Коя секунда роди българския век? Вгледайте се в този елегантен млад мъж, от чиито очи сякаш искри интелект. Това е самият Тодор Каблешков, най- образованият от Апостолите на Априлското въстание и автор на прочутото Кърваво писмо, което преобръща българската история, започва разказа си Росен Петров, водещ на „Операция История“ по Bulgaria ON AIR. И описва цялата история около него.
Росен Петров
Да започнем с общоизвестните фактите за него. Каблешков е роден в много заможно семейство на 13 януари 1851 г. в Копривщица. Неслучайно го наричат „най-светлият й син“. Майка му Стойка умира рано и младият Тодор е отгледан от леля си Пена. Тук идва първият полъх на копнежа за свобода, защото Пена е съпруга на Дончо Ватах – войвода, водил чета повече от 30 години. Ватах имал едно интересно качество: наказвал е сурово и еднакво и османлии, и гърци, и българи, които си позволявали прегрешения спрямо „обикновения народ“.
Каблешков няма как да не е попивал от историите за този юнак, който загива в битка с потеря през 1860 година, когато нашият герой е едва на 9. Забележете, само на 17 години Каблешков
основава ученическото дружество „Зора“
На 18 вече учи в престижния Галатасарайски френски лицей в Цариград. Там научава френски толкова добре, че по-късно става първият, започнал да превежда на български романите „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“ (за жалост преводите са недовършени). Но освен с трупането на знания, в него не спира да гори и желанието за действие. В Цариград той наивно обмисля как да премахне султан Абдул Азис, който всяка седмица отивал до дворцовата джамия. Този план не се осъществява и Каблешков се връща в Копривщица, за да се случи една среща, която ще отеква през целия му кратък живот. Той се среща с Васил Левски и се вдъхновява за създаването на мощна организация. Малко хора днес съзнават, че Каблешков е съратник на Левски и, което е по-важно, че самото Априлско въстание става възможно, защото стъпва на изграденото от Апостола.
На 22 години Каблешков създава и дружество „Трудолюбие“, за да помага на местната индустрия. След това става телеграфист и началник на гара. За времето си това е най-напредналото и „технологично“ занимание в изостаналата империя. Но, за да пътува по-лесно и да създава комитети, той
напуска високата си позиция и става търговец на дървен материал
В тези бурни месеци до него е и голямата му любов Мария Българова. Тя е не просто негова любима, а съратник. Тя е жената, която ушива знамето на копривщенските въстаници. Оттук нататък всеки българин би трябвало да знае всичко. Каблешков е един от основните апостоли и отговаря за бунта в родната си Копривщица. На него дължим самото избухване на въстанието, защото той вдига хората в момента, в който Неджиб ага пристига, за да арестува „лудите глави“. Без мигновената решителност на този иначе болнав 25-годишен мъж, нямаше да има нито първа пушка, нито Кърваво писмо. Вероятно нямаше да има и Априлско въстание. Понякога секундите в историята променят хода на десетилетия и дори векове. Е, секундата на Каблешков
роди следващия български век
И това не е патетика, а просто причинно-следствен факт.
Въстанието е потушено, чорбаджиите предават бунта, за да не бъде разорен градът, а Каблешков бяга с малка чета към Балкана. Уви, скоро от четата остават само четирима души. Предадени са и в престрелката двама са убити, а Каблешков е заловен жив. Водят го в Ловешкия затвор, където го измъчват, а после го изпращат към Пловдив. По пътя, в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на конвоя, отнема пистолета на едно от заптиетата и се самоубива. Той е само на 25. А можеше да е заможен търговец, да е важен и високопоставен чиновник или просто човек на спокойното перо. Можеше с неговата Мария да шетат из Европа и да се радват на живота. Но той избра друго.
Кой е Спиро Константинов?
Той даде милионите си за свободата, а умря в бедност
Знаем ли кой е Спиро Константинов? Срам не срам, и аз разбрах сравнително скоро за него. А той е бил голяма работа.
