Едно от най-мистичните места в Средна гора е мегалитният комплекс „Вратата на Богинята“.
На 6 кч от Казанлък, над село Бузовград, се издига древен трилит, който пленява посетителите със своята величествена природа и хилядолетна история. Мястото е красиво и загадъчно, а въздействието му се усеща още от първите стъпки по хълма.
Светилището е от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха – преди повече от 4000 години.
Археолозите смятат, че конструкцията е създадена от население, живяло по нашите земи още преди траките, които по-късно го наследяват и го превръщат в култов център. Мегалитът е изграден от масивни каменни блокове, поставени с такава точност, че до днес поражда въпроси как това е било възможно в онези древни времена.
„Вратата на Богинята“ е сред най-ярките примери за археоастрономическо съоръжение у нас.
Отворът в средата – своеобразен каменен прозорец – е ориентиран така, че в деня на лятното слънцестоене, точно при залез, лъчите преминават през него и озаряват мястото със златиста, почти мистична светлина. Този феномен кара мнозина да го наричат „Българския Стоунхендж“.
Според тракийските вярвания залезът е символ на смъртта и прехода към света на мъртвите.
Затова светилището често е наричано „Врата към отвъдното“. Смята се, че точно тук древните жреци са извършвали ритуали за изпращане на душите и че мястото е служило като портал между световете. Легенда гласи, че този, който премине през каменната порта с чисто сърце, получава сила, вдъхновение и духовно пречистване.
От мегалита се откриват изумителни гледки към Казанлъшката котловина и Стара планина.
При ясно време се виждат монументите на Шипка и Бузлуджа. Разположението на мегалита не е случайно – той попада в своеобразен триъгълник, чиито други две точки са древната столица Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според някои изследователи това подчертава ролята му в системата на древните култове и наблюдения.
До светилището води добре поддържана екопътека, която започва от село Бузовград.
Минава се покрай Мъжкия камък, крепостта Бузово кале и тракийска гробница. Пътят е маркиран и отнема около час, а разходката е приятна благодарение на прохладната гора и красивите гледки. Мястото се посещава целогодишно, но най- впечатляващо е през пролетта и есента.
През 2013 г. мегалитът е обявен за природна забележителност заедно с близката римска крепост – Бузово кале.
В момента се работи за получаване на статут на паметник с национално значение. Целта е светилището да бъде популяризирано като един от най-ценните древни културни обекти в България.
На отсрещните хълмове, видими през каменния прозорец, според изследователи са съществували подобни съоръжения.
Това подсказва за мрежа от наблюдателни точки, използвани за сигнализация чрез огньове през нощта и слънчеви отражения през деня. Тази практика е характерна за древни общества, развили ранни форми на комуникация между отдалечени пунктове.
Близо до светилището се намира и друг известен природен феномен – „Бащиният камък“.
Той е естествено скално образувание, силно различно от самия мегалит, макар често да се бъркат. Намира се на около 15–20 минути пешеходно разстояние и се свързва с древни символи за плодородие и мъжка сила.
Мястото има силно енергийна репутация и привлича не само туристи, но и хора, търсещи духовно преживяване.
Посетителите често споделят усещания за спокойствие, заряд и лекота.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
