Бюджетът за 2026 г. показва нарастващ натиск върху публичните финанси на България след няколко години на по-свободна разходна политика, предупреди международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“. Проектът предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт при 3% през предходната година.
Кабинетът планира постепенно връщане към европейската граница до 2028 г., но ограничената свобода при разходите и чувствителността около евентуални данъчни промени правят задачата сложна. В същото време ниското равнище на държавния дълг продължава да бъде сериозен буфер за страната.
Натиск, натрупан във времето
Фискалното напрежение не започва с настоящия бюджет. Забавеното приемане на редовна финансова рамка, увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор и по-високите капиталови разходи вече са се отразили върху изпълнението. За първите пет месеца на 2026 г. дефицитът достигна 2,51 млрд. евро при около 1,33 млрд. евро за същия период година по-рано. Разходите са нараснали по-бързо от приходите, като основен принос имат възнагражденията, пенсиите и инвестиционните плащания.
Дефицитът пада поетапно
Правителството залага дефицитът да се свие до 3,8% от БВП през 2027 г. и до 3% през 2028 г. Финансовият министър Гълъб Донев вече обяви, че без предприетите мерки отрицателното салдо през тази година би достигнало 7,4% от БВП. Предложеният план разчита основно на нормализиране на капиталовите разходи и ограничаване на разходите за персонал през следващите години.
Тесен коридор за промени
„Фич“ отчита, че голяма част от бюджетните плащания са трудно променими в кратки срокове. Отказът от повишаване на данъците през 2026 г. оставя по-голяма тежест върху бъдещото преструктуриране на разходите, а част от реформите са отложени за следващите бюджети. Това ограничава възможностите за бърза корекция, без да означава, че заложените цели са непостижими.
Кабинетът обяснява по-високия дефицит и с наследени задължения, както и със съсредоточаването на значителни инвестиционни плащания преди края на европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Така част от натоварването през 2026 г. има еднократен характер, но трайните разходи за възнаграждения и социални плащания ще продължат да оказват влияние и през следващите години.
Риск от икономическо прегряване
Рейтинговата агенция обръща внимание и на силния ръст на кредитирането и възнагражденията, особено при домакинствата. Когато бюджетните разходи растат бързо при вече силно вътрешно потребление, се увеличават рисковете от инфлационен натиск и задълбочаване на дефицита по текущата сметка. Затова темпът и начинът на фискалното затягане ще бъдат от значение не само за бюджета, но и за цялостната икономическа стабилност.
Дългът остава големият буфер
Публичният дълг на България е бил 29,9% от БВП през 2025 г. - едно от най-ниските равнища в Европейския съюз и далеч под медианата от 57,1% при държавите в рейтинговата категория „ВВВ“. Това дава на страната значително по-добра изходна позиция от много други европейски икономики.
Посоката обаче е възходяща. Пролетната прогноза на Европейската комисия очаква съотношението на дълга към БВП да достигне 32,3% в края на 2026 г. и 35,5% през 2027 г. Подобно увеличение няма да постави България сред силно задлъжнелите държави, но постепенно ще стесни пространството за реакция при бъдещи кризи.
Брюксел следи корекцията
Европейската комисия вече предложи откриване на процедура при прекомерен дефицит срещу България. На 25 юни бяха публикувани становището и предложението за решение на Съвета на ЕС, след като страната не изпълни критерия за бюджетния дефицит.
„Фич“ смята, че придържането към коригиращите правила на ЕС може да подпомогне стабилизирането на публичните финанси. Само европейската рамка обаче вероятно няма да бъде достатъчна за спиране на ръста на дълга, ако високите дефицити се запазят по-дълго от предвиденото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
