Васил Левски
Четири години след гибелта на Васил Левски, в София отново са издигнати бесилки. Те са за четирима негови съратници – книжарите Георги Стоицев-Абаджията, Стоян Табаков, Киро Кафеджи и Никола Крушкин-Чолака. Заедно с Апостола те са основатели и участници в революционни комитети, подготвящи Априлското въстание. Будители и революционери. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се издигне паметник в тяхна чест. Така през 1891 година е изграден Лъвов мост – неговите четири лъва символизират четиримата обесени софийски книжари. Строителството е възложено на фирмата „Братя Прошек“, а самите лъвове са изработени във Виена от Филип Ваагнер Биро, който ще изгради и Желязната църква в Цариград.
Известната художничка Милена Велчева наскоро създава квадриптиха „Четирите лъва“, посветен на мъчениците на вярата и просвещението. Ето какво разказва тя за образите на позабравените революционери и просветители.
„Идеята за квадриптиха се роди на среща с епископ Сионий след откриването на изложбата ми „Преображение “ в Бачковския манастир. Вероятно той би могъл да възложи изобразяването на иконописец, но избра образите да бъдат пресъздадени от съвременен художник, за да се приближат до днешния човек. Квадриптихът е експониран в манастира, който освен като православен духовен и исторически , се отличава и със силна просветителка дейност със своите библиотеки, читални, изложбени зали и книжовен живот от векове.“
Квадриптихът е композиция от портретите на четиримата герои и от алегорични изображения, свързани със съдбите им – скулптури на лъвове, софийските църкви „Свети Крал“ и „Свети Спас“ в тяхната историчност, роденото няколко месеца след смъртта на Никола Чолака негово дете Любица, сянката на майката на Георги Абаджията, Голгота зад Стоян Табака, книги с откъси от „Вятър ечи, Балкан стене...“ до Киро Кафеджи Песнопоеца... Символика, трагика и героика в красота, светлина. Синя, небесна, въздушна тоналност с бели, червени и черни акценти. Лъх на тишина, сияние, което идва от същността на образите.
Картините бяха показани за първи път в столичната галерия „Средец“ в рамките на изложбата на Милена Велчева „Преображение - процес“ и предизвикаха особен интерес.
„В очите на мъже, които знаеха потресаващата история на книжарите, съм виждала дори сълза. По-малките най ги вълнува Песнопоеца. От него няма останала фотография и никой не знае как е изглеждал. Беше ми трудно с образа му, огромна отговорност е да го измислиш, да го провидиш, да го усетиш и предадеш, да го вмениш на зрителя. Измъчвах се и се питах имам ли право на това, но когато прочетох, че майка му се е казвала Милена, като мен, усетих това като знак. Контрастът между бесилката и почти детинското лице въздейства силно. Получих писма от учители, които желаят да включат квадриптиха в учебните си програми, за да предадат на децата определени ценности, да им кажат с картините нещо важно отвъд думите.“, споделя още Милена Велчева. Четирите портрета са потопени в усещане за вечност, молитвеност, медитативност, а символиката напомня триединството Вяра, Революция и Просветителство.
Първият е Никола Стефанов Крушкин
Наричан е Чолака (Едноръкия) заради изгорената в детството лява ръка. Остава сирак от малък и постъпва като послушник в Драгалевския манастир “Св. Богородица Витошка”, чиито игумен е съратникът на Левски отец Генадий Скитник. Свещеникът запознава момчето с Дякона. Под прикритие на таксидиотството Чолака обикаля и помага за основаването на тайни революционни комитети в Софийско. Софийският таен революционен комитет често заседава в книжарницата му на тогавашния пазар “Куру чешме”, днес ъгъла на улица “Алабин” и булевард “Витоша”. В нея той разпространява бунтовни и патриотични брошури, там крие и Ботеви четници. Въпреки че София не въстава през април 1876 г., дейността на книжарите оказва силно влияние върху хората.
Никола Крушкин винаги е облечен “а ла франга”, както и останалите книжари. На дъното на шапката си изписва цветиста ругатня срещу турците и без колебание и с удоволствие я сваля пред минаващи турски големци. Обесен е пред книжарницата си. Пред бесилката изрича: “Аз роб умирам, но българите свободни ще живеят!”.
Вторият е хаджи Стоян Неделчев Табаков-Книжаря
Той посещава Божи гроб и става хаджия. Носи прякора Табака, защото е с бяла кожа и руса коса. Около 1864-1865 г. открива първата в София книжарница на Златарската чаршия, днешната улица “Сердика”. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония. Заедно с Георги Стоицев-Абаджията, Никола Крушкин-Чолака и Киро Геошев разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание до Мехомия, от Източна Македония до Кюстендил, държат връзка с всички учители и будни хора.
