Коматинските скали са забележителност, която може и да не е позната на много туристи, но със сигурност се знае от търсачите на мистичното. Те представляват един природен феномен, разперил снага между симитлийските села Брестово и Сухострел, на 25 км над град Симитли.
Коматинските скали или Коматиница са огромен, причудлив и все още слабо познат на туристите магичен скален комплекс, който е изпълнен с мистика и много легенди векове наред. Те разказват за войводи, хайдути, комити, търсачи на иманета, за тайнствена пещера, която крие жълтици и алтъни. И скалните образувания са на ръба между реалността и мистериозното.
Не е тайна, че геоложкият феномен е обект и на иманярски набези. Скалите, високи до 100 метра на места, са образувани преди 35-40 милиона години.
В тях в миналото са се крили хайдути и комити. От високото са наблюдавали дали не ги преследват турски потери (Групи въоръжени лица, които преследват някого), а и е било удобно за отбрана. В скалите са крили златото, което са взимали от аги и бейове. Местните разказват истории за опити на различни мераклии да се докопат до златото. „Някога двама мъже са се натъкнали на част от жълтиците и успели да се измъкнат от капана на скалите. Но после не могли да имат деца, затрили се родовете им. Не видели щастие, а само мъка заради задигнатото имане. Златото в Коматинските скали е прокълнато, то е "кърваво" до него не бива да се докосва човешка ръка. Защото тези, които са го крили сред скалите, са проклели всеки,
които стигне до златото, да бъде застигнат от зло и нещастие", казват жители на
Брестово.
Те разказват за намерени през миналия век човешки кости на мъж, който останал заклещен между сканите стени. Така и не могъл да се измкне от утробата на скалния масив. В селището се носи и друго предание. За местен човек, който имал смелостта и куража в края на 19-и век да се вмкъне вътре и да търси имане. Не се вслушал в съветите на близките си и на останалите свои съселяни, че златото е прокълнато. Намерил сандък с пари. Върнал се в селото за въжета, тъй като нямало как да го измъкне с голи ръце. Така и не се върнал повече в селището.
Пропаднал в огромна пещера заедно със сандъка. Факт е, че тези легенди накараха преди петнадесетина години американци да проявят интерес към това магично място. Те искаха да проучват терена за наличия на златни находища, но всичко си остана само намерение
До Коматинските скали води черен път по самото било, проходим за джипове. Скалният масив е невероятен и спира дъха на всеки, който го зърне отблизо.
Поразява с размерите и отвесите си. Масивът се дели на три. Най-внушителен е югозападният. Някои оприличават скалите на различни вкаменени фигури, най-внушителната част от скалния масив е като огромна уста на праисторическо животно. За други цялата скална композиция представлява един огромен венец. Откъм реката има скална фигура, която поразително наподобява бременната Богиня Майка от езическите времена. Като че посланието към нас е Не е важно златото, а децата!
В същото време, на 3-4 километра от скалите се намира едно дряново дърво. В горната му част е оформена арка от самата природа - по този начин са се сплели два от стволовете. Преминават през нея бездетните жени и забременяват Славата му отдавна се е разнесла из цялата страна, че и в съседните Гърция и Северна Македония. Много хора твърдят, че дрянът помага. Чудодейното дърво има някаква необяснима сила Минава се три пъти през арката при изгрев слонце. Всяка жена трябва да се прекръсти, щом мине под арката, както и да каже молитва. Не се говори силно, а се шепне. Оставя се някакъв нишан или дар върху дървото - кърпичка, дреха, носени от молещите се за рожба. Друго мястото, което може да посетите в близост е Тросковският манастир „Свети Архангел Михаил“. Той е древен манастир, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете, привлича все повече туристи от страната и чужбина в полите на Малешевската планина. Светата обител се намира на над 20 км от общинския център Симитли.
Основан е още по време на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите. Светата обител е построена в далечната 1149 година, която е прави по-стара дори от Рилския манастир. В Тросковския манастир са отсядали Васил Левски и Иван Рилски, а цар Иван Асен II е прекарал детството си там. Строен е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко за по-голяма здравина. Предполага се, че слагали още захар и яйца. През 2007 г. храмът е реставриран със средства на община Симитли.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
