Доналд Тръмп влезе в открит сблъсък с Федералния резерв, след като американската централна банка повиши основната лихва за първи път от три години. Президентът настоя ставките не да се увеличават, а рязко да бъдат свалени до 1% или дори по-ниско - и това да стане „БЪРЗО!“. Решението на Фед повиши целевия диапазон на федералната фондова лихва с 0,25 процентни пункта до 3,75-4%, като беше подкрепено единодушно от всички 12 членове на Комитета по операциите на открития пазар.
1% или по-ниско
„Лихвените проценти в Съединените щати трябва да бъдат 1% или по-ниски, защото ние сме най-добрият кредит в света - БЕЗСПОРНО“, написа Тръмп в Трут соушъл.
Както съобщава Нюзмакс, реакцията му дойде непосредствено след решението на Фед. Президентът настоя ставките да бъдат намалени „И ТО БЪРЗО!“, като аргументира позицията си със силата на американската икономика и кредитоспособността на страната.
Тръмп заяви още, че САЩ „носи“ на гърба си почти всички останали държави и че това не може да продължава. Президентът отдавна настоява по-ниските лихви да намалят цената на кредитирането и да дадат допълнителен стимул на бизнеса и инвестициите.
Фед вижда друг проблем
Централната банка обаче гледа на ситуацията през различна призма. В официалното си съобщение Фед посочи, че икономическата активност продължава да расте със солидни темпове, вътрешното потребление остава устойчиво, производителността се увеличава, а капиталовите инвестиции са силни. Проблемът е инфлацията, която продължава да бъде над целта от 2%.
Именно заради ценовия натиск Фед реши да затегне паричната политика. Новият председател на централната банка Кевин Уорш заяви, че летните данни за инфлацията не дават достатъчно основания да се смята, че основният ценови натиск трайно отслабва. Аксиос цитира Уорш с думите, че тенденциите не са се подобрили достатъчно, за да може банката да бъде спокойна.
И още едно увеличение е на масата
Решението може да не е последното за годината. Според актуализираните прогнози 16 от 18 представители на Фед очакват още едно увеличение на лихвата през 2026 г. Само двама предвиждат тя да остане на сегашното равнище. Ройтерс посочва, че средната прогноза също сочи още една стъпка нагоре с четвърт процентен пункт до края на годината.
Това означава, че сблъсъкът между Тръмп и централната банка може тепърва да се изостря. Белият дом иска по-евтини пари, докато Фед засега вижда необходимост от точно обратното - по-скъпо кредитиране, за да бъде охладена инфлацията.
Прогнозата за инфлацията също тръгна нагоре
Федералният резерв повиши и очакванията си за ценовия натиск. Инфлацията, измерена чрез предпочитания от Фед индекс на разходите за лично потребление, вече се очаква да достигне 3,7% през 2026 г., вместо прогнозираните през юни 3,6%. Централната банка продължава да очаква постепенно връщане към целта от 2%, но по-бавно от желаното.
Допълнителен проблем са енергийните цени. Войната и напрежението в Близкия изток изстреляха петрола нагоре и добавиха нов инфлационен натиск върху транспорта, производството и цените на редица стоки. Ройтерс отбелязва, че именно енергийният шок усложнява задачата на Фед да върне инфлацията към 2%.
Какво означава това за обикновения американец
По-високата основна лихва не определя директно цената на всеки ипотечен или автомобилен кредит, но оказва силно влияние върху условията за финансиране в икономиката. По-скъпите пари могат да означават по-високи разходи по нови кредити за домакинствата и бизнеса, по-трудно финансиране на инвестиции и по-слаб интерес към големи покупки.
Точно това е и логиката на Фед - когато кредитът поскъпне, търсенето се охлажда и ценовият натиск би трябвало постепенно да отслабне. Рискът е, че прекалено високите лихви могат едновременно да натиснат жилищния пазар, корпоративните инвестиции и потреблението.
Тръмп атакува именно тази страна на уравнението. Според него икономиката е достатъчно силна, за да издържи много по-ниски лихвени проценти, без това да създаде неприемлив инфлационен риск.
