В южните склонове на Източните Родопи, само на няколко километра от Ивайловград и на хвърлей стрела от Одрин, има едно място, което сякаш отказва да разкрие всичките си тайни. В продължение на повече от хиляда години то е наблюдавало армии, императори, кръстоносци, търговци и поклонници. Днес руините му стоят величествени върху мраморния хълм, а белите му стени продължават да блестят под слънцето.
Това е Лютица – легендарният Мраморен град.
След едногодишно прекъсване археолозите отново се връщат зад крепостните му стени. В началото на юни започват новите разкопки, финансирани от Министерството на културата, Община Ивайловград и Националния исторически музей. Археологическият екип се ръководи от д-р Филип Петрунов, археолог в Секция за средновековна археология на Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките. Погледите на учените този път са насочени към едно необикновено откритие – средновековно керамично ателие, което може да разкаже неподозирани истории за последните години от живота на града.
Художествена реконструкция на работилницата за керамика, худ. Николай Русев
Градът, който виждал три държави
Разположена на височина от 560 метра, Лютица е една от най-внушителните средновековни крепости в България. От нейните стени и днес погледът стига далеч на юг към Одринската равнина. В ясни дни могат да се видят дори очертанията на района около днешното летище на Одрин.
Не е случайно, че това място е било избрано за една от ключовите крепости на Византия и по-късно на българските владетели. Оттук са контролирани важни пътища между Тракия и Родопите, между Константинопол и вътрешността на Балканите.
Археолозите са категорични, че животът тук започва много преди Средновековието. Намерените монети и керамика свидетелстват за присъствие още през първото хилядолетие преди Христа. Но истинският разцвет идва през IX и X век, когато върху мраморния хълм израства процъфтяващ град с монументални обществени сгради, храмове и внушителни крепостни съоръжения.
Белите стени на Мраморния град
Лютица неслучайно носи прозвището Мраморния град.
Крепостта е изградена върху мраморен масив, а в зидовете й са вложени огромни мраморни блокове, които векове наред отразявали слънчевата светлина и превръщали града в сияеща белота сред зелените хълмове на Родопите.
Руините и днес впечатляват. Стените са дълги над 800 метра и на места достигат височина от 10 метра. Те обграждат площ от 26 декара и оформят неправилна елипса, която превръща Лютица в една от най-добре запазените средновековни крепости у нас.
Особен интерес представлява така наречената сантрачна система – типично българска строителна техника, при която в зидовете се вграждат дървени греди. Именно те придавали гъвкавост на укрепленията и им помагали да издържат на ударите на стенобойните машини.
Легендарната керамична работилница
Новият археологически сезон е посветен на едно откритие от 2024 година.
Екипът на д-р Филип Петрунов проучва комплекс от две съоръжения, които разкриват последните години от живота на средновековния град. Става дума за керамично ателие от XIV век – времето, когато Лютица преживява последния си подем.
Археолозите са открили открита верижна пещ за изпичане на съдове, както и специална сграда с отводнителен канал и дренажна шахта. Именно там майсторите са нанасяли глазурата върху готовите изделия и са ги подготвяли за продажба.
Откритите фрагменти показват впечатляващо разнообразие – от груби съдове за всекидневна употреба до луксозни трапезни сервизи, украсени с фина подглазурна декорация.
Сред най-интересните находки са изделията от типа „Зевксип“ – висококачествена керамика, характерна за района на Адрианопол и Южна Тракия. Те доказват, че Лютица е била не просто военна крепост, а важен икономически и занаятчийски център.
Тайната на седемте дракона
Но ако има находка, която превръща Лютица в истинска археологическа сензация, това безспорно е прочутата шпора със седем драконови глави.
Уникалният предмет няма аналог нито в България, нито в Италия.
Изработен от бронз, покрит със златна позлата и украсен със синя стъклена паста, той представлява истински шедьовър на средновековното ювелирно изкуство. Шест драконови глави са разположени по корпуса на шпората, а седмата оформя самия шип.
Според д-р Петрунов символиката отвежда към Рим и традицията на латинските императори, които след падането на Константинопол продължават да претендират за върховна власт над Изтока.
Днес шпората е сред най-ценните експонати в музея на Ивайловград и една от големите загадки на българската средновековна археология.
Градът, който възкръснал от пепелта
Историята на Лютица е драматична.
В края на XIII век градът е опожарен и почти унищожен. Огънят поглъща домовете, църквите и обществените сгради. Изглежда, че животът зад стените му е приключил завинаги.
Но началото на XIV век носи ново възраждане.
Градът е възстановен. Появява се епископия. Отново се чуват гласовете на занаятчии и търговци. Именно тогава работят майсторите от керамичното ателие, чиито следи археолозите разкриват днес.
Лютица оцелява чак до края на XVIII век, когато окончателно губи военното си значение. Жителите й слизат към минералните извори в подножието и създават селището Лъджа – днешен квартал на Ивайловград.
Каменният страж на Родопите
Днес Мраморният град продължава да стои над долините на Южна България като каменен страж на времето.
Всеки нов археологически сезон тук носи усещането, че най-голямата тайна все още не е открита. Защото Лютица не е просто крепост. Тя е летопис, издялан в мрамор. Разказ за царе и епископи, за майстори и войни, за възходи и пожари.
И докато археолозите отново влизат зад белите й стени, Мраморният град сякаш тихо напомня, че историята никога не е напълно разкопана. Тя просто чака някой да я събуди.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
