Там някъде, в сърцето на Източните Родопи, между селата Малко Градище и Ефрем, се издига рид, който спира дъха. Наричат го „Гората“. Но мястото е много повече от това. В него тишината е оглушителна, ехо няма, а това, което изумява всеки, дръзнал да наруши покоя на планината са стотиците ниши, издълбани в скалния рид.
Каменният небостъргач на траките. Светилище по-старо от Перперикон, а според някои изследователи и по-значимо. Глухите камъни.
Неземният град
Десетки огромни канари, подредени една върху друга като небостъргач от камък, извисяват отвесни стени над долината. Между тях личат издялани стъпала, ниши, площадки, улеи и помещения. Височината на комплекса достига десетки метри, а човек неволно започва да се пита как древните са успели да превърнат цял един скален масив в светилище.
Глухите камъни е система от четири огромни скални блока с издълбани в тях множество на брой и разнообразие форми. Най-много от всички са трапецовидните форми, вдълбани като ниши в масивните скали, като се предполага, че те са били използвани като урно-хранилища. Освен трапецовидните ниши, в комплекса има две гробници, изсечени в последната скала и вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна отгоре на скалата.
Археологът, който повярва на една легенда
Десетилетия наред местните хора избягвали мястото. Разказвали, че нощем между скалите се чуват странни шумове, че някога тук били скрити несметни съкровища, а всеки, който ги потърси от алчност, бил сполетяван от нещастие.
Именно тези разкази привличат вниманието на археолога доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН.
В началото на XXI век той започва обходи в района. Първите изкачвания до скалния масив разкриват отделни тракийски ниши и обработени повърхности. Постепенно става ясно, че под гъстата растителност се крие не просто светилище, а огромен култов комплекс.
През 2008 г. започват системните археологически проучвания. Още през първите сезони екипът попада на находки, които променят представите за мястото.
Открити са стотици фрагменти от керамика, бронзови предмети, железни оръжия, култови съдове, монети, останки от укрепителни стени и следи от живот, продължил векове.
Най-голямата изненада обаче идва, когато археолозите преброяват издълбаните в скалите култови ниши. Те се оказват повече от 450. Подобно нещо не се среща никъде другаде в България, а и по света.
Корабът, който носи Слънцето
В една от скалите Георги Нехризов открива уникален знак - петроглиф, който според археолога е емблема на светилището.
Изобразява символично ладия, пренасяща слънцето. Една от научните хипотези е, че петроглифът символизира пътя на душата към отвъдния свят - широко разпространен мотив в древните култури на Средиземноморието. Друга го свързва с реалните контакти на траките с Егейското крайбрежие и морската търговия. Именно този знак подсказва, че Глухите камъни не са били просто местно светилище, а духовен център, в който са се преплитали идеи, вярвания и символи, достигнали дълбоко навътре в Родопите. Откритието е сред най-ценните свидетелства за сложния духовен свят на траките и продължава да бъде предмет на научни дискусии.
Каменният небостъргач
Когато човек се изкачи на върха, започва да разбира защо археолозите често използват сравнението с вертикален град.
Комплексът не е изграден върху равна площадка. Той се развива нагоре. Стъпала свързват различните нива. Издълбани площадки водят към още по-високи тераси.
На най-недостъпните места личат култови помещения, в които вероятно са извършвани свещени ритуали. Това е архитектура, която използва самия рид като строителен материал и доказва как скалата може да се трансформира в храм.
Археолозите смятат, че светилището възниква още през ранножелязната епоха, а по-късно се превръща в един от големите религиозни центрове на траките в Източните Родопи.
Животът тук продължава и през римската епоха, а укрепленията вероятно са използвани чак до Средновековието.
Защо камъните са "глухи"
Името на мястото звучи мистично, но има напълно реално обяснение. Всеки, който застане между високите скални стени и извика, очаква мощно ехо. Но то никога не идва. Вместо да се върне ясно, звукът сякаш се разпада и заглъхва между неправилно разположените скални масиви.
Причината вероятно се крие в самия релеф. Десетките отвесни стени, цепнатини, тераси и неравни повърхности разсейват звуковите вълни в различни посоки, вместо да ги отразят обратно, както се случва при гладките скални амфитеатри. Получава се своеобразен естествен "акустичен капан", който създава впечатлението, че камъните "поглъщат" гласа.
Именно оттук идва и народното име Глухите камъни.
За древните хора подобно необичайно поведение на звука вероятно е изглеждало свръхестествено. Не е трудно да си представим как мястото е било възприемано като пространство, където човек разговаря с боговете, а не със собственото си ехо.
Най-голямата загадка
Но истинската мистерия не са нишите, нито стъпалата, нито дори липсата на ехо. Най-голямата загадка е защо именно на това място. Защо траките влагат огромен човешки труд, за да издълбаят стотици ниши толкова високо в скалите? Защо превръщат този труднодостъпен рид в един от най-впечатляващите си свещени центрове?
Една от хипотезите е, че тук е съществувал храм, посветен на Великата богиня майка и на култа към безсмъртието. Други учени свързват комплекса със слънчевите ритуали и почитането на небесните сили. Окончателен отговор няма.
Легендите никога не умират
Хората от околните села продължават да разказват стари истории. Според една от тях в недрата на скалите е скрито тракийско съкровище, пазено от невидими сили. Друга говори за жреци, които извършвали тайни обреди по високите площадки, когато слънцето изгрявало над Родопите.
А трета твърди, че в определени дни камъните "оживяват" и започват да излъчват особена енергия. Археологията не може да потвърди тези легенди. Но и не може да ги убие.
Защото именно те са съхранили паметта за мястото през вековете. Чудото, което още чака своето време Днес Глухите камъни остават едно от най-малко познатите чудеса на България. Без огромни туристически потоци. Без шум.
Само камък, небе и усещането, че стоиш върху един от най-древните духовни центрове на Балканите. И може би точно затова магията му е толкова силна. Защото тук не идваш да видиш обект.
Изкачваш се до място, където преди три хилядолетия хората са вярвали, че небето е достатъчно близо, за да чуят боговете.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