Книжаря, задно с братовчед си Никола Вардев, са активни членове на Софийския революционен комитет, основан от Левски през 1870 г. По подозрение за революционна дейност турците правят обиск в книжарницата. Откриват революционни книжа и двамата са арестувани за разпространение на съставения от Никола Вардев сборник - песнопойка с патриотични текстове “Народни песни”.
Стоян Табаков е осъден на смърт. Екзекуцията се извършва близо до книжарницата му - на днешния булевард “Дондуков” след ул. “Веслец”. Облечен е като за празник, а след прощалната прегръдка казва на другарите си: “Не се бойте! Бесилката ще ни е причастие!”. Пред самата екзекуция изтръсква цигарето си, мушва го в джоба си и сам навежда глава, да му нахлузят дъсчицата, на която е написано за какво е осъден. Кореспондентът на английския Standard, който е присъствал на ужасяващото зрелище, е толкова впечатлен от самообладанието на българина, че поискал турските управници да му продадат дрехите и цигарето на Стоян Табаков - да ги фотографира и да ги прати на Мадам Тюсо в Лондон за нейния Музей на восъчните фигури. Отказват му, но той все пак успява да ги вземе...
Георги Стоицов-Абаджията е третият
Служи като псалт в църквата “Свети Крал” - “Света Неделя”. Куриер на Софийския комитет. Притежава книжарница в Драз махала - при днешния Лъвов мост. Докато европейската дипломация преговаря усилено за свикването на Цариградската конференция, а в Лондон се провежда “Парламентът на протеста”, София се вълнува. Властта подозира, че населението се организира за съпротива, но не става известно кой е вдъхновителят. Пристигат доноси срещу Георги Стоицев. Конници го настигат около Радомир, където той отдъхва край огъня на овчар. Разбирайки, че ще бъде заловен, Стоицев си спомня думите на Никола Чолака: “Заловят ли те - всичко в пламъците и “Нищо не зная!”. При Стоицев, който вече е разпространил “опасната” литература, има само една книжка - “Народни песни”. Но в нея е забранената по това време “Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов. Побързал да я хвърли в жаравата, но я обърква с тескерето си. При разпита в София Георги Стоицев отрича абсолютно всичко, като твърди, че намерил книгата по пътя. Но съдът разпитва майка му – простодушната жена признава, че песнопойките се разпространяват от него и останалите книжари. Присъдата е смърт чрез обесване. Георги Абаджията е обесен до книжарницата си, непосредствено до днешния Лъвов мост.
Четвъртият е Киро Геошев Кафеджи -Песнопоеца
В книжарницата му поднасят кафе, оттам е и прякорът му. Рекламира книгите, които предлага, пеейки. Приютява Софийския комитет, крие комитетските пари и помага за направата на фалшиви паспорти. Няколко пъти Киро се среща и с Левски. Като негов сподвижник пропагандира българската национална идея. Организира и финансира протестна делегация на българите от Софийско и Пернишко до руския цар, за да свидетелстват за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание. Обесен е над олтара на старата църква “Св. Спас” - руините й се намират под Булбанк.
Цяла Европа научава за обесването на четиримата книжари от София. Дик де Лонли, военен кореспондент на френския вестник Le monde illustre, пише: “Накрая обесиха и едно дете... То пееше славянска патриотична песен пред бесилката”. Това е Киро Геошев, който пее пред смъртта “Вятър ечи, Балкан стене”.
Удивително е това, което се случва с Никола Вардев – петият книжар. Всички очакват изпълнението на присъдата му. Пускат при него само малката му дъщеричка Катерина, да му донесе вещи от първа необходимост. И тя мушва скришом в ръцете му гребенче, на което с игла са надраскани думите: “Преструвай се, че приемаш исляма. Русите идват!”. Решението е на хората от комитета, съгласувано и с другите осъдени – Никола Вардев да бъде спасен, за да се грижи за децата на обесените.
Вярвали са, че Освобождението е на няколко глътки въздух. Но едва ли са вярвали, че след него държавата ще помага на семействата на загиналите патриоти. И те наистина остават без покрив и хляб. Никола Вардев е помилван и след Освобождението се грижи за семействата на убитите си съратници. И книжарите, и другите загинали със сигурност са се досещали какво я чака България след Освобождението - боричкане за власт, избуяли диви страсти, равнодушие към участта на сираците... Райна Княгиня се скита, куцайки по крайните квартали на София, с жалка пенсия, отпусната след унизителни молби. Дълго чакане за пенсия и унижения са отредени на съпругата и дъщерята на Ботев. Едва пет турски лири на месец като помощ дочаква ослепелият Добри Чинтулов, с чиято песен „Вятър ечи, Балкан стене“ софийските книжари се разделят с младия си живот...
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
