Блестящ е в това да играе обикновени герои, и да говори на…български!
Има актьори, които впечатляват с красота. Други - с харизма. Трети - с огромен талант. Но Том Ханкс успява да направи нещо много по-трудно – да накара милиони хора по света да му вярват. Когато е капитан, сме убедени, че ще спаси екипажа си. Когато е обикновен човек, изгубен на самотен остров, страдаме заедно с него. А когато тича през живота като Форест Гъмп, сякаш всеки от нас открива частица от себе си.
Днес Том Ханкс е една от най-уважаваните личности в Холивуд. Носител е на два поредни "Оскара", има десетки култови роли, милиони почитатели и безупречна репутация.
Малцина обаче знаят, че зад тази усмивка се крие едно дете, което отраства в несигурност, самота и непрекъснати раздели.
Томас Джефри Ханкс се ражда на 9 юли 1956 година в Конкорд, Калифорния. Баща му Амос Ханкс работи като готвач, а майка му Джанет Фрейджър е служителка в болница. Семейството никога не живее разточително, но истинското изпитание идва, когато Том е едва петгодишен.
Родителите му се развеждат. По онова време разводите все още са рядкост в Америка и раздялата разтърсва живота на четирите деца. Още по-болезнено е, че братята и сестрите са разделени. Том и по-големият му брат остават при баща си, докато двете им сестри заживяват с майка си.
По-късно актьорът ще признае, че това е моментът, в който започва да се чувства човек без истински дом. Следват години на непрекъснати премествания. Баща му често сменя работата си и семейството живее ту в Калифорния, ту в Невада, ту на друго място. До завършването на гимназията Том вече е сменил десетки адреси и няколко училища. „Бях ужасно срамежлив“, разказва той години по-късно. „По-лесно ми беше да наблюдавам хората, отколкото да бъда един от тях“.
Без сам да подозира, именно това ще се превърне в най-голямото му предимство като актьор. Докато другите деца играят, Том наблюдава. Запомня жестове, начин на говорене, реакции, изражения. По-късно всички тези малки детайли ще оживеят в неговите герои.
В училище не е сред популярните ученици. Не е капитан на отбора, не е лидер на компанията и рядко попада в светлината на прожекторите. Единственото място, където се чувства истински свободен, е училищната сцена.
Там се случва нещо необяснимо. Срамежливото момче, което трудно разговаря с непознати, внезапно започва да говори уверено пред стотици хора. Под прожекторите страхът изчезва. Театърът се превръща в неговото убежище. Също като при Силвестър Сталоун, помните ли?
След гимназията записва театрално изкуство в Chabot College, а по-късно продължава в California State University в Сакраменто. Вместо да мечтае за Холивуд, той мечтае просто да играе. Получава покана да се присъедини към престижния Great Lakes Theater Festival в Кливланд. Това означава да напусне университета без диплома и да се хвърли в неизвестното. Повечето хора биха избрали сигурността, ала Том избира сцената.
Заплатата е символична, животът е труден. Денем носи декори, вечер репетира, а през нощта учи текстове. Но никога не се оплаква. Тъкмо в този период започва да изгражда онази дисциплина, която по-късно ще впечатлява всички режисьори. За него няма малки роли, няма излишни репетиции и няма момент, в който да не дава всичко от себе си. Там разбира, че талантът никога не е достатъчен. Нужни са характер, постоянство и готовност да започваш отначало всеки ден. Но въпреки любовта към сцената животът му тепърва ще стане още по-труден.
Глад, лишения и мечтата, която отказа да умре
През 1978 г. се жени за актрисата Саманта Луис. Малко след това се ражда синът им Колин, а две години по-късно и дъщеря им Елизабет. Ханкс по-късно признава, че е имало дни, в които парите не стигали за най-елементарните сметки. Наемът, храната и грижите за двете малки деца тежали повече от всичко останало. „Не се страхувах, че няма да стана известен. Страхувах се, че няма да мога да платя сметките си“, казва той. За да издържа семейството си, приема всякакви роли. Играе в театъра, снима малки телевизионни участия, озвучава реклами и непрекъснато обикаля прослушвания.
Отговорът почти винаги е един и същ. „Ще ви се обадим“. Телефонът обаче рядко звъни. Продуцентите не виждат в него типичната холивудска звезда. Не е високият красив герой с идеална усмивка. Няма и излъчването на екшън идол. Том изглежда... обикновен. Именно това качество по-късно ще се превърне в най-голямото му оръжие.
През 1980 г. благословенията се изсипват като дъжд. Получава една от главните роли в телевизионния сериал Bosom Buddies. Историята разказва за двама млади мъже, които се преобличат като жени, за да могат да живеят в общежитие с нисък наем. Днес сюжетът звучи необичайно, но тогава сериалът привлича вниманието с нестандартния си хумор. Макар да не се превръща в голям телевизионен хит, благодарение на сериала, Холивуд вижда, че Том Ханкс има безупречно комедийно чувство и невероятна естественост пред камерата. Сред тях е младият режисьор Рон Хауърд. Той съзира в непознатия актьор нещо, което останалите пропускат. „Имаше честност в лицето му“, ще каже години по-късно Хауърд. „Когато Том говори, ти му вярваш“.
