Цената на слънчогледовото олио в България вече не зависи толкова от реколтата, колкото от световните борси.
„Ние сме почти като петролните продукти“, обясни пред БНР Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла. По думите му, когато цените навън тръгнат нагоре, производителите у нас печелят, но сметката се плаща от потребителите, които виждат отражението в крайния продукт.
Паника като през 2022-а обаче няма да има, увери той, защото пазарът остава конкурентен, а изкуствено нагнетяване на цените не се очаква.
Износът движи производството, вътрешният пазар – само 250 хил. тона
Прогнозата за тази година е, че световното производство на слънчоглед ще надмине миналогодишното с близо 3 милиона тона. За вътрешния пазар България има нужда от 250 000 тона преработен слънчоглед в олио, но всичко над тази цифра е пряко зависимо от международните пазари.
Големите преработвателни заводи у нас са ориентирани почти изцяло към износ, но в момента работят на под 30% от капацитета си, коментира Янев. Причината е ожесточената конкуренция от съседни държави, които предлагат директен внос на рафинирано и нерафинирано олио, подбивайки цените.
Производителите задържат стоката – чакат „по-добро време“
На фона на този пазарен натиск, земеделците и преработвателите предпочитат да изчакват. „Купуваме на малки партиди, по различни цени, при един падащ пазар“, обясни Янев.
Според него фермерите не бързат да пуснат продукцията си, защото себестойността е висока заради ниските добиви и сушата. Очакването за по-добри цени държи склада пълен, а фабриките – полупразни. Но Янев е категоричен: няма играч на пазара, който да има интерес изкуствено да вдига цената на олиото.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