Роден през 1826 г. в Арбанаси, Спиро се ражда в заможно семейство, но носи в себе си не само гена на предприемач, но и сърцето на воин. Едва 22-годишен заминава за Букурещ, но вместо да се изгуби в блясъка на търговските кантори, той избира пътя на барута. Като доста българи, които симпатизират на Русия, той
става доброволец в Кримската война
След края на сраженията, през 60-те години на XIX век, Спиро вече е част от богатия български търговско- предприемачески елит във Влашко. Той забогатява много, когато Гражданската война в САЩ предизвиква сътресение и глад за житни култури на световните пазари.
Спиро става толкова заможен, че вече стои рамо до рамо с братята Евлоги и Христо Георгиеви в Добродетелната дружина. С една разлика – душата му е при бедните „хъшове“ и той винаги ще брани „младите и буйни глави“, за разлика от другите богати българи. Ако използваме съвременни изрази, той е едновременно меценат на българското образование и култура и важен логистик на борбите за свобода. Докато гради Книжовното дружество (днешната БАН) като негов касиер и дарява за читалищата, в задните стаи на кантората му се кове нещо много по-опасно. С огромен риск за живота и богатството си Спиро Константинов
закупува 4000 оки барут за българските революционери
от гръцките острови и го транспортира нелегално до Влашко. Освен това той финансира въоръжаването на прочутата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Ако сте виждали по музеите техните войводски револверни саби „BREVETES“ със споени пистолети „Le Faucheux“, нека знаем, че те са дар от Спиро. Той плаща прощалната вечеря на четата, той плаща и за потопения каик в Дунав – по време на преминаването една лодка потъва и Спиро плаща в злато на превозвача неговата загуба, за да не вдига шум. Общо взето, плаща цената на борбата за свобода, знаейки, че вероятно ресто няма да има.
Заради тази си дързост Спиро попада в полезрението на османските и румънските власти и опознава влагата на влашките затвори. Целият му бизнес е заплашен от унищожение и конфискация. Но Спиро не се плаши от премеждия и рискува многократно „рахатлъка“ си. Когато Апостолът на свободата Васил Левски има нужда от оръжие, той знае на кого да пише. Между 1869 и 1871 г. Спиро Константинов
организира прехвърлянето на 20 сандъка с револвери
за Ловешкия комитет. Заловен край Свищов с „арсенал в сандъци“, той успява да избяга от османските власти, сякаш самата съдба го пази, за да види България свободна.
Но историята ни често е мащеха за своите герои. Малко известен факт е, че за някои български предприемачи крахът на Османската империя е крах и за тяхното богатство, защото те са били посредници между нейния огромен пазар и Европа. Такъв бил и Спиро. Всъщност той цял живот дарявал пари, за да загуби накрая богатството си. През 1887 г. този човек, който е оперирал с милиони и е диктувал пулса на емиграцията, се завръща в България тотално обеднял. Човекът, който хранел революцията,
вече бил стар и нямал хляб за себе си
Трябвало да минат две години в мизерия, докато Стефан Стамболов най-сетне изрече от трибуната на Народното събрание: „Неговото самопожертвование ме удивлява!“. Едва тогава държавата му дава скромна поборническа пенсия.
Разбира се, у нас често трагедиите продължават като фарс. След падането на Стамболов пенсията на Спиро била отнета, та се наложило пак да пише прошения и да води битки, за да му отпуснат най-накрая едни 50 лева. Историята помни и друг тъжен момент. По време на височайше посещение на княз Фердинанд го запознали със Спиро. Окуражен от разговора, поборникът пратил писмо, а мотивите описал така: „да ми прати един медал за заслуга... барем да се гордея и ази на стари години...“. Човекът, дал буквално милиони за свободата ни, получил скромен възпоменателен медал за Априлското въстание.
И толкоз.
Спиро Константинов си отива тихо, оставяйки всичко на олтара на Отечеството.
Днес в Арбанаси една улица и името му, издълбано на малък паметник наред с други поборници и опълченци, напомнят за него. Но истинският му паметник са онези 4000 оки барут, които още гърмят в историята ни, и онази тиха вяра, че България се гради не с думи, а с жертви и дела. Той бе един от главните благодетели на свободата ни и остава нейният най-голям дарител – защото й даде не само златото си, но и своята бедност. Нека помним.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
