Някъде между безкрайните житни поля на Добруджа и дълбокото синьо на Черно море се крие едно от най-спокойните и диви кътчета по българското северно крайбрежие – село Крапец. Само на 10 км северно от Шабла и съвсем близо до границата с Румъния, това малко рибарско селище стои встрани от шума на курортите.
Селото привлича туристите с най-дивият плаж на България – километри незастроено крайбрежие, част от Натура 2000 зона, както и Дуранкулашко езеро – рай за орнитолози и любители на природата. Крапец пази и останки от едно от най-старите праисторически селища в Европа.
Старите хора в селото разказват, че някога по тези земи живеел мъдър рибар на име Крапе. Всеки ден той излизал в морето с малката си лодка, но не ловял риба за търговия, а само колкото му трябва, за да се прехрани. Хората го уважавали заради честността и добрината му. Говорело се, че познавал езика на вятъра и умеел да усмири буря само с дума.
Една нощ, когато морето се разбушувало страховито, а селото било на път да бъде залято от вълните, Крапе се качил на брега и запял стара, забравена песен. Морето утихнало. Оттогава местните го нарекли “пазителя на вълните”, а селото – Крапец, в негова чест. Някои още вярват, че ако застанеш на скалите при пълнолуние и затвориш очи, можеш да чуеш песента на Крапе, носена от вятъра, който винаги намира път обратно тук.
В непосредствена близост до селото има множество забележителности, които могат да бъдат видени. Една такава е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро, обитавано от първото уседнало земеделско население на Европа. Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 г. пр.н.е. През Древността районът е обитаван от траките. При езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.
Първото известно писмено споменаване на селището е от 1573 г., когато се среща под името Гърбидже (в превод – „гърбица“). През 1676 г. се появява под друго име – Гарбиче-кариеси, а през 1786 г. австрийският пътешественик Венцел фон Бронард го описва като Карибчикьой, разположено между Шабленския фар и днешното село Иланлък, което вече се намира в Румъния.
През 1832 г. селището вече е известно под името Карапез, а в средата на XIX век – Карапча, като тогава тук живеят 24 български домакинства. Според преданията, името идва от ямболското село Карапча (дн. Маломир), откъдето се преселват първите заселници.
Една от най-драматичните страници в историята на селото е от 21 август 1916 г., когато румънски войски нахлуват в Крапец, тогава вече с над 100 къщи. Всички мъже и дори момчета над 12 години са отвлечени и изпратени в трудови лагери в Молдова.
След Първата световна война, през 1917 г., някои руски емигранти се установяват в селото. Те, заедно с по-старите руски заселници от Добруджа, оставят следа в историята на Крапец, като северната му част и до днес се нарича „казашките къщи“. След 1940 г., когато Южна Добруджа се връща към България, в селото се заселват и българи, преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. Крапец носи днешното си име.
Един от символите на селото е първата възрожденска черква. Тя е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през турското робство, тя е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през Освободителната война, защото само след двайсет години, през 1888 г., карапчани построяват нов храм.
Сегашната черква е построена през 1888 – 1889 г. със средства на Добри Киров, който дава по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Храмът носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото. Църквата действа до средата на XX в., впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. е ремонтирана и реставрирана със средства на хора от селото. На 24 май 2010 новата църква „Св. св. Кирил и Методий“ е официално открита и осветена.
Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг „Карвуна“ недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след къмпинг „Космос“.
Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация „Льо Балкан“ и Българската природна консерватория „Добруджа“. Резерватът и околната зона, защитена по програмата „Натура 2000“, зона са част от миграционния път „Via Pontica“.
Лагуната с околното море и крайбрежната зона е известно място за всички любители на лова и риболова. В селото се намира ботаническа градина „Hortus Australis“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
