Епопеята! Георги Тиханек дава първия изстрел
11 ноември 1875 г. В Гюргево започва да заседава революционният комитет начело със Стефан Стамболов, който поставя основите на бъдещото въстание и планира неговото избухване.
1876 г. Най-добре подготвен се оказва Пловдивският революционен окръг, но центърът е преместен в Панагюрище, където условията са по-благоприятни, а дейци като Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков развиват мащабна организационна дейност.
1876 г. Османските власти научават за подготовката на въстанието и забраняват вноса на олово, което принуждава въстаниците да използват пирони, железни парчета и дори камъни като боеприпаси.
14-16 април 1876 г. В местността Оборище се провежда тайното събрание на революционерите, които полагат клетва и вземат окончателното решение за въстание.
20 април 1876 г. В Копривщица избухва въстанието, а първият изстрел е даден от Георги Тиханек, с което започва откритият бунт срещу османската власт.
20 април 1876 г. „Кървавото писмо“ на Тодор Каблешков е изпратено към Панагюрище от младия Георги Салчев, който според преданията изминава разстоянието за рекордно кратко време.
20 април 1876 г. Панагюрище става столица на въстанието и се превръща в център на революционното управление.
21 април 1876 г. Георги Бенковски създава Хвърковата чета, която бързо обикаля района и вдига населението на бунт, създавайки усещане за масово въстание.
22 април 1876 г. В Панагюрище е осветено знамето с надпис „Свобода или смърт“, ушито от Райна Княгиня, която го развява пред въстаниците и се превръща в символ на бунта.
22-23 април 1876 г. В Батак и Перущица избухват въстания, като местното население се организира за защита и започва да изгражда укрепления.
24 април 1876 г. В село Петрѝч е произведен първият успешен изстрел с черешово топче, което се превръща в символ на изобретателността на въстаниците. За изработването на черешовите топчета въстаниците използват не само череша, но и дървета като бук, орех, бряст, круша и черница.
1876 г. Руският офицер от български произход Иван Кишелски разработва идеи за използване на артилерия, които намират отражение в подготовката на въстаниците.
26 април 1876 г. Османските сили започват масирано настъпление и първите въстанически огнища като Клисура са превзети и опожарени.
26-30 април 1876 г. В Панагюрище се водят ожесточени боеве, при които въстаниците се опитват да задържат града срещу значително по-силна армия.
30 април 1876 г. Панагюрище е превзето и изгорено, а въстанието губи своя основен организационен център.
1 май 1876 г. Перущица пада след отчаяна съпротива, като част от жителите се барикадират в църквата и избират смъртта вместо плен.
1 май 1876 г. Разгромен е лагерът при Еледжик, което окончателно прекършва съпротивата в Средна гора.
3-5 май 1876 г. Батак е подложен на едно от най-тежките кланета в българската история, което по-късно ще разтърси европейското обществено мнение.
7 май 1876 г. Брацигово е сломено след продължителна отбрана, а Васил Петлешков загива след жестоки изтезания.
1876 г. В Дряновския манастир 195 четници защитават позициите си в продължение на девет дни срещу около 5000-на османска войска, като едва малка част от тях оцеляват.
16 май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета превземат парахода „Радецки“, за да достигнат българския бряг и да се включат във въстанието.
17 май 1876 г. Ботевата чета слиза при Козлодуй и поема към Врачанския Балкан с надеждата да разшири въстанието.
20 май 1876 г. Христо Ботев загива, а с разгрома на неговата чета угасва и последният значим военен опит за продължаване на въстанието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
