Убедили сме се, че най-великият архитект на този свят е природата. Но при нея прави ъгли няма. Затова едно каменно чудо над Казанлъшката долина продължава да разбърква умовете и на историци, и на археолози с невероятната си форма.
Върху скалистите хребети на Сърнена Средна гора, там някъде над село Бузовград, огромни каменни великани са се подредили в странна композиция. Между тях зее правоъгълен отвор, сякаш издялан от гигантска ръка.
Местните го наричат „Вратата на Богинята“. Други - „Слънчевата врата“. За мнозина обаче това е просто Портата към отвъдното.
И до днес никой не може категорично да каже дали това е дело на природата или на древен човешки гений.
Камъкът, който разговаря със слънцето
На пръв поглед мегалитът изглежда като хаотично нахвърляни скални блокове. Но когато наближи 21 юни, денят на лятното слънцестоене, започват въпросите.
Защото точно тогава залязващото слънце преминава през каменния отвор с геометрична точност. Последните лъчи се вписват в скалната рамка така, сякаш някой прецизно е изчислил движението на небесното тяло преди хилядолетия. Това е причината учените да смятат, че мястото е изпълнявало ролята на древна астрономическа обсерватория и култов център.
Според изследователите мегалитът може да е на близо четири хилядолетия и да води началото си още от края на каменно-медната или началото на бронзовата епоха.
Но има и друга теория.
През 2012 г. специална научна комисия стига до извода, че става дума за природен феномен - рядко скално образувание, оформено от времето и природните сили.
Спорът продължава и днес. А може би именно в това е магията на мястото.
Вратата на смъртта
За древните траки слънцето не било просто небесно тяло. Изгревът символизирал раждането и сътворението. Залезът - смъртта и прехода към света на боговете. Затова траколози са категорични, че мегалитът е своеобразен портал между двата свята.
Именно оттук идва и легендата за Вратата към отвъдното.
Когато слънцето потъва зад хоризонта и за миг застава в каменния прозорец, човек неволно разбира защо предците ни са вярвали в подобни истории.
В този кратък миг скалите сякаш оживяват, а небето и земята проговарят.
Тронът на жреца
Покойният проф. Александър Фол, най-големият български изследовател на траките, вижда в каменния комплекс много повече от случайно струпване на скали.
Според него тук има цял култов комплекс - трон, жертвеник и ритуални площадки, използвани при свещени церемонии.
Фол обръща внимание и на нещо още по-загадъчно. Мегалитът попада на един от върховете на въображаем триъгълник, чиито други две точки са Голяма Косматка - гробницата на цар Севт III, и Севтополис – легендарната столица на Севт и славните одриси, която днес е на дъното на язовир Копринка.
Долината на каменните великани
Около самия мегалит природата е създала цяла галерия от причудливи форми. Сред тях са прочутите „Мъжки камък“ и „Бащин камък“ – скални образувания, които местните свързват с древни ритуали за плодородие, сила и продължение на рода.
Достатъчно е човек да се загледа в каменните грамади и ще започне да открива лица, животни и странни фигури, сякаш застинали между реалността и въображението. Всяка скала разказва своя история.
Следите на изгубените цивилизации
До мегалита води екопътеката „Пътека през вековете“ - един от най-живописните маршрути в района на Казанлък. По нея туристите достигат до останките на крепостта Бузово кале, която през късната античност е пазела проходите на Средна гора и е наблюдавала цялата Розова долина.
Недалеч се намират и т.нар. Черковища – останки от раннохристиянски базилики, както и древна тракийска гробница с култови огнища.
Целият район изглежда като огромна археологическа карта, върху която поколения са оставяли своите следи.
Тайна, която отказва да умре
На една от скалите е поставена паметна плоча за проф. Александър Фол. „От тук премина в отвъдното проф. Александър Фол“, гласи възпоменателната табела на мястото, на които е разпръснат праха на бащата на тракологията. Големият учен виждаше в мегалита портал.
С право. Когато човек се изкачи до върха в часа на залеза и погледне през каменния прозорец към безкрайния хоризонт на Тракия, неизбежно усеща, че стои на границата между два свята.
Портата все още чака някой да разгадае тайната ѝ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
