Голямото поскъпване в България вече е зад гърба ни и не е пряко свързано с въвеждането на еврото. Това заяви в интервю за Нова телевизия старши анализаторът в Институт за пазарна икономика Петър Ганев, като подчерта, че най-силният инфлационен натиск е бил в края на 2022 и през 2023 година – след пандемията и с началото на войната в Украйна.
Колко скъпо стана всъщност
По думите на Ганев в периода от 2020 до 2025 г. натрупаната инфлация надхвърля 40%, а при някои храни и при ресторантьорските услуги увеличението достига дори над 80% за пет-шест години. В момента обаче ситуацията е различна. „Сега не сме в сценарий с 20% инфлация. Говорим за около 5-5,5 на сто“, посочи анализаторът и добави, че очакванията са това ниво да се запази, без сериозен допълнителен ценови ефект от въвеждането на еврото.
Еврото не е виновникът
Ганев обърна внимание, че инфлационните процеси в региона са сходни, независимо от това дали държавите използват еврото. По думите му подобни нива се наблюдават в Сърбия и Северна Македония, а в Румъния инфлацията е дори по-висока заради по-сериозни бюджетни проблеми. Това, според него, показва, че цените не се определят от валутата, а от пазарни и структурни фактори. Анализаторът допусна, че при някои храни дори може да има стабилизиране или понижение на цените, ако пазарните механизми започнат да работят по-ефективно.
Край на борда, начало на нов етап
Според Петър Ганев България навлиза в съществено нов макроикономически етап. „28 години валутен борд – безспорно най-успешната реформа на прехода – приключи. Започна еврото, свърши бордът. Той изпълни функцията си“, заяви той. Анализаторът припомни, че през годините курсът лев–евро е бил източник на постоянни спекулации и страхове, които сега окончателно отпадат, след като страната влиза в еврозоната при същия курс, действащ вече почти три десетилетия.
Плюсове, но и предупреждения
По думите на Ганев членството в еврозоната носи ясни позитиви – отпада валутният риск, а външният дълг вече е в „собствената“ валута. В същото време в икономическите оценки остават и негативи, сред които продължаващата политическа нестабилност и проблемите с бюджетната процедура. „Четири от последните пет години страната влиза без приет бюджет“, подчерта той. По отношение на доходите анализаторът отбеляза, че България постепенно се доближава до нивата в страните от Централна Европа, макар процесът да остава бавен и неравномерен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