Големият шанс
През 1984 г. Хауърд кани Том Ханкс за главната роля в романтичната комедия „Плясък“. Историята за млад мъж, който се влюбва в русалка, изненадващо се превръща в един от големите хитове на годината. Публиката се влюбва в естествения чар на Ханкс. За първи път името му започва да се появява по първите страници на развлекателните списания. Следват още успешни комедии –„Евтиното е скъпо“, „Драгнет“, „Търнър и Хуч“, „Предградие“. Всяка от тях затвърждава репутацията му на един от най-добрите комедийни актьори на своето поколение. Том започва да усеща, че може повече. Иска да разказва истории, които остават. Този момент идва през 1988 година.
Режисьорката Пени Маршал му поверява главната роля във филма Big.
Историята е проста – 12-годишно момче си пожелава да стане голямо и на следващата сутрин се събужда в тялото на възрастен мъж. Том Ханкс прави нещо невероятно. Не играе възрастен. Играе дете, попаднало в света на възрастните. Точно това превръща филма в сензация. Критиците са възхитени, а публиката аплодира новата звезда. На 32 години Том Ханкс получава първата си номинация за "Оскар". Изведнъж човекът, който допреди няколко години не може да плати сметките си, вече е сред най-търсените актьори в Холивуд.
Небивала роля, небивал успех!
Режисьорът Джонатан Деми му предлага ролята на адвоката Андрю Бекет във филма „Филаделфия“ – история за млад мъж, уволнен заради това, че е болен от СПИН. По онова време това е една от най-деликатните теми в американското общество. Много известни актьори отказват ролята, страхувайки се, че подобен филм може да навреди на кариерата им. Том Ханкс не се колебае. За ролята сваля повече от 12 килограма, променя гласа си и прекарва месеци в срещи с лекари и пациенти, за да разбере през какво преминават хората с тази диагноза. Резултатът е поразителен. Критиците наричат изпълнението му едно от най-силните в историята на киното. През 1994 година Том Ханкс печели първия си "Оскар" за главна мъжка роля.
Форест Гъмп и кутията шоколадови бонбони
Само година по-късно Ханкс приема сценарий, който повечето студиа смятат за твърде странен. Главният герой е мъж с нисък коефициент на интелигентност, който без да иска се оказва свидетел и участник в най-важните събития в американската история. Самият Том признава, че първоначално не е бил сигурен дали филмът ще е успешен. Дори се съгласява да получи процент от приходите вместо висок хонорар, защото студиото не вярва особено в проекта.
Оказва се едно от най-добрите решения в живота му. „Форест Гъмп“ се превръща в световен феномен. Фразите „Животът е като кутия с шоколадови бонбони“ и „Бягай, Форест, бягай!“ стават част от попкултурата.
Филмът печели шест награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добър актьор. Той става едва вторият актьор след Спенсър Трейси, който печели две поредни награди "Оскар" за главна мъжка роля.
Следва истински парад на филми, превърнали се в класика. "Аполо 13", "Имаш поща", "Хвани ме, ако можеш", "Терминалът", "Капитан Филипс", "Шифърът на Леонардо", "Мостът на шпионите" и др.
Човек срещу океана
За "Корабокрушенецът" Том Ханкс буквално променя тялото си.
Първо снима началните сцени. След това продукцията спира за почти година, за да може той да отслабне с повече от 20 килограма, да пусне дълга коса и брада и наистина да изглежда като човек, оцелявал години на самотен остров.
Любопитното е, че по време на снимките актьорът получава малка рана на крака. Той не ѝ обръща внимание. Инфекцията обаче става толкова сериозна, че лекарите са принудени да го оперират по спешност. Ако операцията беше отложена още няколко дни, съществувала реална опасност да загуби живота си.
Любовта, която победи Холивуд
Има една стара шега, че в Холивуд филмите понякога издържат по-дълго от браковете. На този фон историята на Том Ханкс и Рита Уилсън изглежда почти невероятна. Двамата се запознават още в началото на 80-те години, когато снимат телевизионния сериал Bosom Buddies.
По-късно се срещат на снимачната площадка на филма Volunteers. По това време Том все още е женен за първата си съпруга Саманта Луис. След раздялата им през 1987 година той не крие, че разводът е едно от най-трудните преживявания в живота му. Година по-късно, през 1988-а, се жени за Рита. Оттогава двамата са заедно вече близо четири десетилетия – нещо почти немислимо за Холивуд. Имат две деца-Честър и Труман. Самият Том често казва, че тайната не е в някаква специална рецепта. „Ожених се за правилния човек“, казва той с усмивка.. Рита Уилсън е родена през 1956 година в Лос Анджелис, Калифорния под името Маргарита Ибрахимов. Баща ѝ Хасан Ибрахимов е български мохамеданин, роден в село Брещене край гръцко-българската граница. По-късно семейството му се премества в България. След Деветосептемврийския преврат Ибрахимов е изпратен в лагера “Куциян”. Успява да избяга и да замине за Америка, където започва работа като сервитьор. През 1960 година получава американско гражданство, приема християнството и променя името си на Алън Уилсън. “Успял е да купи къща за семейството си само с бакшиши”, разказва по-късно Том Ханкс. Именно на него Ханкс посвещава ролята си във филма “Терминалът”, където говори на български.
Преди години попитаха Ханкс как би искал да бъде запомнен. Той се усмихна и отговори съвсем просто: „Надявам се хората да кажат, че съм бил добър човек“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
