Новите законопроекти срещу високите цени, приети на второ четене в бюджетната комисия, бяха атакувани остро от експерти още преди окончателното им влизане в действие. Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов заяви в ефира на Нова телевизия, че „нито мерките на правителството, нито желанията на търговците и производителите влияят на пазара“.
Изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов също постави под съмнение ефекта от държавния портал за цените и предупреди, че по-високите цени за потребителите могат да останат, ако няма реална конкуренция. Спорните текстове са сред първите законодателни инициативи на „Прогресивна България“ и вече предизвикаха силен сблъсък около въпроса дали държавата може да натисне пазара административно.
„Пазарът се регулира от други механизми и това е ясно на всички. Мерките на кабинета не са ориентирани в правилната посока“, каза Гълъбов. Според него приетите мерки не създават среда за повече инвестиции и не правят пазара по-конкурентен. Именно липсата на по-силна конкуренция, по думите на експертите, е ключовият проблем, а не само видимостта на цените.
Ценовият портал под въпрос
Богомил Николов коментира, че държавата вероятно е заложила на идеята приложение или портал за сравняване на цените да помогне на потребителите да се ориентират и чрез избора си да оказват натиск върху пазара. Той обаче посочи конкретен проблем - в държавния портал реално се публикуват данни за предходния ден, макар търговците да ги подават сутрин.
„Търговците съвестно ги подават сутрин, а в портала се публикуват в 00:00 ч.“, каза Николов. По думите му няма ясно обяснение защо информацията излиза със закъснение и това не е добра практика, когато целта е потребителят да взема навременни решения.
Гълъбов също изрази съмнение, че платформата за цените може да промени поведението на пазара. Според него подобни инструменти могат да дават информация, но не решават причините за високите цени, когато производството, вносът, разходите и конкурентната среда остават непроменени.
Сблъсък около „справедливата цена“
Най-острата критика дойде по темата за т.нар. „справедлива цена“. Гълъбов заяви, че около това понятие има „тотално неразбиране на съвременната икономика“. Според него администрацията очевидно гледа към себестойността на продукта и очаква производителят да добави определена надценка, но пазарът не функционира по такава схема.
„Пазарът не работи така - той не се интересува от нашата себестойност, от желанията на търговеца, определя се от търсене, предлагане и световните пазари. Ако не можем да произведем конкурентна себестойност и цена, това е наш проблем“, каза Гълъбов. Той подчерта, че за един продукт не може да се въведе универсална себестойност, както не може да се уеднакви и качеството.
Тази позиция превръща дебата за цените в по-голям спор за ролята на държавата - дали тя трябва да събира и показва данни, или да се опитва да влияе върху стойности, които се формират от конкуренцията, производствените разходи и международните пазари.
Конкуренцията остава големият отговор
Николов посочи, че при някои продукти цените остават високи просто „защото има кой да ги купи“, като даде пример с козунаците около Великден. По думите му реалният път за натиск върху цените е повече предлагане и по-добра конкуренция, а не краткосрочни административни решения.
Той настоя, че са нужни дългосрочни мерки, които да увеличат предлагането и да подобрят конкурентната среда. При такъв сценарий цените ще бъдат последица от по-добре работещ пазар, а не резултат от опит за механично определяне на „справедлива“ стойност.
Така законопроектите срещу високите цени влизат в решаваща фаза със силна експертна съпротива. Основното предупреждение е, че ако мерките останат само на ниво платформа, контрол и административна логика, потребителите може да не усетят реално облекчение, а проблемът със скъпите храни да продължи под нова форма.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
